Мащабната административна реформа продължава с нещо, което дъвкаха още преди девет години – заличаване на термина "молба" от българското законодателство. Това наредил премиерът Бойко Борисов на председателя на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов. Мотивът на Борисов, който дал срок до септември, е добре известен – хората не обичали да се молят на администрацията.
Същата грижа за гражданите беше на дневен ред през 2008 г., когато министърът на държавната администрация в кабинета "Сакскобургготски" Николай Василев внесе законопроект с аналогично съдържание. Той предвиждаше думите "молба" и "жалба" да бъдат заменени със "заявление" и "сигнал" в 87 закона. Доводите бяха същите – прекратяване на столетната практика българските граждани да се молят на администрацията и тя да се съсредоточи върху нуждите на физическите лица и на бизнеса. Това беше съчетано с поредния фойерверк на тема електронно правителство и разширяване на възможността за подаване на сигнали до контролните органи.
Така и не стана ясно защо реформата на Николай Василев не засегна повечето от тези закони. Да се молиш на администрацията да изпълни законовите си правомощия е израз на неравнопоставеност – спор няма. Но тя е налице, независимо какво е обръщението най-отгоре. И трудовият договор се води на книга сделка между равнопоставени страни, но всеки знае колко е вярно това. Сама по себе си смяната на наименованието няма да промени отношението на чиновниците към заявителите на административни услуги. Нито пък те ще станат по-бързи и евтини, ако безкрайната електронизация на административната дейност продължи да се въвежда предимно на приказки.
Проблемът е донякъде измислен, тъй като администрацията няма право да отказва произнасяне по "заявление" или "искане" само защото съответният закон предвижда подаване на молба. Произнасянето е дължимо и в случай, че определение на искането (молба, заявление и др.) липсва, тъй като волята на заявителя може да бъде изведена от съдържанието. При това е напълно естествено като израз на вежливост и доверие той да се обърне в началото на текста с "Моля да издадете еди какъв си акт …" В процесуалните закони пък термините "молба", "жалба" и "искане" отразяват различни режими за защита на конкретните права. Да не говорим за ключовото понятие в гражданското право "искова молба", което юристите приемат за непоклатимо.
Подобна подмяна е все пак правилна и в развитите страни моленето е изхвърлено от законодателството им. А у нас се налага да пускаш "молба" дори когато искаш да приемат платежния документ за погасения от теб дълг. По-същественият въпрос е, че като повечето български реформи административната и съдебната се правят основно на думи. Министерството на държавната администрация е вече закрито, но повече от 15 години съществува Съвет по административна реформа при Министерския съвет. Има Закон за администрацията и Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, който не работи.
Както гражданите, така и бизнесът продължават да се оплакват от загуба на време и от хабене на нерви при висенето по опашки, от попълване на безброй декларации и при снабдяване с всевъзможни удостоверения.
Мащабът на управленските заявки за административна реформа е впечатляващ – от уедряване на областите, през облекчаване на разрешителни режими до премахване на изисквани по тях документи. Въпросът е дали не става въпрос за поредната доза див популизъм.
Премиерът, който се изживява като цар, към когото всички трябва да се обръщат с прошения, докато словесно бият чела в земята, не вдъхва доверие в тази насока. Напротив, заповедният му тон към председателя на парламентарната правна комисия опровергава ключовия конституционен принцип на равнопоставеност между властите. Задкулисна обвързаност, корупционни схеми, безнаказаност, лошо правосъдие, унизителни доходи – това потиска гражданите и ги мотивира все пак да се молят. Дори юристи прилагат често термина "молба" с цел да предизвикат благосклонността на чиновника, на съдията или на прокурора.
Междувременно ГЕРБ внесе в Народното събрание пакет от недодялани промени в Административно-процесуалния кодекс (АПК), които отхвърли година по-рано. Скок на съдебните такси, опасен обрат в принципа за съгласие на държавните органи, рисково за гражданите електронно съобщаване, ограничаване на касационното обжалване (а оттам и на достъпа до правосъдие), промяна на подсъдността в полза на… съдиите. Проектът беше внесен от депутати на управляващата партия начело със същия Данаил Кирилов и само за три седмици беше приет от пет парламентарни комисии, преди да бъде гласуван на първо четене в пленарната зала. Обществено обсъждане не беше проведено, а предупрежденията на редица юристи, че прокламираната "революция в административните услуги" ще свърши зле, остават напълно валидни.
