Връща ли се фигурата на "вечния обвиняем" и заради "мегаделото КТБ" ли се прави това? Напълно логичен въпрос, който мнозина си задават покрай поредната порция промени в Наказателнопроцесуалния кодекс, внесени в Народното събрание. Те са внесени от правителството, но очевидно голяма част от тях се ползват с одобрението и на главния прокурор Сотир Цацаров, който нееднократно вече се обяви за "ускоряване" на процеса и за облекчаването му от сегашния формализъм.
Част от мащабните промени обхващат прословутата Глава 26 в НПК, която сега дава право на разследваните да поискат незабавно внасяне на обвиненията срещу тях за разглеждане в съда, ако от привличането им като обвиняеми са минали повече от две години или една година – за леките престъпления. В случай че прокуратурата не успее да стори това – делото се прекратява. Другият вариант – поне засега, е процесът да приключи с оправдателна присъда – ако обвинителен акт все пак бъде внесен, но пък в хода на разследването не са били събрани нужните доказателства.
Идеята на този институт в НПК е да препятства възможността едно разследване да се точи безкрайно дълго във времето и да ражда "вечни обвиняеми", които после да съдят държавата в Страсбург заради неразумно дълъг процес. А това се е случвало достатъчно често в годините назад – десетки са осъдителните решения срещу държавата в Страсбург заради затлачени разследвания.
Правото на обвиняемия да "ръчка" прокуратурата обаче винаги е било трън в очите на държавното обвинение. А и не само на него – политиците също не са на едно и също мнение. И така буквално с всяка смяна на цвета на управлението се мени и съдбата на "вечните обвиняеми", а прословутата "Глава 26" в НПК ту се появява, ту изчезва. Така например по време на първото правителство на ГЕРБ – през 2010 г., тя бе просто изтрита от процесуалния кодекс. На 10 май 2011 г. обаче съдът в Страсбург излезе с пилотно решение по делото "Димитров и Хамънов срещу България" и практически задължи България да предприема комплекс от мерки, които да осигурят приложението и защитата на правото на разглеждане и приключване на делата в разумен срок. Междувременно политическата конюнктура в България се смени и през 2013 г. Глава 26 се върна на мястото си в НПК – по искане на депутати от БСП, ДПС и "Атака".
Последва обаче нова порция скандали, защото десетки обвиняеми, разследванията срещу които междувременно бяха навъртели по половин петилетка че и повече, поискаха делата им или незабавно да бъдат внесени в съда, или да бъдат прекратени – това се случи включително и по "знакови" дела, като любимия на Цветан Цветанов "Октопод" например.
А сега се задава и "мегаделото КТБ" срещу Цветан Василев и срещу още 17 обвиняеми, което въпреки бодряшките обещания от началото на тази година все още не е внесено в съда. От февруари насам тече предявяването на събраните материали по него. Но обвинителният акт, който трябваше да бъде в обем от 35 000 страници, все още не е видял бял свят. А двете години, в които можеше да се проточи разследването, отдавна изтекоха. Изтичат и "екстрите" от време, което законът дава: за периодите, в които делото е било в съда или е било спряно.
И не щеш ли – точно сега пак предлагат промени в НПК. И пак идеята е да се "бутне" законовата защита на обвиняемите срещу ненормално дълго разследване по делата им.
Всъщност какво се предлага? Най-общо се въвежда нещо подобно на "жалбата за бавност" в гражданския процес, само че в НПК го наричат "искане за ускоряване". Ако се въведе това "ускоряване", занапред обвиняемият пак ще може да се жалва в съда (само че вече не директно, а чрез прокурора), когато разследването се проточи повече от две години. Но пък съдът няма да може да прекратява, ако прокурорът не внесе обвинителен акт в даден от него срок.
Предвижда се съдът само да преценява в закрито заседание фактическата и правната сложност на делото, има ли забавяния при провеждане на дейността по събиране, проверка и оценка на доказателствата и причините за това. И ако констатира неоправдано забавяне – да може да даде само "подходящ срок за извършване на действията", при това с определение, което няма да подлежи на обжалване. А ако прокуратурата и след този срок не внесе обвинителен акт, обвиняемият ще може… да внесе нова жалба, пардон – искане за ускоряване.
Длъжни сме да отбележим, че в предлаганата промяна в Глава 26 има и нещо добро: за първи път се урежда не само обвиняемият, но и пострадалият да може да "сръчка" прокуратурата по съдебен ред и да иска забързване на разследването. Същото право се предвижда и за ощетеното от престъплението юридическо лице – ако има такова. А се въвежда изрично възможност да се иска ускоряване и в съдебната фаза на наказателния процес, защото е безспорно, че дела се влачат неоправдано дълго време не само в досъдебното производство, но и в съдебните инстанции.
