Четирима от ГЕРБ, трима от БСП, двама за "Обединените патриоти" и по един за "Воля" и ДПС – така се очаква да изглежда разпределението на силите в парламентарната квота в следващия Висш съдебен съвет. Освен ако депутатите от "големите групи" не се споразумеят да прецакат "Воля" и да ги оставят без представителство във ВСС.
За първи път членовете на съвета, които предлага парламентът, трябва да бъдат избрани с мнозинство от 2/3 от народните представители. Това нововъведение бе част от "съдебната реформа", която бе направена с последните промени в конституцията. И идеята му беше да внесе повече безспорност и широка обществена подкрепа зад кандидатурите за членове на ВСС от парламентарната квота.
Само че с почти пълна убеденост можем да прогнозираме, че местата в парламентарната квота ще бъдат спазарени между партиите, при това напълно задкулисно. Защото в противен случай нов ВСС просто може и да няма.
Да припомним, че в настоящия парламент ГЕРБ имат 95 народни представители, БСП – 80, "Обединените патриоти" – 27, ДПС – 25, "Воля" разполага с 12 гласа, има и един независим депутат – изключеният от ДПС Ангел Исаев. За избора на всеки един от кандидатите за ВСС ще са нужни 160 гласа.
Ако няма пазарлък, ще е достатъчно само един от ГЕРБ, Патриотите, ДПС, "Воля" или Исаев да се разкиха и да не отиде на работа – тогава избор просто няма как да има. Защото само този сбор дава нужните 160 гласа. БСП дори и да иска – не може да събере толкова, даже и с подкрепата на всички от по-малките играчи в парламента без ГЕРБ. А вероятността двете големи сили (БСП и ГЕРБ) в такава ситуация да заиграят заедно изглежда твърде нереалистична с оглед жежките им отношения.
Освен това не трябва да се забравя и опитът от "квалифицирания" избор на действащите в момента инспектори в Инспектората към ВСС. Те бяха избрани в началото на миналата година за по-малко от час и без почти никакви дебати, при това със същото мнозинство от 2/3. Светкавичният и преминал абсолютно безстрастно вот логично разпали съмненията, че е бил предварително нагласен. Пък и резултатът изглеждаше твърде "соломоновски" разпределен: избрани бяха четири инспектори, предложени от ГЕРБ, и по един за всички останали партии, които тогава населяваха парламента.
Всъщност кандидатите да попълнят "парламентарната квота" в следващия Висш съдебен съвет вече са ясни. Общо 18 души ще се борят за 11 места, като шестима ще влязат в съдийската колегия, а петима трябва да бъдат определени за прокурорската. Всички партии представиха кандидатите си като доказани професионалисти и с кристално чист морален облик, без тъмни петна в биографиите.
От ГЕРБ заложиха на заместник-председателя на Върховния административен съд Боян Магдалинчев и на председателя на Комисията по атестирането и конкурсите към съдийската колегия на ВСС Вероника Имова – за съдийската колегия. А за прокурорската предложиха неуспялата в избора за професионалната квота на ВСС районната прокурорка на Пловдив Гергана Мутафова и шефката на Окръжната прокуратура в Бургас Калина Чапкънова. Но обявиха, че ще подкрепят и адвокат Мирослав Джеров – син на Александър Джеров, който бе издигнат самостоятелно от бившия конституционен съдия и настоящ депутат от ГЕРБ Георги Марков.
БСП цакаха с шестима кандидати – по трима за съдийската и прокурорската колегии. Социалистите заложиха на съдийката от Върховния административен съд Марина Михайлова, на колежката и от Върховния касационен съд Диана Хитова, както и на Даниела Марчева – съдия от СГС, която от поне пет години работи като командирован съдия в Софийския апелативен съд. За прокурорската квота пък от БСП предложиха двама прокурори: Маринела Тотева от Върховната административна прокуратура и Светлана Бошнакова от Върховната касационна прокуратура, плюс съдията от Апелативния спецсъд Драгомир Кояджиков.
ДПС извадиха кандидатурите на заместник-председателя на Софийския апелативен съд Стефан Гроздев и следователя от Националната следствена служба Пламена Апостолова.
Патриотите малко се пообъркаха в номинациите – наложи се в движение да поправят основни данни в документите на кандидатите си, които оправдаха с "техническа грешка". Но в крайна сметка успешно и в срок финишираха в първия етап от процедурата, като издигнаха заместник апелативния прокурор на София Йордан Стоев – за прокурорската колегия, и адвокат Боян Новански – за съдийската.
"Воля" предложи прокурора от Варна Владислав Томов за прокурорската колегия и бившия съдия от Търговище и настоящ адвокат Ангелинка Николова – за съдийската.
Накрая и съвсем изненадващо в номинациите се включи и независимият Исаев, който внесе кандидатурата на още един адвокат за съдийската колегия – Нели Видорова.
Срокът за номинации вече изтече. Така че нови изненади не се очакват: това ще бъдат 18-те кандидати, между които парламентът ще трябва да избира.
Това обаче ще стане наесен – чак когато депутатите се завърнат от лятната си отпуска. Междувременно кандидатите трябва да внесат куп декларации и документи за имущественото си състояние, семейните си връзки и за бизнес участия, както и концепциите си, в които да обяснят какво все пак смятат, че могат да свършат, като станат членове на ВСС. А и да се подготвят за изслушванията в парламента. Според правилата – както изслушването на кандидатите пред правната комисия, така и самият избор ще се излъчват онлайн на сайта на Народното събрание.
Има само един въпрос, който все още буни любопитните: какво ще стане, ако все пак депутатите не успеят да спазарят местата и кандидатите не съберат необходимите 2/3 от гласовете? Защото този вариант все пак е напълно възможен.
Тогава просто няма да има нов ВСС. Без избор за парламентарната квота на 3 октомври няма да могат да встъпят в длъжност и вече избраните от общите събрания на магистратите вече избрани членове на съвета. А така старият ВСС ще може да продължи да си работи за неопределено време и както досега: не твърде достойно, но пък цветно, шумно и особено атрактивно…
