Във връзка с извършен годишен преглед на резултатите от дейността на „Етропал“ АД,
Рейтинговият комитет на „БАКР – Агенция за кредитен рейтинг“ (БАКР) взе решение за промяна в присъдените на дружеството
рейтинги:
Дългосрочен кредитен рейтинг: от ВВ+ на
ВВ, краткосрочен кредитен рейтинг:
запазен В;
Дългосрочен рейтинг по национална скала:
от ВВВ+ (BG) на ВВВ (BG), краткосрочен
рейтинг по национална скала: запазен А-2
(BG);
запазва „стабилна“ перспективата по
кредитните рейтинги;
Промяната в рейтинга на „Етропал“АД е
продиктувана от влошаване на част от
икономическите показатели за дейността на
дружеството, получени в резултат на
задълбочил се спад на приходите в периода на
актуализация и поддържан висок размер на
просрочени вземания от клиенти.
Секторът, в който оперира дружеството отчита
покачване на приходите от продажби в
последните години и общ положителен нетен
финансов резултат, въпреки видимите
признаци на нараснали загуби за част от
участниците и известен спад в техния брой.
Броят на заетите лица в сектора нараства, като
се очаква тази динамика да се запази,
вследствие на общото подобрение в
икономическата среда.
Материалната база на предприятията в сектора
също се разширява в последните години и се
очаква тенденцията да се запази. Обемите на
суровините и материалите се увеличават, като
това индикира положителни нагласи на
фирмите и подготовка за бъдещо развитие на
дейността в положителна посока.
Задлъжнялостта им (основно към доставчици)
се покачва, както в абсолютно изражение, така
и като дял от общата сума на пасива, като
доминират най-вече задълженията със срок
над една година. Задълженията към финансови
предприятия бележат свиване в структурата на
привлечените средства, макар и номинално да
продължават да нарастват.
Участниците в сектора генерират приходи с
високи темпове, основно от продажбата на
продукция и в по-малка степен – от продажба
на стоки и услуги. Финансовите приходи и
разходи представляват незначителна част в
структурата, съответно на приходите и
разходите от дейността на предприятията в
сектора.
В периода на актуализация не са настъпили
промени в правния статут и организационна
структура на „Етропал“ АД. Дружеството
функционира от 1976г., като от 1986г.
произвежда системи за хемодиализа.
Предметът на дейност е „Научно-
изследователска, експериментална и развойна
дейност в областта на ортопедията и
травматологията, производство на ендопротези
и имплантанти, специални биокерамични
материали и сплави за медицински нужди,
специален хирургически инструментариум,
остеосинтезни средства, производство на
спринцовки за еднократна употреба,
хемодиализатори и хемолинии, медицински
материали за еднократна употреба“.
Компанията е единствен производител в
България на консумативи за хемодиализа – системи за хемодиализа, хемодиализатори и
фистулни игли.
Акционерният капитал на компанията е в
размер на 5 000 хил.лв., разпределени в 5 000
000 броя обикновени, безналични, поименни,
свободно прехвърляеми акции, всяка с номинал
1 лев, и се търгуват на Българска Фондова
Борса, сегмент Standard, борсов код 5EО.
Мажоритарен собственик е „Синтетика“ АД.
Структурата на приходите остава доминирана
от приходите от продажба на продукция – с дял
от 77% за анализирания период, където
дружеството отчита приходите от продажба на
спринцовки и игли, хемолинии, диализатори,
катетри, сонди и уринаторни торби, като с най-
голям дял (53%) са диализаторите.
Дружеството поддържа производство „на
ишлеме” за LCH – Франция (лидер в областта
на еднократните медицински изделия и
продукти), както и общо производство с
Covidien (Tyco) – Германия – световен лидер в
производството на продукти от сферата на
здравеопазването. Постигнат е дял на износа
от 58%, което е известно понижение спрямо
предходни години.
На вътрешен пазар дружеството работи
директно със здравните заведения в страната,
като в периода на актуализация на рейтинга се
запазва като единствен производител в
България на консумативи за хемодиализа.
Конкурентните дружества са представители на
утвърдени световни производители, а
търговията с държавните здравни заведения
протича през процедурите за избор на
доставчик, чрез обществени поръчки, т.е.