Вносителите обясняват в мотивите си, че с промените се "изоставя концепцията за формално разглеждане на искането с отчитане единствено на периода след привличане към наказателна отговорност на обвиняемо лице". В новия регламент този период от две години ще е само условие за допустимост на направеното искане за ускоряване. Но съдът самостоятелно ще трябва да преценява дали разследването е забавено. Освен това се пояснява ,че в съдебната фаза на процеса искане за ускоряване ще могат да правят всички страни, ако от образуването на производството пред първата инстанция са изтекли повече от две години или повече от една година – във въззивното производство. А в искането следва да се посочат изчерпателно неизвършените действия, които препятстват приключването на съдебното производство, с оглед на предвидената възможност за съда, който разглежда делото, в едномесечен срок да отстрани сам забавянето. Но до прекратяване на наказателни дела само на формално основание като изтичането на определения в закона срок вече няма да може да се стига – в нито една от фазите на процеса.
"Това е поправка, която аз наричам "поправката Цветан Василев", лаконично коментира един от адвокатите на банкера – Христо Ботев. Според него проектът за промени в НПК ще послужи по-скоро за презастраховка на държавното обвинение по делото КТБ, тъй като заради многобройните обжалвания на действията по разследването предвиденият в закона двугодишен срок за разследване е бил удължен драстично – със стотици дни, които има още дълго да текат. Но пък и никой не може да прогнозира кога прокуратурата ще е готова да внесе обвиненията в съда…
Дали Ботев е прав? Времето ще покаже…
Висшият адвокатски съвет с унищожителна критика на проекта
"Категорично се противопоставяме на отмяната на възможността обвиняемият да поиска разглеждане на делото му от съда по Глава 26 с понятие "Ускоряване на наказателното производство", пише в нарочно становище до Народното събрание Висшият адвокатски съвет и настоява Глава 26 да остане в сегашния си вид.
Мотивите: Според тях новата редакция на текстовете е "напълно неясна откъм последици". Според адвокатурата въвеждането единствено на срок, в който забавените действия да бъдат извършени, е палиативна мярка, която не компенсира вече продължилата забава. Ако съдът констатира забавяне – това, че дава срок, в който да бъдат предприети забавените процесуални действия, е всъщност предотвратяване на по-нататъшна забава, а не средство за компенсация, каквато има право да предостави например съдът в Полша, който е констатирал бавността в производството. Съдът в Румъния според НПК има право да определи не само срок за извършване на процесуални действия, но да определи краен срок за приключване на разследването или за постановяване на присъда, сочат адвокатите. Според тях с проекта всъщност се създава една привидност – уж, че се ускорява производството.
Всъщност цялото становище по законопроекта е унищожително. Защото според адвокатурата с голяма част от исканите промени не само няма да се ускори, а дори напротив – ще се усложни и забави допълнително. Защитниците са категорично против опита за първи път в българския Наказателнопроцесуален кодекс да се въведе "преклузия" (б. ред. прекратителен срок) – чрез забраната делото да се връща на прокурора заради допуснати нарушения в хода на разследването в по-късните фази на съдебния процес. Тази забрана е несъвместима с принципите на справедливия съдебен процес и гарантираните с Европейската конвенция за правата на човека, Хартата за основните права на ЕС и Директива 2012/13/ЕС на ЕП и Съвета, казват юристите.
Адвокатурата изразява и острото си несъгласие с идеята престъпленията, извършени от народни представители, министри и техни заместници, председатели на държавни агенции и други държавни служители, както и от съдии, прокурори, следователи и членове на ВСС и Инспектората към ВСС, да се разглеждат само в Специализирания наказателен съд. Според тях проектът в тази част е противоконституционен. "Въвеждането на елемента "служебно положение" или длъжност води до неравнопоставеност между отделните обвиняеми и подсъдими и създава подозрение в насочване на юрисдикцията на съда само против определена категория лица, а не за конкретни престъпления. Това е така, тъй като същите престъпни деяния, извършени от други лица, са на подсъдност на общите съдилища. Качеството на едно лице, заемащо отговорно служебно положение, се отчита в конкретния престъпен състав от НК, а не в процедурата, по която се разглеждат делата. По-тежката наказуемост за някои престъпления, извършени от длъжностни лица, е предмет на регулиране от материалното право, а не от процесуалното", смятат от адвокатурата.
