Лидерът на БСП Корнелия Нинова вкара темата за лихвите по кредитите в политическия оборот. През седмицата тя заяви пред медиите, че БСП обмисля да предприеме законодателни инициативи, които да позволят опрощаване на лихвите по жилищните кредити за младите семейства. "Защо на едно младо семейство банките да не могат да опростят лихвите? При тази голяма печалба, която имат, това им е по силите", каза Нинова.
От 2009-а насам лихвите по банковите кредити винаги са част от политическото говорене. И винаги оплакванията са, че те са високи. През 2009-а те бяха двуцифрени, сега са едноцифрени, но въпреки това недоволните не намаляват. През 2009-а и 2010-а финансовият министър в правителството на ГЕРБ Симеон Дянков се заканваше да принуди банките да преразгледат високите си лихвени нива по кредитите. През 2013-а, по време на правителството на Пламен Орешарски, в Народното събрание се водеха продължителни дебати за регулиране на лихвените равнища по потребителските и ипотечните кредити. В приетия Закон за потребителския кредит обаче бе отчетено, че е постигнат успех по отношение на прозрачността на лихвените равнища. И толкоз! Но самите автори на закона подчертаха, че те не могат с правни актове да намалят лихвите.
Така че лихвите и по кредити, и по депозити си паднаха по чисто пазарни причини. Сега те отново стават политическа тема и съществува опасност тя да придобие истерични тонове, ако лихвените равнища по чисто пазарни и независещи от България причини тръгнат нагоре – например, ако индексите ЛИБОР и ЮРИБОР се покачат. Независимо от това какви биха били причините за увеличаване на лихвите, именно банкерите ще бъдат обявени за единствени виновници, чорбаджии, изедници и кожодери. Така е стара тактика. Защото каквито и да са лихвите, на длъжниците винаги им се струват високи. А всички забравят, че приходите от лихви са основен източник за печалби на банките. И ако те започнат да ги опрощават, няма да има от какво да печелят.
Впрочем държавата може да помогне на младите семейства с лихвите. И това именно е въпрос на държавна политика. Въпросът е: как може да се окаже такава подкрепа, без да се накърнява частният интерес? Например това може да стане, ако държавата признае плащанията по лихви за ипотечни кредити на млади семейства като разход за данъчни цели.
Например, ако получателят на кредита има доходи от 24 хил. лв. годишно и лихвени плащания по ипотечния заем от 6 хил. лв. годишно, облагаемите му доходи да се намалят от 24 хил. на 18 хил. лева.
Друга възможност е в бюджета да бъде заделена специална сума в полза на Българска банка за развитие, с която тя да предоставя целеви кредитни линии на банките за отпускане на ипотечни кредити на млади семейства при лихва, не по-висока от определен процент, който предварително бъде фиксиран от държавата.
Третата възможност е пак в бюджета да се задели определена сума, с която всяка година държавата да поема част от лихвените плащания към банките по ипотечни кредити, отпуснати на млади семейства през предишните години.
Техники колкото искаш, но основното при тях е, че държавата се ангажира с ресурс, с който да провежда своята политика в полза на определени социални групи, без да накърнява интересите на бизнеса. Разбира се, политиците ще трябва да поемат цялата отговорност за размера на ресурса, който заделят в бюджета за осъществяването на определени политики, както и за контрола върху изразходването му. Но така е правилно. Всички други интерпретации са просто несериозни.