коректността в плащанията зависи основно от
общото състояние на здравната система в
страната, което и през 2016г. продължава да се
счита за незадоволително. Засилен е и
конкурентният натиск от страна на вносители
на по-евтини продукти от Китай и Индонезия,
което е довело до известно снижаване на
продажните цени за част от продуктите на
оценяваното предприятие.
В клиентската структура на „Етропал“ АД не се
наблюдава значителна концентрация, но
дружеството се характеризира със сравнително
голям период на събиране на вземанията от
клиенти и наличие на значителен размер на
просрочени вземания, включително тези с
период над една година. Това в голяма степен
е свързано с тежкото финансово състояние на
болниците и забавените плащания от тяхна
страна.
Характерът на дейността на „Етропал“ АД е
предпоставка за наличието на концентрация
при доставчиците както по отношение на
оборотите, така и на задълженията. В периода
на актуализация е включен нов основен
партньор на дружеството – немската компания
Clearum GmbH, която заедно с 3M Deutschland
GmbH формират основния търговски оборот по
доставките (29%). Забавените плащания от
страна на клиентите обаче са причина за
забавяне и на погасяването на задълженията
към доставчиците, като средният период за
заплащането им се увеличава леко за
последната година.
В периода на актуализация на кредитния
рейтинг няма съществени изменения в
структурата и размера на дълготрайните
материални активи. Изпълнените инвестиции
са в подобряване на сградния фонд и
закупуване на спомагателно производствено
оборудване.
Няма промяна в управлението на „Етропал“ АД
– осъществява се от Съвет на директорите в
състав: Иван Петков, инж. Пламен Патев (който
е и Изп.Директор) и инж. Николай Пенчев.
През 2016г. нетните приходи от продажби (на
консолидирана основа) продължават
тенденцията на спад, отчетена в предходна
година, и намаляват до 6 702 хил.лв., което
представлява най-ниското им ниво в
петгодишен ретроспективен период. Ефектът от
това се отразява и на нетния финансов
резултат, който е отрицателен (минимална
стойност от 11 хил.лв.).
Незадоволителните финансови резултати се
отразяват неблагоприятно и на показателите за
рентабилност (с изключение на оперативната
рентабилност преди амортизации, която е леко
подобрена). Бързата ликвидност намалява, а
незабавната остава клоняща към нула.
Задлъжнялостта е на добро ниво и леко
подобрена през 2016г., в резултат на намалени
размери на задълженията към банки и към
доставчици.
БАКР изготви финансова прогноза на
дружеството за тригодишен период,
резултатите от която показват, че „Етропал“ АД
ще се характеризира със задоволителна
кредитоспособност в краткосрочен и
средносрочен план.
……
ЕМА, ела в София
11.8.2017 Капитал, Как България се изложи с искането за домакинство на Европейската лекарствена агенция
Барселона предлага за седалище на Европейската лекарствена агенция една от най-емблематичните си сгради – Кулата Глориес, известна преди като Кулата Агбар.
В останалите европейски държави кандидатурата е колективно усилие на президента, правителството, кмета на съответния град и всички възможни държавни институции, а не само на здравното министерство.
Още по темата
За първи път управител на здравната каса получава подкрепа от целия парламент
За кандидатурата на проф. д-р Камен Плочев да оглави институцията гласуваха 205 народни представители
28 юли 2017
Най-големите болници: Повече работа, но на загуба
30 болници получават около 1 млрд. лв. или 2/3 от плащанията на здравната каса
28 юли 2017
Познато ли ви е усещането, в което се появявате в понеделник в училище с домашно, което сте написали в последните 15 минути преди часа, а всички останали са се подготвяли през уикенда и са дошли с цял тон допълнителни материали? Чувството, което ви завладява в този момент, вероятно е срам и желание да не ви обръщат особено внимание. Ако ЕС беше училище, то България тази седмица щеше да я е срам и да се старае да остане незабелязана в ъгъла.
