В края на миналата седмица обществено обсъждане на тема "Край на вечния длъжник" събра на поредната раздумка в Народното събрание политици, неправителствени организации и няколко професионални структури. Срещата бе по инициатива на евродепутата Емил Радев от ГЕРБ и на парламентарната правна комисия – очевидно с цел да "сондират" общественото мнение за идеята да се въведе абсолютна десетгодишна давност за длъжниците и така да отърват от финансовите грижи близо 600 000 български семейства, които дължат на някого пари – на банки, на монополни дружества, за издръжки на децата си или за неплатен телефон.
Никой обаче така и не обясни, че тази "абсолютната" давност всъщност няма да помогне кой знае колко на длъжниците или поне не на всички от тях. И на никого не му направи впечатление, че този път – напълно изненадващо, банките се оказаха на едно мнение с управляващите и подкрепиха проекта. Въпреки че винаги досега, когато е ставало дума за подобни мерки за облекчаване на длъжниците, включително и за въвеждане на т. нар. личен фалит, те винаги са били против. Обикновено се мотивират с опасения за финансовата стабилност в държавата и с нарушаване на баланса на интересите в прекалено голям ущърб на кредиторите. Затова логичният въпрос бе: как стана така? Заради чара на депутатите от управляващата партия или има и нещо друго?
Оказва се, че наистина има: просто проектът на ГЕРБ в никакъв случай няма да засегне интересите на банките. Защото абсолютна давност ще има, но само за необезпечените задължения, а банковите кредити по правило са обезпечени – с ипотека, със залог или с поръчителство.
Да припомним, че в края на май депутати от ГЕРБ внесоха проект за изменение в Гражданскопроцесуалния кодекс, в преходните и заключителните разпоредби на който записаха и една промяна в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Именно с тази промяна се въвежда "абсолютната давност".
В проекта пише буквално следното: "С изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички необезпечени вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено."
Необходимо е да поясним: давността за погасяване на задълженията според ЗЗД е три- или петгодишна – според вида на задължението. Но този срок се спира или прекъсва всеки път, когато кредиторът предприеме някакво действие срещу длъжника си: например ако заведе дело срещу него, ако бъде образувано изпълнително производство, действията на съдебните изпълнители по събиране на задължението също водят до прекъсване на давността. А ако настъпи такова прекъсване, от тази дата нататък започва да тече нов три- или петгодишен срок. Така удължаването може да трае практически безкрай. Абсолютна давност за гражданските задължения в момента няма, такава е предвидена само за задълженията към държавата.
Идеята на ГЕРБ е: въпреки всички спирания и прекратявания на давността след изтичане на десетгодишния срок от настъпването на изискуемостта на едно задължение то да се погасява. В мотивите си депутатите от партията поясняват, че така се цели да се даде шанс на семействата "да започват на чисто". А интересите на кредиторите, според тях, са достатъчно защитени, защото десетгодишният срок е достатъчно дълъг, за да се събере едно вземане.
Тази теза обаче е спорна. И мнозина специалисти вече изразиха опасенията си, че народопсихологията на нашенските Андрешковци не е за подценяване. А и въвеждането на това "опрощаване" на задължения изглежда твърде рисково в държава, чиято съдебна система работи мудно и не твърде качествено. А това налага делата да се "претърколват" по няколко пъти между съдебните инстанции – често пъти и за период далеч по-дълъг от десет години.
Истината обаче е, че няма да се промени кой знае какво. При това за огромната маса от длъжниците.
На първо място заради факта, че от абсолютната давност ще се ползват само длъжниците с необезпечени вземания. Да поясним: според ЗЗД обезпеченията могат да бъдат както имуществени (ипотека или залог на вещи и вземания), така и лични – поръчителство. В хода на съдебния и изпълнителния процес обаче се вземат и други обезпечителни мерки с цел да се предпазят интересите на кредитора: възбрана върху имотите и запори върху движимите вещи и сметките. Пита се в задачата кое от всичките тези "обезпечения" има предвид законодателят? И ако са всичките – какво облекчение тогава въобще се предлага на длъжниците? Защото във всички тези случаи тяхното задължение няма да се погаси след десет години…
Освен това законът предвижда всяко разсрочване или отсрочване на задължението да "спира часовника", давността да не тече и борчът да не се погасява с изтичането на десетте години от настъпването на неговата изискуемост. А това поражда съвсем "обосновани предположения", че всички кредитори ще направят точно такива разсрочвания с анекси към договорите си…
Хората така и не разбраха и друго:че давността не се прилага "служебно" и че ако кредиторът откаже да признае доброволно изтичането на давностния срок, това автоматично ще означава съд, дела, такси, разноски и вероятно още дълги години чакане на влязло в сила окончателно решение.
Не става твърде ясно и какво ще се случи с вече образуваните "брадати" изпълнителни производства – защото съдебните изпълнители могат да прекратяват изпълнителни дела, но в точно определени в закона случаи. А изтеклата абсолютна давност не е записана сред тях.
И за капак – привилегията да се събудят чисти от задължения няма да важи за едноличните търговци, които също са си физически лица, но имат разширена правоспособност – те няма да могат да се ползват от давността. Без шанс за "започване на чисто" по този ред остават и търговските дружества, кооперациите и неправителствените организации.
Да, безспорно ще има и такива "кредитори", които ще пият по една студена вода за парите си. Но най-масовата група сред тях няма да са нито банките, нито фирмите монополисти. А най-вероятно майките с необезпечените неплатени издръжки…
Гласът на съдиите
"Предприемането на каквито и да са промени в гражданското съдопроизводство трябва да бъде предшествано от сериозен професионален дебат и анализ относно достойнствата и недостатъците на действащата нормативна уредба. Гражданският процесуален кодекс е в сила вече повече от девет години и моментът за извършване на такъв анализ с участието на различните юридически професии, включително и на правната наука, вече е назрял. В тази връзка предлагаме Върховният касационен съд, съвместно с Комисията по правни въпроси към Народното събрание, Министерството на правосъдието, Висшият съдебен съвет, Висшият адвокатски съвет, да организира национална кръгла маса или конференция, на която професионално да се обсъдят проблемите по приложението на различните институти на процеса – призоваване, инстанционно разглеждане на делата, заповедно производство, изпълнително производство и други. В противен случай се рискува при предприемане на изменения "на парче" да се накърни общата философия на уредбата като разрешаването на едни проблеми да постави други…"
Цитатът е от писмо от името на Върховния касационен съд до Народонто събрание, подписано от Лозан Панов и от председателите на гражданската и търговската колегии на ВКС: Красимир Влахов и Дария Проданова. И носи дата от началото на месец май.
Такова задълбочено обсъждане – включително и с участието на съдиите от ВКС, които най-добре познават проблемите в практиката по прилагането на ГПК, така и не се случи – поне до момента. Въпреки че в Народното събрание вече са внесени три законопроекта за изменения в този закон, при това драстични: един на омбудсмана Мая Манолова, който бе припознат от БСП, един на ГЕРБ и един на група депутати от "Воля".
