Повдигане на завесата без яснота за съдържанието на пиесата – така изглежда скандалът около заместник- председателя на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства Георги Гатев. Миналата седмица Държавната агенция "Национална сигурност" му отне достъпа до класифицирана информация по искане на прокуратурата. Бяха посочени и основанията за принудителната мярка, предвидени в Закона за защита на класифицираната информация: ненадеждност от гледна точка на сигурността и опазването на тайни.
Установено било, че адвокатът "осъществява дейност, насочена срещу обществения ред, а и факти и обстоятелства, които биха дали възможност да бъде изнудван". В съобщението на прокуратурата до медиите името на Гатев не беше посочено, но стана ясно, че са засечени негови срещи с магистрати, срещу които се водят дисциплинарни или наказателни производства. Става въпрос за съдията от Варна Светлозар Георгиев, за прокурора от Плевен Димитър Захариев и за колегата му от Пловдив Росен Каменов.
Светлозар Георгиев е съдия от Окръжния съд във Варна и през април беше оправдан на първа инстанция по обвинение за оказван от него натиск върху прокурорка по дело срещу негов близък. Стана ясно още, че срещу Георгиев е издадено разрешение за прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) заради подозрения за зависимости по разглежданото от него дело срещу бизнесмена и лидер на партия "Воля" Веселин Марешки.
Прокурорът от Плевенската окръжна прокуратура Димитър Захариев беше обвинен за участие в организирана престъпна група, която оказвала натиск върху търговци да ползват охранителни услуги на определена фирма. Според държавното обвинение Захариев е управлявал реално охранителния бизнес в града чрез подставени лица начело с фамозния Камен Балбузанов – Куката. Той пък е обвиняем по друго дело.
Срещу Росен Каменов пък е в ход дисциплинарно производство във връзка с три случая, в които лобирал пред свои колеги в полза на обвиняеми.
Реакцията на Георги Гатев не закъсня и той обяви, че ще обжалва отнемането на достъпа до класифицирана информация пред едноименната държавна комисия. А ако комисията потвърди тази санкция, ще отнесе спора до Върховния административен съд. Гатев даде да се разбере, че информация с имената на конкретните магистрати е пусната умишлено към медиите, а подтекстът е ясен – те да бъдат допълнително дискредитирани. За това говори и фактът, че заместник-председателят на Бюрото за контрол на СРС не посочи други мотиви за удара.
С декларация в защита на Георги Гатев излезе Висшият адвокатски съвет, който припомни, че адвокатурата има ключов принос за създаване на бюрото като гарант срещу незаконно вмешателство на държавата в личния живот на гражданите. Отнемането на допуска беше окачествено като неоснователно, незаконно и съставляващо непропорционална намеса върху правомощията на този орган. Подчертани бяха неговият независим статут и неподвластност на останалите институции, "особено на тези, върху които бюрото по закон следва да упражнява контрол".
По-късно Гатев изостри тона и коментира, че "трябва да си много прост като юрист, за да не разбереш, че няма нарушение". В бюрото не можели да разберат какъв е проблемът – при тях идвали десетки хора, за да искат проверка за евентуалното им незаконно подслушване. "Хората идват тук, пишат молбите, по някой път секретарката им помага, защото те не знаят как. Подписват специална декларация, стават и си заминават", обясни Гатев.
Той потвърди, че познава отдавна съдия Светлозар Георгиев и прокурор Димитър Захариев. С Георгиев се видели в кафенето до Съдебната палата в 12 ч. на обяд и съдията го попитал къде и как да си подаде молбата. Гатев му обяснил, след което съдията отишъл и я подал при секретарката на бюрото. Захариев пък ходил поне пет пъти в бюрото и питал какво става по неговата проверка и кога ще му дадат отговор. Проверката за СРС на Георгиев и на пловдивския прокурор Росен Каменов още не била започнала.
