Върховният касационен съд (ВКС) допусна за разглеждане нашумялото дело по иска на "ЗКУ" АД срещу Народното събрание, срещу самия ВКС и срещу Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК). Заводът за каучукови изделия, чиято производствена база е в старозагорското село Горно Ботево, съди трите държавни институции да му заплатят солидарно обезщетение за имуществени вреди, които са му нанесли чрез нарушаване на правото на Европейския съюз. Претенцията на дружеството в размер на повече от 700 000 лв. беше уважена на първа и втора инстанция и от Ямболския окръжен съд, и от Бургаският апелативен съд. Ответниците в лицето на парламента, на ВКС и на Агенцията по приватизация обжалват обаче до дупка и делото опря до Съда на ЕС в Люксембург.
Спорът започва заради разпоредба в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, която защитаваше публичния интерес в процеса на раздържавяване. С нея законодателят даваше възможност на АПСК да учредява законна ипотека върху имуществото на приватизирано дружество, в случай че не е изпълнило в срок свои задължения към държавата. Става въпрос за "забравени" плащания по приватизационни договори, сключени по разпоредбите на отменения преди това Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Точно това е направила АПСК по отношение на дела на бившето "ЗКУ-98" АД, което придобива част от акциите на бившето държавно предприятие. По искане на агенцията през 2008 г. върху тях е наложен запор, тъй като приватизаторът е спрял да плаща вноските си по сключения приватизационен договор. Имотите на завода са продадени на публична продан, а останалите акционери започват да плащат наем на новия им собственик. Това, разбира се, не им изнася и те започват съдебна битка, за да обявят ипотеката за нищожна. Постигат го в Старозагорския окръжен съд, но Пловдивският апелативен съд отменя решението му, а ВКС отказва да допусне делото до касационен контрол.
Междувременно по жалба на "ЗКУ" до Европейската комисия беше открита процедура за нарушение срещу България и под заплахата от санкции Народното събрание отмени въпросният текст. Дружеството пък заведе дело за вреди, което ВКС сега допусна за разглеждане. Ищецът твърди, че е нарушен Договора за функциониране на ЕС, който забранява да бъдат налагани ограничения върху движението на капитали между държавите членки и между държавите членки и трети страни. Отказът на ВКС да отправи т. нар. преюдициално запитване по казуса до Съда на ЕС пък е посочен като нарушение на принципа за изключителната му компетенция да тълкува правото на съюза.
"ЗКУ" АД може и да е на крачка от спечелване на делото, но изобщо не е сигурно, че това ще стане. Допускането на делото за разглеждане по същество от ВКС е съчетано с неговото спиране. Причината е, че адвокатите на дружеството ангажираха Висшия адвокатски съвет с искане да се образува тълкувателно дело. В него двете ни върховни съдилища (ВКС и ВАС) трябва да се произнесат по кой процесуален ред и пред кой съд трябва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз.
Самото тълкувателно дело пък е спряно да произнасянето на Съда на ЕС по сходни въпроси, поставени пред него в преюдициално запитване от Административния съд във Варна.
Според запознати с практиката на съда в Люксембург по приложението на Договора за функциониране на ЕС, произнасянето по казуса е изключително от компетентността на националните съдилища. В определението си за допускане на делото ВКС обявява на свой ред, че е безспорно, че целта на отменената приватизационна разпоредба е била да се уредят допълнителни засилени гаранции за държавата като кредитор по сключени при действието на отменения закон приватизационни договори. Това става "чрез признаване в нейна полза на правото да впише законна ипотека не само върху имуществото на купувачите, неизпълнили поетите от тях договорни задължения, но и върху имуществото на приватизираното дружество, за да обезпечи и събере успешно вземанията си от неизправните купувачи".
Самият ВКС обаче също е непоследователен в коментарите си. По друго дело със сходен предмет – по приватизацията на кърджалийското предприятие за добив на индустриални минерали "Бентонит", друг състав на съда поиска от Конституционния съд (КС) да обяви въпросната разпоредба за противоконституционна. До произнасяне на КС не се стигна именно защото Народното събрание я отмени. Но в мотивите си съставът на ВКС защитаваше явно неизправната страна в спора – а именно, че държавата няма право да посяга на имуществото на приватизираното дружество, тъй като то не е страна в приватизационната сделка, а се явявало трето лице по нея. Това означавало, че неговото имущество не може да служи за обезпечение на кредитора, който в случая е държавата.
В искането си ВКС изразяваше силна загриженост за частния интерес в ущърб на публичния заради "своеобразната привилегия" на държавата да обезпечи вземанията си на кредитор. Като трето лице по приватизационното правоотношение пък новият собственик на предприятието – "Ес енд Би Индъстриъл Минералс" АД, не можел да носи отговорност за неизпълнените в срок от приватизатора "Бентонит" ЕАД задължения към държавата. Обратното означавало да бъде санкциониран за неизпълнение на чужди задължения, а отнемането на правото на собственост чрез реализиране на законната ипотека не можело да бъде оправдано с обществения интерес. Щом отношенията по приватизационната сделка са частноправни, интересът на държавата не можел да превишава интереса на всеки друг кредитор.
В крайна сметка безхаберието на държавата доведе до логичния резултат тя да не успее да събере парите си. След серията препродажби поредният апетитен актив отиде в ръцете на френския минерален гигант Imerys, а никой от собствениците по веригата не плати договореното по приватизационната сделка. Междувременно предприятието всяка година завършва с печалба от милиони левове, а огромната част от продукцията му отива за износ. Само българската държава остана с пръст в устата.
