Всички дела на вложителите в Корпоративна търговска банка, които дръзнаха да съдят БНБ и да търсят обезщетения заради забавеното изплащане на гарантираните им влогове, в момента са спрени. Три години след затварянето на КТБ заведените от хората искове не само не са стигнали до решение, но и никой не може да каже още колко време ще се търкалят из съдебните инстанции. Защото всичките вече чакат по "казуса КТБ" да се произнесе не кой да е, а Съдът на Европейския съюз в Люксембург.
Да припомним, че след поставянето на банката под особен надзор на 20 юни 2014 г. депозитите, гарантирани от закона до размер от 196 000 лв., бяха платени – но чак в началото на декември. Въпреки че Директива 94/19 ЕО изрично дава петдневен срок на "компетентните органи" да установят затрудненото състояние на банката и да започнат изплащането им.
Именно заради тази забава към съдилищата в страната заваляха десетки жалби и искове за обезщетения в размер на лихвите, които са се трупали през тези месеци върху задържаните суми на вложителите.
Така обаче започна едно истинско ходене по мъките. Първо съдиите не можаха да решат дали делата трябва да се гледат пред административен съд или пред граждански. Съответно и по кой закон: по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) или по този за задълженията и договорите, както става при всяко непозволено увреждане. А ако за някого този спор изглежда несъществен, да поясним: разликата между двата закона е твърде съществена както по отношение на процедурата, така и в предпоставките, които трябва да са налице, за да може да се получи такова обезщетение. Впрочем разлика има и в таксите – по ЗОДОВ съдебната такса е 10 лв., а по ЗЗД – 4% върху стойността на иска.
След близо две години лутане, в които всеки съд и всеки съдия се произнасяха твърде различно, в края на октомври 2015 г. най-сетне се стигна до решение на петчленен смесен състав от магистрати от Върховния касационен и Върховния административен съд. Които определиха: делата ще се гледат по ЗОДОВ и пред административните съдилища.
Малко по-късно, през януари 2016 г., се стигна и до първото съдебно решение, с което вложител осъди БНБ. Съдия Камелия Стоянова от Административен съд София-град постанови Централната банка да плати на Юлиян Банков от София компенсация в размер на 8627.97 лв. – законната лихва за забавеното изплащане на гарантираните му от закона вземания. В решението си съдия Стоянова беше категорична, че БНБ може да носи отговорност по ЗОДОВ, въпреки че не е част от изпълнителната власт и не е типичният "административен орган", който извършва административна дейност. Според нея е налице "незаконосъобразно бездействие на Българската народна банка да изпълни свои задължения, произтичащи от приложимо с директен ефект право на Европейския съюз в областта на изплащане на гарантирани депозити". Според съдията банката е трябвало да установи "неналичността на депозитите", както изисква директивата, в рамките на пет дни. Още повече че тя самата ги е направила неналични с решението си от 20 юни 2014 г., когато бяха преустановени плащанията по всички задължения на Корпоративна търговска банка. И първият момент, който е следвало да бъде осигурен достъп на вложителите до парите им, е бил 30 юни 2014 година.
С две думи, съдът каза, че БНБ трябва да плати обезщетение, защото вредата е налице – тя е причинена от бездействието на банката, което пък е в нарушение на европейски норми, имащи пряк ефект у нас. Това обаче беше само първата съдебна инстанция. БНБ логично обжалва решението на съдия Стоянова пред Върховния административен съд – то създаваше изключително опасен за Централната банка съдебен прецедент.
Във ВАС делото се забави около година, но в крайна сметка на 22 февруари 2017 г. то бе отправено за решаване от тричленен състав, включващ съдиите Жанета Петрова (докладчик), Светлана Борисова и Юлиан Киров. Само че вместо с решение по казуса на 30 май съдиите излязоха с определение за спиране на делото. За неопределен срок – до произнасянето на Съда на Европейския съюз по образувано пък пред него дело по казуса "КТБ". "Решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. Поради това определението от 22.02.2017 г., с което Върховният административен съд е дал ход на делото по същество, следва да се отмени и да се постанови спиране на производството по делото до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело С-571/2016 г.", написаха съдиите.
Налага се да поясним и как казусът "КТБ" стигна до Люксембург? Това се случи по инициатива на варненската съдийка Искрена Димитрова, която реши да отправи до Съда на ЕС преюдициално запитване, тъй като пред нея също има висящ казус, свързан с КТБ – иск на друг вложител, който съди БНБ за обезщетение заради забавеното изплащане на гарантирания му от закона размер на депозита. Заради драстично противоречивата съдебна практика у нас, включително и на върховните ни съдилища, а и заради очевадната празнота в нашето законодателство, което въобще не урежда по кой ред и начин следва да се търси отговорност от ред публичноправни организации, съдия Димитрова решава да поиска тълкуване по няколко ключови въпроса. Част от тях засягат механизма на установяването на финансовите затруднения в КТБ – кога, как и кой е трябвало да го направи. Друга част са свързани със срока, в който е трябвало да започне изплащането, от кога точно той би трябвало да започне да тече и дали е ограничителен, или би могъл да бъде удължаван.
Пита се и какво е значението на факта, че гарантираните депозити все пак са платени с лихва за забава… Но най-важният въпрос е има ли директивата директен ефект и предоставя ли тя на вложителите в коя да е банка правото да ангажират отговорността на държавата и да предявят иск за вреди за забавено плащане на гарантирания размер на депозитите, когато решението за това плащане е взето след установения в директивата петдневен срок.
Впрочем, съдия Димитрова задава осем въпроса на Съда на ЕС, два от които надхвърлят казуса "КТБ" и засягат всеки, който реши да съди държавата и всички нейни органи за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз: пред кой съд и по кой ред трябва да вървят тези дела. Просто казано – къде и как може да бъде осъдено Народното събрание например, ако не транспонира своевременно някоя директива в законодателството ни… В момента такава законова уредба у нас няма. А въпросът е повече от спорен, при това от години. Затова и двете върховни съдилища – ВКС и ВАС, дори образуваха съвместно тълкувателно дело, в което заедно да му дадат отговор. Но и това дело е спряно – за да изчака отговорите на СЕС.
Колко време ще мисли съдът на ЕС? Никой не може да каже. Безвремието, в което вложителите в КТБ се лутат вече три години, очевидно ще продължи още дълго. Но резултатите от него вече са налице: точно заради това безвремие, в което справедливостта по казуса "КТБ" отдавна се удави, много от тези, които бяха завели искове срещу БНБ, вече ги оттеглиха…
