Да се закрият още две военнокръжни съдилища и в страната да остане само един такъв съд като първа инстанция. Освен това да се преоцени дали е нужно да има специален апелативен съд за военните, в който съдиите да разглеждат само по три дела на месец, или могат да ги поемат общите съдилища.
И още една тема: да се променят съдебните райони на административните, окръжните и районните съдилища и да се проведе сериозна дискусия дали въобще ни е необходимо специализирано правосъдие във вида, в който то съществува у нас. Във всички слабо натоварени съдилища да се открият процедури, чрез които ненужните щатни бройки да се прехвърлят към по-натоварените съдебни райони – основно в София, където лавината от прииждащи дела и преписки е най-голяма.
Това са част от най-интригуващите идеи, които бяха представени пред Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет във вторник (18 юли) заедно с анализа на натовареността на съдилищата за 2016 година.
Военните съдилища от години регистрират най-ниска натовареност: на окръжно ниво на един съдия се падат по две дела месечно, а на апелативно – по три, докато във всички останали съдебни органи съотношението е в десетки пъти по-различно. За този "курорт" си има и обективни причини – редуцирането на армията и на военните обекти, а това е тенденция, която е необратима. Именно по тази причина през 2014 г. броят на първоинстанционните военни съдилища бе съкратен от пет на три. Сега въпросът, който се обсъжда, е дали това е било достатъчно и дали не е време от всичките да остане само един. Без да се посочва конкретно кой, за да няма спекулации, както обясни шефът на комисията по натовареността към ВСС Калин Калпакчиев.
Другият деликатен акцент в анализа на натовареността отново е специализираното правосъдие. По ирония на съдбата точно в деня, в който Георги Ушев бе избран за шеф на Апелативния специализиран наказателен съд, бе повдигнат за първи път и въпросът дали въобще е нужно съществуването на такава институция. По статистически данни специализираните съдилища не са сред нисконатоварените съдебни органи в страната, но когато се погледне какви са делата, които пълнят тази статистика, се оказва, че 98% от тях са частни наказателни дела – това са разпити пред съдия, разрешения за подслушване, мерки за неотклонение и други от този род.
Особено впечатление прави огромният брой разрешения за използване на специални разузнавателни средства, издавани от Специализирания наказателен съд, заради което комисията по натовареността препоръчва причините за този "бум" да бъдат изследвани в отделен анализ. И да бъдат обсъдени с представители на ВСС, Върховния касационен съд и Бюрото за контрол над СРС-тата. Впрочем комисията препоръча от догодина разрешенията за СРС да не влизат в годишните отчети на съдилищата – просто защото те изкуствено "надуват" натовареността им, а всъщност се издават само от председателите или техен заместник.
"Изключително ниската натовареност на двете специализирани апелативни съдилища – наказателния и военния, поставя необходимостта от провеждане на сериозна дискусия за продължаване на съществуването им в този вид и структура. Специализираното наказателно правосъдие съществува вече шеста година, а съдиите в апелативната инстанция разглеждат и решават под три дела на месец, докато съдиите от военноапелативния съд разглеждат и решават под две дела на месец. Доколкото съществуването на тези съдилища е уредено в устройствените и процесуални закони (ЗСВ и НПК), наложително е провеждане на професионално и обществено обсъждане за промяна в законите, която да позволи цялостно преуреждане на съдебните райони на апелативните съдилища, включително и на специализираните, чиято компетентност може да бъде поета от общите съдилища", сочи комисията по натовареността в анализа си за 2016 година.
За първи път се намеква и че може да се обсъди намаляване на броя на общите апелативните инстанции в страната. По време на дебатите във ВСС по повод на изводите от анализа на натовареността Калин Калпакчиев каза, че "пет апелативни съдилища са много за територията на страната" и припомни, че традиционно у нас апелативните райони са били три – поне до 1944 година.
Реформа на окръжните съдилища обаче категорично трябвало да се прави само и едновременно с териториално-административна реформа в държавата, препоръчва анализът. Защото ако се тръгне самостоятелно и "на парче" да се закриват окръжни съдилища, ще настъпи истински административен хаос.
Анализът не констатира нищо ново – неравномерната натовареност на съдиите в страната е проблем, за който се говори отдавна. По-важното е признанието, че всички "конвенционални" методи – чрез увеличаване или разместване на щатове от един съд към друг, вече са изчерпани, дали са каквото са могли и кой знае какво повече от тях не може да се очаква. На преден план е изведена необходимостта от спешни законодателни мерки, които да променят подсъдността на делата и да "разтоварят" софийските съдилища от камарите дела, които ги заливат. Точно заради това анализът ще бъде пратен и на депутатите, пред които в момента стоят няколко предложения за промени в процесуалните закони – за да вземат и него предвид при обсъждането им.
Другата "генерална промяна", която данните в анализа сочат като необходима, е реформата на съдебната карта. Но след задълбочени дискусии и въз основа на данните, които тепърва ще излязат от новия метод за изчисляване на натовареността на магистратите: не въз основа само на простата статистика (брой дела), а и съобразно това колко сложни са тези дела.
Само че каквото и да се предлага сега – дали то ще се свърши, ще решава друг: новият ВСС.