Миналата седмица приключи подаването на документи за кандидатите да приютят намиращата се сега в Лондон Европейска лекарствена агенция (ЕМА) или както е представена в България – Европейската агенция по лекарствата. 19 страни подадоха кандидатурите на свои градове в Брюксел. Сред тях беше и София. Достатъчно е да се погледне сайта, на който са качени всички оферти, за да стане ясно кое от домашните е писано на коляно в последния момент. Българската оферта е дълга 4 страници, придружена с преведено на три езика писмо от Бойко Борисов. Когато описваше офертите, брюкселското издание Politico посочи като предимство на испанската оферта, че е… със 150 страници по-дълга от българската. Повечето държави са посветили специални уебсайтове на кандидатурата си, придружени с видеопрезентации, някои от тях имат специални посланици по темата.
Проблемът всъщност не е в това дали ще вземем или не тази агенция. Повече от ясно е, че шансовете са минимални (а със съответната презентация – минусови). Но начинът, по който се случи и завърши тази кандидатура, е тъжна констатация за способностите на българската администрация да координира и управлява процеси и да създава смислени проекти. Това, да припомним, е същата администрация, която след половин година ще трябва да прави това упражнение всеки ден, докато управлява ЕС.
В последната минута
Че две европейски агенции – тази за лекарствата и банковата – ще се изнесат от Лондон, е ясно още след гласуването за Brexit. Причината толкова много държави да искат европейска агенция е, че тя води със себе си много позитиви. Първо, става дума за огромна структура – в ЕМА работят 890 души постоянно, като годишно през нея минават десетки хиляди експерти (виж карето). Това е част от европейската регулационна и институционална рамка, която би била вплетена в София постоянно. Чисто практически, това значи много бизнес – броят на хората, които ще дойдат за шестте месеца на председателството например, е по-малък от броя на експертите, които посещават града с ЕМА всяка година. Освен това големите фармацевтични компании предпочитат да са близо до ЕМА, което моментално вкарва в друга категория града, който е избран за домакин – като база за структури, извършващи огромна развойна дейност.
България решава да мисли за домакинство на лекарствената агенция в края на 2016 г., когато Петър Москов е здравен министър. Той смята, че България и Румъния трябва да създадат общ лекарствен пазар и да имат единна кандидатура за Европейската лекарствена агенция, като дирекциите й се поделят между София и Букурещ. Никой обаче не създава екип, който да подготви кандидатурата.
Служебният министър Илко Семерджиев не включва кандидатстването за ЕМА в приоритетите на краткия си мандат. По това време преподаватели в Медицинския университет дават серия от интервюта какви ползи ще има страната от агенция с такъв бюджет и посетители. Служебният премиер Огнян Герджиков отговаря на парламентарно питане по въпроса и обяснява, че шансовете на България да стане седалище на ЕМА са малки, но това не означава, че трябва да сме пасивни, и затова има идея да кандидатстваме заедно с Румъния.
Както е очевидно, темата остава на ниво риторика и никой не я пренася на ниво действия. Неофициално пред "Капитал" източници посочиха, че всеки нов здравен министър заварва множество декларации на различни неправителствени организации, че искат ЕМА да е в София, и липса на екип, който да работи целенасочено по кандидатурата.
Тя престава да е актуална през следващите месеци, в които се оказва, че Букурещ има собствена кандидатура, а България е една от последните, които не са подготвили своите документи и не лобира за това да бъде седалище на ЕМА. Изведнъж, преди малко повече от месец, по време на посещението на шведския здравен министър Аника Щрандхал в София, здравният министър проф. Д-р Николай Петров обяви, че България все пак ще се кандидатира.
В последните седмици преди изтичането на крайния срок за представяне на кандидатурата е създадена работна група от здравното и външното министерство, която подготвя документите. През цялото време България повтаря, че нейно предимство, както на Румъния и Хърватия, е, че не е домакин на нито една европейска агенция.
След като правителството одобрява кандидатурата, евродепутатът Ангел Джамбазки съобщава, че идеята за ЕМА в София е лично негова.
Един месец или един ден
На въпрос защо кандидатурата е подадена в последния възможен ден, без уебсайт или визита в агенцията, от МВнР казаха, че това е въпрос, който трябва да бъде отправен до здравното министерство. То е вносител на предложението в Министерски съвет, лекарствата и лекарствената политика са под неговата шапка, а българската лекарствена агенция е второстепенен разпоредител към МЗ. Оттам не отговориха на този въпрос.
