Инвеститорите на международните пазари на държавен дълг преживяха емоционална седмица, изобилстваща от ключови събития с потенциал да предизвикат коренен ценови обрат в дългосрочен план. Изходите от изборите в Холандия и от заседанията на паричните стратези на Федералния резерв и на "Бенк ъф Инглънд" държаха до последно търговците в напрежение и обусловиха търговията да протича в тесни граници преди публикуването на резултатите.
Европейските дългови пазари реагираха доста възторжено на новината за изразителната победа на холандските проевропейски либерални партии над кандидата на антиислямистката еврофобска "Партия на свободата" на Герт Вилдерс, защото вотът бе първият тест за тази година за политическото бъдеще на Европейския съюз. И съвсем логично холандските и френските правителствени книжа изпревариха германските.
Доходността на десетгодишните френски облигации, която се повиши значително от началото на годината заради растящата неизвестност около политическите рискове в еврозоната и през последните пет дни достигна 1.048% (и то след понижение с 3 базови точки), омекна до 1.03% в утрото на 16 март. А годишната възвръщаемост на аналогичния по срочност холандски дълг слезе до 0.65%, след като вотът на холандците премахна елемента на кредитен риск. За сравнение, базовите германски десетгодишни облигации, които по време на търговията на 14 март достигнаха до най-високата си за последните 14 месеца доходност от 0.51%, преди тя да слезе до 0.418%, добавиха няколко базови пункта – до 0.44%, в ранната сутрешна търговия на 16 март. Възобновеното търсене на холандски дългови книжа понижи и надбавката, която искаха инвеститорите, за да ги предпочетат пред германските. Тя слезе до 26 базови точки след върховите за последните четири години 36 през януари, когато социологическите проучвания сочеха, че партията на Вилдерс е напът да удвои броя на депутатите си.
Италианският дълг, чиято корелация с френския става все по-тясна, също спечели от избора на холандците. Доходността на десетгодишните облигации, която през последните пет търговски дни преди вота се задържа почти непроменена на 2.30%, се понижи до 2.264% на 16 март. А годишната възвръщаемост на аналогичния по срочност испански дълг омекна от 1.837 на 1.79 процента.
Доста анализатори обаче все още се питат дали Холандия ще се окаже акуратен изборен барометър и за другите държави в Европа, особено след като десноцентристките партии увеличиха подкрепата си отчасти след като "припознаха" някои от темите, лансирани от крайнодесните политици. Оттук нататък акцентът се измества върху Франция и резултатите на Марин льо Пен на парламентарните избори през април и май.
Във Великобритания вниманието на търговците бе приковано от данните за пазара на труда, където безработицата е най-ниска за последните поне четири десетилетия. Десетгодишните английски облигации се търгуваха почти без промяна при доходност от 1.22% до решението на "Бенк ъф Инглънд" от 16 март да запази основната си лихва на досегашните рекордно ниски 0.25% и да не променя програмата си за покупка на дълг. Според някои икономисти обаче не е далеч моментът, когато инфлацията или растежът ще наберат сили и ще се наложи повишение на лихвите. В подобна насока бе и пазарната реакция непосредствено след огласяване на решението на английските централни банкери – доходността на базовите английски десетгодишни книжа се повиши до 1.25 процента.
В Щатите решението на Федералния резерв да качи основната лихва с 25 базови пункта и да продължи с малки стъпки нагоре остави доходността на десетгодишните правителствени облигации на 2.52% след скок до 2.62% преди съобщението на централните банкери. Сходна метаморфоза претърпя и търговията на двегодишните щатски ДЦК, които са доста по-чувствителни към паричната политика. След като в ранното утро на 15 март скочи до най-високите за последните седем години 1.40%, доходността слезе до 1.32% на следващия ден.
