Първа атака срещу ограничението за размера на юрисконсултските възнаграждения, въведено в закона по настояване на омбудсмана Мая Манолова, се състоя във Върховния административен съд. От него бе поискано да сезира Конституционния съд, който пък да обяви за противоконституционно ограничението, наложено в размерите на възнагражденията чрез поправката на чл.78, ал.8 в Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК). Най-високият съд обаче отказа.
Да припомним, че през януари тази година влязоха в сила поредните поправки в ГПК, с които т. нар. такса юрисконсулт беше орязана до възможния минимум. Това стана по инициатива на омбудсмана Мая Манолова. Тя обясни предложението си с лавината от оплаквания от злоупотреби, които е получила – главно срещу фирмите монополисти. Хората негодуваха срещу факта, че задълженията им за парно или за вода скачат двойно и тройно след начисляването върху тях и на възнагражденията за фирмените юристи, които са водили различни дела срещу потребителите. Депутатите приеха поправката без много да умуват, пък и всички вече се стягаха за предстоящите избори.
Така се стигна до новия текст на чл.78, ал.8 в ГПК, според който в полза на юридически лица или еднолични търговци пак се присъжда възнаграждение, но то вече "не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ". А възнагражденията, които се изплащат по този закон, са в пъти по-ниски от тези в адвокатските тарифи – дори от минимумите, определени от Висшия адвокатски съвет в специална наредба.
Само че изменението в закона очевидно "не допадна" на всички, които би засегнало. Включително и на самите юрисконсулти. И това се видя тези дни – в хода на едно иначе съвсем банално дело за обжалване на начислена такса за смет.
По това дело бе обжалван акт за установяване на задължения за неплатена такса за смет на хотелски комплекс в Приморско. Делото се "върти" през различните съдебни инстанции от 2013 г. насам. Само че интересният момент в този спор съвсем не е размерът на таксата. Заслужава внимание едно от исканията, направени в хода на процеса пред Върховния административен съд: съдебният състав да спре делото и да сезира Конституционния съд с искане да установи противоконституционността на чл.78, ал.8 от ГПК. Мотивите: нормата е дискриминационна и съдържа предпоставки за неравно третиране на юрисконсултите в сравнение с адвокатите. "Моля да вземете предвид становището ми, което не засяга настоящото дело, а моята професия "юрисконсулт" и новите изменения в ГПК, които определят, че на юрисконсултската професия й се дължи възнаграждение в многократно по-малък размер от адвокатската. Аз съм юрисконсулт над 15 години и считам, че измененията в ГПК, които субсидиарно се прилагат и от административните съдилища, представляват ярка форма на дискриминация, която е забранена от Конституцията на Република България. Моля да внесете искане за произнасяне от Конституционния съд по конституционносъобразността на новата разпоредба на ГПК", настоява юристът на дружеството, което стопанисва хотела.
Да поясним, че според конституцията, когато установят несъответствие между закона и основния закон, Върховният касационен съд или Върховният административен съд имат това правомощие – да спрат производството по делото и да внесат въпроса в Конституционния съд.
В случая обаче съдът отказва да го направи и оставя молбата на юрисконсулта без уважение. А защо – обяснява в решението си докладчикът по делото: съдия Даниела Мавродиева. Тя казва: "За да сезира Конституционния съд на Република България, съдебният състав на ВКС или ВАС следва при тълкуването на законова разпоредба да констатира несъответствие на същата с конституцията. В случая настоящият съдебен състав не установи противоречие на чл.78, ал.8 ГПК. Правният статут на адвокати и юрисконсулти е коренно различен, с оглед на което не може да се сравнява размерът на присъжданото им от съда възнаграждение. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл.150, ал.2 от Конституцията на Република България за спиране на настоящото производство и за сезиране на КС на Република България".
Тук е мястото да припомним, че въпросната "такса юрисконсулт" веднъж вече беше в Конституционния съд. Там преди повече от година я прати пак Мая Манолова, която твърдеше, че самите юрисконсултски възнаграждения газят конституцията. Само че съдиите прецениха, че не е така. И че не може страната, която спечели делото, да бъде лишена от правото да си получи направените разноски – само заради това, че е била представлявана от юрисконсулт.
Съдиите от КС обаче написаха и друго: "Макар и да са налице различия в организацията и осъществяването на юрисконсултската и адвокатска дейност, по своята същност, юрисконсултското процесуално представителство пред съд е идентично предвид съдържанието му и осъществяването му пред съдебен орган, с адвокатското представителство по дела. Този извод не изключва, напротив обуславя използването на сходен критерий при разпределянето на разноските на страните за адвокатско, съответно юрисконсултско процесуално представителство."
Какво ще каже сега Конституционният съд, ако новият текст в ГПК стигне до него – на този етап можем само да предполагаме. А че ще бъдат направени и други опити да се случи това сме убедени.
