Правителството одобри проект на нов Закон за мерките срещу изпирането на пари през тази седмица. Законопроектът е съобразен с приетата през 2015 г. Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и е разработен от работна група, която включва представители на ДАНС и на МВР.
Документът предвижда комплексна проверка на всеки, разкриващ сметка или извършващ случайна операция за повече от 15 хил. евро или равностойността им в български левове, както и на всеки, извършващ сделки в брой за над пет хиляди евро или равностойността им в левове. Според изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 са предложени мерки за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари. Те включват комплексна проверка на клиентите, събиране и изготвяне на документи и друга информация и тяхното съхраняване, оценка на риска от изпиране на пари, разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти, разкриване на друга информация за целите на закона, контрол върху дейността на задължените субекти и обмен на информация.
Уредени са видовете мерки за комплексна проверка – идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация, идентифициране на действителния собственик, събиране на информация и оценка на целта и характера на деловите отношения, които са установени, установяване на произхода на средствата, текущо
наблюдение върху установените делови отношения. Регламентирани са хипотезите, при които се прилагат тези мерки – установяване на делови отношения, извършване на операции или сключване на сделки над определени стойности, при всеки случай на съмнение за изпиране на пари и/или за наличие на средства с престъпен произход.
Проектът въвежда забрана за откриване или поддържане на анонимна сметка или сметка на фиктивно име, както и откриването или поддържането на анонимни депозитни сертификати или депозитни сертификати на фиктивно име. Създават се и правила при прилагане на мерките за комплексна проверка по отношение на бенефициентите по застрахователни договори, бенефициентите на доверителна собственост, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни правни образувания. Търговията с виртуални пари също влиза в обсега на закона.
Разширява се и кръгът от лица, които попадат в дефиницията за видна политическа личност и спрямо които задължително се прилагат мерки за разширена комплексна проверка на клиента. Това се налага с цел да се постигне съответствие с дефиницията за видна политическа личност в чл. 3, т. 9 от директивата на европарламента. Добавя се категорията "членове на управителните органи на политически партии".
Освен произхода на средствата, използвани в деловите отношения с видни политически личности и свързани с тях лица или при случайните сделки и операции, извършени от тях, е въведено задължение за установяване и на източника на богатство на тези лица.
В законопроекта се въвежда изрична дефиниция за "банка фантом", като се обхващат и институции, извършващи дейности, еквивалентни на извършваните от кредитните и финансовите институции. В Раздел V и Раздел VІ на проекта са регламентирани редът и условията за идентифициране на клиенти и за проверка на тяхната идентификация, редът и условията за идентифициране на действителните собственици и проверка на тяхната идентификация. Отчетена е необходимостта от точна и актуална информация за действителния собственик като ключов фактор при разкриването на престъпления с оглед възможността самоличността на дадено лице да бъде скрита зад дружествена структура.
Сред основните промени в сега действащия режим по идентифициране на действителните собственици и проверка на тяхната идентификация изричното задължение на всички учредени на територията на страната юридически лица и други правни образувания и лицата им за контакт да получават, разполагат и предоставят точна информация за действителните собственици. Това се отнася до всички физически и юридически лица и до други правни образувания, които действат в качеството си на доверителни собственици на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания.
Друго съществено задължение за тези лица и правни образувания е да предоставят информация относно действителните собственици при извършване на проверки. Предвидено е и задължение при поискване такава информация да се предоставя и на дирекция "Финансово разузнаване" в ДАНС.
Предвидено е също информацията и данните за действителните собственици да се вписват по партидите на учредените на територията на страната юридически лица и на други правни образувания в Търговския регистър и в регистър БУЛСТАТ, а на физическите, юридическите лица и други правни образувания, действащи в качеството си на доверителни собственици на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания – в регистър БУЛСТАТ.
Проектът регламентира и редъа и условията за изясняване на произхода на средствата. Предвиждат се следните допустими способи: събиране на информация от клиента за основната му дейност, включително за действителния и очаквания обем на деловите взаимоотношения и на операциите или сделките, които се очаква да бъдат извършвани в рамките на тези взаимоотношения; събиране на информация от официални независими източници, публично достъпни регистри и бази данни; информация, събирана във връзка с изпълнението на изискванията на този или други закони и подзаконови нормативни актове, включително Валутния закон, която да показва ясен произход на средствата; проследяване на паричните потоци в рамките на установените делови взаимоотношения с клиента, при което да е виден ясен произход на средствата, когато е приложимо.