Според дипломатическото ведомство: "В подготовката на кандидатурата участваха експерти и от други министерства и ведомства. Обобщаването на разнородната информация и съставянето на кандидатурата отне 1 месец." Абсолютно същия отговор дадоха и от Министерството на здравеопазването.
Изключително трудно е да се види кое в четирите страници текст без нито една графика е отнело един месец. "Това решение би показало, че ЕС взима важни решения, базирани на обективни критерии", се казва в българската оферта агенцията да дойде в София. Единственият критерий, изтъкнат в този абзац като важен обаче, е оптимизмът на българите за ЕС. Малко по-надолу се говори за икономическия ръст и бума в строителството.
Мястото, което предлагаме, е София Тех Парк – все така пустеещият парк, който трябваше да стане креативното ядро на нова българска индустрия и наука. В текста има и откровено неверни твърдения като това, че България има добре функционираща транспортна система (БДЖ може би?).
2 и 200
От офертите личи, че местните общини са положили много усилия да се уверят кои са училищата с международни сертификати на тяхна територия и кои смятат да се разширяват. Виена например има 20 двуезични училища, за които родителите не плащат, и девет международни училища с капацитет от 6164 ученици, две от международните училища смятат да се разширяват, а през 2019 г. ще отвори канадско училище с 500 места. В Бон има двуезични сертифицирани училища за обучение на английски, френски и испански език.
София предлага на децата на служителите на ЕМА да учат безплатно в държавните и общинските училища, които обаче не са акредитирани по европейски стандарти. Като възможности са посочени Англоамериканското училище, Американският колеж, Deutsche Schule, немската гимназия "Константин Гълъбов" и Френският лицей, като в почти всички от тях (без немската гимназия) обучението се заплаща.
Част от държавите са назначили специални посланици на кандидатурата си за ЕМА, например Франция и Дания. Официални пратеници на градовете и държавите са посещавали многократно агенцията, за да се срещнат с управата и служителите и да разберат от първа ръка нуждите им и да се подготвят по-добре. Кметът на Милано например, който предлага агенцията да се помещава в емблематичната сграда на Pirelli, лично посещава ЕМА и иска архитектурните планове на сегашната сграда в Лондон, за да могат да ги преповторят. Порто предлага за агенцията две готови сгради или да построи трета, Дъблин е готов с три готови предложения. Виена има осем готови сгради за ЕМА.
България е една от малкото страни членки, на която въпреки че е предлагано многократно, не организира официална визита в ЕМА. София също така, разбираемо, няма готова сграда за такава агенция и предлага тепърва да я построи. Повечето кметове на градове кандидати и правителствата са лично ангажирани и обещават изключително съдействие за преместването на служителите, като Амстердам например обещава правителствен офис, който да обслужва всеки служител на ЕМА лично, а в Бон обещават пълна подкрепа при преместването с ясен план и график. В четирите страници на България е посочено единствено средното ниво на наеми на кв. м в София (взето неясно откъде).
Заради изискването за достъпност Румъния води преговори с националния си превозвач дали би могъл да осигури директни полети до всички европейски столици заради работата на ЕМА. В офертата на Порто, например е изчислено, че с прекачвания от европейските столици пътят със самолет до София е средно 4.55 часа. България едва ли е имала време да проведе такива преговори и да се ангажира, че ще има директни полети до повечето европейски столици.
Самото лобиране за кандидатурите на останалите държави датира от миналата година, като в него са ангажирани посланиците на страните членки, които посещават и българските министерства и ги запознават с брошурите за кандидатурата си. При служебното правителство например датският посланик посети здравното министерство, за да представи кандидатурата на Копенхаген.
Ако няма ремонт, не ни трябва
Разбира се, със или без силна кандидатура, София никога не е била в челната редица на състезаващите се за ЕМА – нито финансово, нито като инфраструктура, нито като традиции или привлекателност. Това вероятно обяснява летаргията на местните ведомства към надпреварата. В крайна сметка тук така или иначе нищо няма да се промени. Страната – домакин на ЕМА, няма по-добра лекарствена регулация – регулацията на лекарствата в ЕС е една и съща, а България е пълноправен член в тази област. За българския пациент няма никакво значение къде точно е седалището на ЕМА, това по никакъв начин няма да се отрази на качеството на лекарствата или достъпа му до тях.
