"Служебен" скандал в прокуратурата поставя под въпрос обективността на разследването по делото "Хитрино". Деветима следователи са подписали и са изпратили сигнал до директора на Националната следствена служба Евгени Диков, че при работата им по случая заместник главният прокурор Борислав Сарафов им е оказал натиск. Пред медиите говорителката на главния прокурор Румяна Арнаудова съобщи, че Диков е препратил сигнала до Сотир Цацаров. Той пък е възложил на двете етични комисии към държавното обвинение да извършат проверка.
Арнаудова проговори по темата, след като стана ясно, че следователят от Националната следствена служба Страхил Каменички е завел гражданско дело срещу Борислав Сарафов в Софийския градски съд. Каменички предявил иск за обезщетение в размер на 26 хил. лв. за нанесени му от Сарафов морални вреди във връзка с разследването на тежката железопътна катастрофа. И в двата случая е описана оперативна среща в Шумен, проведена от разследващите след инцидента. Те обсъждали делото при наблюдаващия прокурор Маргарита Георгиева, но дошъл Сарафов и се развикал, че не се справят.
Според публикации в медиите Сарафов обявил следователите от националното следствие за деквалифицирани безделници, които мислят само за ишиас и лумбаго. Каменички пък бил упрекнат персонално, че има заешко сърце, тъй като още не са повдигнати обвинения срещу "двама убийци". Обидата била допълнена със закана, че е проучен и може да му бъде образувано дисциплинарно производство пред прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет". Позицията на следователите е, че става въпрос за форма на натиск, тъй като законът не позволявал обвиненията срещу настанените в психиатрична клиника двама машинисти на влака да бъдат повдигнати още в началото на разследването.
Съдът е отказала да разглежда делото, тъй като смята иска на Каменички срещу Сарафов за недопустим от гледна точка на гарантирания от конституцията функционален имунитет на магистратите. Той забранява да им бъде търсена наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. В решението за прекратяване на делото съдът допуска, че действията на Сарафов може да са с неморален и неправомерен характер, но са извършени по служба в качеството му на прокурор. Затова претенцията следва да бъде насочена не лично към него, а към прокуратурата.
"Служебните" действия на Сарафов са описани обаче в чл.143 от Наказателния кодекс като престъпление от общ характер, при това тежко. Общата разпоредба предвижда лишаване от свобода до шест години за онзи, който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплаха или злоупотреби с властта си. Квалифицираният състав пък предвижда затвор до осем години, ако принудата е упражнена по отношение на магистрат.
Миналата година срещу Борислав Сарафов искова молба за непозволено увреждане подаде разследващият полицай от ГДБОП Любомила Ценова. Претенцията в размер на 30 000 лв. беше предявена заради конфликтна среща в кабинета на Сарафов по повод на разследването за данъчни престъпления срещу фирми от групите "Агромах" ЕООД и "Пътища Пловдив" АД. То е поверено на Любомила Ценова и на още две нейни колежки, но на Сарафов било докладвано, че трите саботират делото и го водят към провал чрез преразпит на свидетели. Намесена беше и известна софийска адвокатска кантора, която контактувала с разследващите чрез бивш служител на ГДБОП.
Тогава се стигна да размяна на остри публични становища между Борислав Сарафов и ръководството на Софийския градски съд. С аргумента, че то носи отговорност за изтичането на информацията за делото в медиите, Сарафов се закани да иска отвод на съдиите по него и да сезира съдебния инспекторат. Заместник главният прокурор призна, че разговорът в кабинета му, в част от който участвал и Цацаров, не е бил приятелски. Но отрече да е обиждал и заплашвал дознателките с образуване на дела, които можело и да не стигнат до съд, но щял да им бъде отнет допускът до класифицирана информация и така щели да останат без работа две години.
В крайна сметка Ценова оттегли исковата си молба в името на добрата воля и разбирателство и заради изразеното от Сарафов съжаление за нанесените й обиди. Както тогава, така и сега Висшият съдебен съвет и инспекторатът не започнаха проверки. А тези на етичните комисии към Върховната касационна прокуратура и на Националната следствена служба са с предизвестен резултат. Но подозренията за необективност и пристрастност на разследването за катастрофата в Хитрино остават. Упоритото налагане на версията за превишена скорост като единствена причина за дерайлирането на влаковата композиция продължава да буди подозрения.
В началото на тази година прокуратурата обяви, че това не е целият кръг на обвиняемите лица. Но нови не бяха привлечени. Превозвачът "Булмаркет" посочиха проблем с една от стрелките по жп линията, но държавното обвинение твърди, че няма достатъчно данни за това – нито за техническа неизправност, нито за външна намеса. Машинистите признават, че са се движели с превишена скорост, но също смятат, че има и друг фактор. "Пътят там е имал проблеми", заяви пред медиите главният машинист Димитър Михнев.
Скандалният конфликт между разследващите и ръководството на прокуратурата може да бъде потушен – отново в дух на добра воля и разбирателство, но защитата на машинистите няма да пропусне тези обстоятелства в съдебната зала. Ако пък обидените следователи не склонят на компромис пред началството, може да очакваме сериозни и дори драматични промени в хода на разследването. Във всеки случай поведението на Сарафов е укоримо, при това не само по дисциплинарно-етична линия. И демонстрира за пореден път как се гради вътрешното убеждение в родното правораздаване.
