Скандалът с незаконното подслушване, осъществено с разрешение на съдии от Софийския градски съд, който пък предизвика мелодраматична епистоларна схватка между председателя на СГС Калоян Топалов и главния прокурор Сотир Цацаров, наистина имаше продължение тази седмица – точно така, както обещахме на читателите си в предишния брой на "Параграф 22".
Да припомним, че през април бе оповестен доклад от проверка, извършена в Софийския градски съд, от който стана ясно следното: че в периода 2015-2016 г. съдии са допускани фрапиращи нарушения и са разрешавали прилагането на специални разузнавателни средства в разрез със закона. Връх на всичко бе макар и лаконично маркираната информация, че подслушване и следене е допускано дори за обекти, помещения и хора, ползващи се с дипломатически имунитет. Докладът бе пратен в прокуратурата, където образуваха прокурорска проверка, за да установят дали в случая става дума само за нарушения, или направо за престъпни деяния. Междувременно председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов пък внесе искане за образуване на дисциплинарни производства срещу трима съдии (имената им бяха спестени), които според него са уронили престижа на съдебната власт с действията си във връзка с разрешаването на СРС.
Вместо вече да се види някакъв резултат от всичките тези производства обаче, на 30 май избухна нов скандал: главният прокурор Сотир Цацаров се оплака (писмено) пред съдийската колегия във ВСС, че ръководството на Софийския градски съд пречи на прокуратурата да си свърши работата по разследването. Защото отказали да пратят копия от делата, цитирани в доклада. Във висшия съвет спретнаха поредното показно обругаване, но накрая така и не събраха сила, за да принудят шефа на СГС Топалов да предприеме каквито и да било действия по жалбите на Цацаров. Но пък не се събра мнозинство и за нещо твърде логично: поне да прати "за сведение" на Топалов копие от писмото.
Председателят на софийския съд обаче се запозна с него от вестниците. И в понеделник (5 юни) върна отговор до Цацаров – също писмен. В него той обясни, че Софийският градски съд (СГС) никого не е препятствал (а още по-малко прокуратурата) да си свърши работата – още повече че тя е сезирана от същия този съд. Дори напротив – Топалов потвърди, че ръководството на съда има желание да помогне с каквото може, но в рамките на закона и при стриктното спазване на правилата за достъп до класифицирана информация.
А за да могат читателите да се ориентират в епистоларната боза, заляла институциите, Топалов публикува и цялата кореспонденция между съда и прокурора, натоварен с проверката – Клементина Паличева. Твърде внушителна по обем и дълга – тя отнела цял месец време, в което можеше да се свърши камара работа.
Но писмовното общение между съда и прокуратурата съвсем не спря дотук. Защото във вторник (6 юни) главният прокурор Сотир Цацаров също отговори с писмо до Топалов, в което му напомни, че разпорежданията на прокурора "в съответствие с неговата компетентност и закона са задължителни за държавните органи и за длъжностните лица, каквото качество имате Вие, като административен ръководител". С това втората серия от епистоларната съдебно-прокурорска мелодрама приключи – поне засега.
А всъщност спорът е за това дали прокурорът Клементина Паличева трябва да отиде до съда и там да се запознае с материалите за СРС-тата, за които става дума в доклада от проверката. Или съдът трябва да преснима всичко и да го прати до нейното бюро в прокуратурата. Спор, който може и да има своето основание в безумната правна уредба, оплела т.нар. класифицирана информация, но изглеждащ по-подходящ за детска градина, отколкото за две "тежки" институции, каквито би трябвало да са поне съдът и прокуратурата.
На всичко отгоре тази нелепа ситуация допълнително се "вмирисва" от очевидната истерия и ескалиралата до крайност взаимна непоносимост, които царят във ВСС в последните изборни месеци. И като се прибави и обилното медийно раздухване на всяка дивотия, която се случи в съвета – нормалният гражданин трябва само да махне с ръка и да сложи всички "герои" в графа "маскари" барабар с институциите им.
А всъщност това, което публиката би искала да знае, е много простичко: издавани ли са наистина разрешения за подслушване в нарушение на закона и ако да – как ще бъдат наказани виновните за това.
Впрочем на този етап нито нарушенията са безспорно установени и доказани, нито са налице виновни. А като за капак, отново във вторник (6 юни), съдийската колегия на ВСС отказа да образува дисциплинарни производства срещу трима съдии от СГС: Петя Крънчева, Николай Димов и Иво Дачев (който в момента вече е заместник-шеф на САС). Предложението за образуване на дисциплинарки срещу тях бе направено от шефа на ВКС Лозан Панов. Във вторник се разбра, че отговорност от тях се търси именно заради нарушенията при разрешаването на подслушванията. Защо обаче ВСС отказа да образува исканите дисциплинарни производства не стана ясно, защото този вид спорове текат при закрити за медиите врата.
И така, в шеги и епистоларни закачки отмина и тази седмица. А обратното броене вече тече – както до лятната съдебна ваканция, до която остава не повече от месец, така и до края на мандата на този ВСС. И по всичко изглежда, че краят на тази история ще остане за "друг път" и най-вероятно за "след после"…
Депутатите не могат да препитват Цацаров за конкретни дела
Също във вторник (6 юни) Конституционният съд се произнесе, че депутатите нямат право да "препитват" главния прокурор на държавата по конкретни дела.
Делото бе образувано през ноември миналата година по искане на Сотир Цацаров. Той поиска съдът да разтълкува какво точно означава текстът от конституцията, според който депутатите могат да изслушват “други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика“ и дали тази формулировка допуска да се иска доклад по конкретно наказателно производство.
Единодушното становище на КС е, че депутатите могат да искат от главния прокурор всякакви обобщени и аналитични доклади, свързани с дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика. Но "Народното събрание не може да изисква от главния прокурор доклад относно дейността на прокуратурата по конкретно наказателно производство", отсякоха съдиите.