Но предвид, че европейски агенции се местят изключително рядко (досега има само един такъв случай), а източната част на съюза има шанса да се включи за пръв път активно в състезанието, беше въпрос поне на чест да се опитаме да се представим достойно. Вероятно щеше да е по-добре, ако покрай преместването трябваше да се ремонтира нещо или да се построи някой булевард. Тогава вниманието на управляващите щеше да е по-фокусирано.
Какво е ЕМА/ЕЛА
ЕМА има основна задача да разрешава и контролира употребата на всички нови хуманитарни и ветеринарни лекарства в ЕС и Европейското икономическо пространство, както и да следи за безопасната употреба на медикаменти в страните членки. Членове на нейния управителен съвет обикновено са директорите на всяка лекарствена агенция на страна членка, двама представители на ЕК, по двама от Европейския парламент и по двама представители на пациентски, лекарски и ветеринарни организации.
Агенцията има годишен бюджет от над 300 млн. евро, в нея работят 890 служители от всички страни членки. Годишно провежда около 564 заседания, последната година е имала 36 хил. посетители и 4273 телеконференции, като освен това агенцията ползва над 3700 експерти от ЕС.
EMA координира работата на седем научни комисии, подпомагани от 34 работни и консултантски групи, които заседават редовно, в много случаи веднъж месечно. На почти всички от тези заседания присъстват делегати от всички държави членки, а в някои случаи и делегати от договарящи се държави от ЕИП и трети държави.
……………
Наследникът на Google Reader
11.8.2017 Капитал, Български разработчик на приложения се възползва от нишата, отворила се след спирането на популярното приложение през 2013 г.
Inoreader помага за прегледното сърфиране из любимите ви медии. Приложението е достъпно за компютри и смартфони
Още по темата
"Капитал" ви представя мобилните приложения, които ни направиха най-силно впечатление
7 сеп 2015
Избраха победителите в конкурса "Български награди за уеб"
Общо 102 проекта в дигиталната сфера участваха в състезанието
23 юни 2015
Затварянето на една врата винаги води до отварянето на друга – или поне така гласи клишето. В един конкретен случай с българско приложение, то се оказва вярно. Малко след като гигантът Google решава да спре приложението си Google Reader през 2013 г., насочено към хората, които искат по-добре да сортират потоците си от информация и медии, за една определена ниша сред интернет потребителите започва трескаво търсене на удобен заместител. И мнозина намират решение в лицето на българското Inoreader.
То се ражда, след като тогава на сцената се появява българският разработчик на приложения Йордан Йорданов, който основава фирмата "Иннолоджика". Той е разочарован от решението на Google да сложи край на Reader. "Бях дългогодишен потребител – никога не ми е било удобно да обикалям редица уебсайтове", казва специалистът. Впоследствие започва да търси заместител на приложението, но не намира добра алтернатива и решава сам да си направи такава. Йорданов, който тогава е на 29 години, се занимава с разработка на софтуер от 8 години, когато се захваща с направата на Inoreader. Първоначално прави приложението за себе си, но след това си дава сметка, че е удобен момент да атакува току-що освободена ниша – и го публикува за общо ползване.
Едни закъснели корпоративни договори
Първоначално Inoreader не е замислен като сериозен проект. "Иннолоджика", създадена само месец преди публикуването на приложението през април 2013 г., е с основна насоченост към работа за корпоративни клиенти. Договорите с тях обаче се забавят и Йорданов решава, че е по-добре да не губи време, а да разработи по-сериозно софтуера си за събиране на медийни потоци. "Пуснах приложението и тогава изведнъж видях много сериозен интерес. Оказа се, че много хора са били с моя проблем", коментира той. Йорданов не залага на реклама или каквато и да било маркетинг кампания – разпространението на приложението се случва изцяло органично сред други хора, разочаровани от спирането на Google Reader.
