Щатският долар дръпна рязко нагоре, тъй като инвеститорите загубиха интерес към обръщението на президента Доналд Тръмп към щатския Конгрес на 28 февруари и започнаха отново да мислят за момента, в който Федералният резерв ще повиши лихвите си. Речта показа на законодателите един по-добър и по-умерен Тръмп. Но пък не даде никакви конкретни насоки за икономическата политика на президента извън предизборните му обещания и приоритети.
Президентът открехна вратата за по-пространно реформиране на имиграционната система на Щатите и обеща огромни данъчни облекчения за средната класа, а също и подмяна на здравната програма на предшественика си – "Обамакеър".
Както и увеличение на разходите за отбрана с 54 млрд. щ. долара, които да бъдат "изработени" от заложения по-висок икономически растеж. Обеща и солидни инвестиции за 1 трлн. долара в националната инфраструктура.
Тръмп не пропусна да посочи и рекордния ръст от 3 трлн. щ. долара на пазарната капитализация на щатския фондов пазар след победата му на президентските избори през ноември 2016-а.
Липсата на детайли в речта на президента насочи вниманието на инвеститорите към далеч по-конкретните изказвания на официални представители на Федералния резерв. Влиятелният директор на нюйоркския клон на щатската централна банка Уилям Дъдли заяви в интервю за CNN на (28 февруари), че проблемът за повишение на лихвите става все по-неустоим и не е необходимо да се изчакват планираните данъчни реформи, та тогава централните банкери да предприемат действия. А колегата му от клона в Сан Франциско – Джон Уилямс, каза, че очаква лихвеният ръст да бъде подложен на "сериозно обсъждане", когато се провежда официалното съвещание на паричните стратези през този месец.
В края на работната седмица предстои и речта на председателя на Федералния резерв Джанет Йелън в Чикаго, която също може да подскаже евентуален скорошен лихвен подем.
Тези коментари качиха вероятността за лихвено повишение още през март над 60% срещу едва 36% през миналата седмица. А зелените пари, които поевтиняха до над 1.06 щ. долара за едно евро по време на конгресната изява на Тръмп, се упътиха към 1.05 долара за евро.
Поредицата от силни данни за еврозоната се запази и през тази седмица.
Активността на промишления сектор на общността през февруари се покачва за шести пореден месец – още един сигнал за формиране на инфлационен натиск, който притиска заводите да увеличават производството си съобразно нарасналото търсене.
Доверието в икономическата перспектива на блока на еврото пък е достигнало до най-високата си точка от 2001-а досега. Въпреки надвисналите черни облаци от гръцки дълг и на евентуалната победа на френските националисти на първия кръг на президентските избори в страната.
Позитивните данни насочиха вниманието към момента, в който Европейската централна банка трябва да започне да изтегля щедрите си парични стимули за стопанството на еврорегиона – рекордно ниски лихвени проценти в съчетание с програма за покупка на ценни книжа на стойност 2.3 трлн. евро. Дебатът за "изходящата" стратегия може да започне още през идната седмица, защото инфлацията вече доближава целевите 2% годишно.
У нас
междубанковият валутен пазар през последните пет работни дни на февруари беше доста активен. Средният дневен валутен оборот достигна 2184 млн. евро (4271.5 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.16% дял от купената и продадена валута.