Показателно е предупреждението на Георги Гатев, че "засега чакам и не мога да отреагирам, докато не видя, че съм залят целият, за да си отворя устицата". Ако прокуратурата не разполага с по-сериозна информация за незаконни практики в Бюрото за СРС, всичко ще си остане пак пушилка със съмнителни подбуди. Не е ясно какво нарушение има в това да се окаже съдействие за реализиране на законно право пред държавен орган, на който това му е работата.
На сайта на бюрото са публикувани и Вътрешни правила за работата му по сигнали за незаконосъобразно прилагане на СРС, в които са регламентирани изискванията и процедурата за обработката и разглеждането им. В нея няма нищо сложно. Но пък и прокуратурата не твърди Гатев да е консултирал нерегламентирано или е обещавал нещо на въпросните магистрати.
Може да се мисли обаче в обратната посока – че практиките на нерегламентирано подслушване продължават, поради което прокуратурата и службите нямат интерес от прекомерната намеса на Бюрото за СРС. В проверките си по такива сигнали бюрото е почти изцяло зависимо от органите, които разполагат с такава информация, а самото задействане на процедурата ги поставя в отбранителна позиция, ако имат какво да крият.
Обратна връзка
Последният скандал за незаконно прилагане на СРС гръмна преди година по сигнал на следователя от столичното следствие Бойко Атанасов. Той установил, че е подслушван именно от предоставена му от Бюрото за СРС справка, подписана от неговия председател Бойко Рашков. Атанасов обяви, че подслушването му е разпоредено във връзка с отказите му да решава дела по определен начин и заради това е станал обект на репресии.
"В искането за контролирането ми със СРС липсват данни за съпричастност към разследвани престъпления. Това означава, че просто е направено искане да бъда следен, да бъда слушан, да бъдат следени моите близки. Всички хора, с които контактувам, моите приятели, обкръжението ми. Целта е била да ми се навреди по недвусмислен начин. Прокуратурата си е позволила това нещо, разсъждавайки, че никой няма да ми каже. А до момента по нито едно производство не съм разпитван дори като свидетел и не ми е известно за какво е водено това дело", коментира станалото Бойко Атанасов. Главният прокурор Сотир Цацаров тогава отрече да са прилагани СРС срещу следовател по време на неговия мандат, но отговорност в крайна сметка не беше потърсена от никого.
Макар че след скандала "Червеи" и създаването на бюрото се отчита спад на броя на разрешенията за прилагане на СРС, няма гаранции, че незаконното подслушване е прекратено. От годишните доклади на контролния орган не личи има ли реален напредък по изпълнението на законовото изискване гражданите да бъдат уведомявани за неправомерно приложени срещу тях спецсредства. При двумесечен срок за отговор с възможност за удължаване такива уведомления получават единици от заявителите.
В доклада за 2015 г. беше отчетено, че при осъществяването на правомощията си бюрото е получило пълно съдействие от компетентните органи с едно изключение. При проверка в Софийския апелативен съд служителят по сигурността на информацията е възпрепятствал грубо планова проверка, като е отказал достъп до регистъра за СРС и до други документи по използването и прилагането им. Регистърът обаче описва законно разрешеното прилагане на СРС, а незаконното е трудно за установяване.
Въз основа на проверките на бюрото някои от засегнатите завеждат граждански дела срещу държавата за обезщетения. Тази седмица Софийският апелативен съд постанови обезщетение от 4000 лв. за незаконно подслушване на бившия митничар Методи Митовски. Срещу него са водени множество дела, но той решава да поиска информация дали е подслушван незаконно. Пише до Народното събрание, до главния прокурор, до Окръжния съд в Благоевград, но получава отговор само от Бюрото за СРС.
Оказва се, че е подслушван незаконно в двумесечен период през 2009 г. по искане на МВР и с разрешение на тогавашния председател на Благоевградския окръжен съд Красимир Аршинков. Митовски завежда дело по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и искът му е отхвърлен в същия съд на първа инстанция. Апелативният съд в София обаче е на обратното мнение и отменя решението на окръжните съдии. Присъдена е далеч по-малка от претендираната сума в размер на 50 000 лв., но съществено е налагането на съдебна практика за осъждане на държавата по уведомленията на Бюрото за СРС.