"Иннолоджика" е създадена почти изцяло от бивши служители на някогашния софийски доставчик на интернет "Мегалан". Въпреки че Йорданов се занимава с програмиране от вече 12 години, той е в технологичния сектор от още по-дълго време. "Преди да започна да правя софтуер, съм работил по изтегляне на кабели, включване и поддържане на клиенти на "Мегалан". Общо работя от около 15 години активно." Ранното започване на работа от страна на Йорданов и бързото развитие на кариерата му не му позволява да завърши образованието си в специалност "Софтуерни технологии" в Нов български университет. Той обаче явно няма нужда от него.
Основателят на "Иннолоджика" Йордан Йорданов първоначално създава приложението само за лична употреба
Фотограф: Надежда Чипева
Монетизиране на приложението
Въпреки че Inoreader се появява на бял свят по-скоро по случайност, и добро стечение на обстоятелствата, в момента той е основният продукт на "Иннолоджика". Първоначално приложението е изцяло безплатно, като Йорданов не иска изведнъж да започне да иска пари за него. И до момента то има безплатна версия наред с няколко типа абонаменти. Всъщност първоначалната версия си остава безплатна, а новите абонаменти носят със себе си само допълнителни функции, които преди това не са присъствали. "Това адски много се хареса на потребителите. Не налагаме на никого да плаща за услугата, но новите функционалности ни откроиха страшно много на пазара", казва Йорданов.
Платените абонати на Inoreader в момента са около 10 хил. души, като те са на различни планове. Освен тях приложението се монетизира и чрез реклами, които имат в свободната версия. Йорданов сам вижда, че е трудно да превърне голям брой безплатни абонати в плащащи, тъй като безплатният модел е достатъчно добър. Именно заради това той вкарва рекламите, като най-ниският план, струващ 15 долара на година, изчиства само тях. Той се използва от около 30% от абонатите на Inoreader. Най-скъпият план, Inoreader Professional, струва над три пъти повече – 50 долара на година. Приходите на "Иннолоджика" за 2016 г. са 600 000 лв. при печалба от 20 000 лв., а служителите са десетина.
Най-големият пазар е САЩ. "Самият тип приложение е много познат там, не се налага да обучаваме потребителите", казва Йорданов. За него това е най-платежоспособният пазар и по американските стандарти Inoreader е евтин вариант предвид функциите, които предлага. На второ място по пазарен дял се нарежда Япония, следвана от други азиатски държави.
Освен големите пазари Inoreader работи все още и на микрониво. Въпреки разрастването си приложението продължава да върши първоначалната си работа. И остава любимото и на Йорданов. "Най-ползваният софтуер на моя телефон е Inoreader, защото ми върши най-много работа. Аз съм от онези хора, които си отбелязват статии и после задължително трябва да изчетат всичко", казва създателят на приложението.
Извън фокуса на Inoreader
Макар и основното, Inoreader не е единственото приложение, разработвано от "Иннолоджика" – друг пример за иновативен продукт, излязъл от фирмата на Йорданов, е Proofy. Апликацията е насочена отново до голяма степен към медийния бизнес. Proofy валидира снимки, като показва точно кога са направени и дали са обработвани. "Когато излезе през 2015 г., още нямаше такива приложения. Тогава имаше бум на снимки, представяни като нови, но всъщност бяха стари и публикувани с цел пропаганда", коментира Йорданов. Proofy обаче не успява да се наложи на пазара така, както Inoreader. Както и с първото си приложение, "Иннолоджика" залага на органично достигане до клиентите, без да има мащабна маркетингова кампания.
Q&A
Имате ли договор с отделните медии?
Имаме договор с Deutsche Welle за дистрибутиране на техни новини. Освен местните новини те имат и глобални новини – технологични, от които се интересуват нашите клиенти. Говорихме с Deutsche Welle за персонализиране на потоци на информация с различни тематики. При нас всъщност ползата е, че на техния уебсайт има наши банери и лога, партньори сме. Не влагаме големи суми и ресурси за маркетинг. Всичко се случва органично.
Имали ли сте проблеми от страна на медии?
Досега сме имали проблем само с Google, който открива съдържанието от нас и го намира за дублирано, но се справихме с този проблем. Не искаме Google да индексира материалите от приложението. Другият проблем, който сме имали, е поява на форуми с нелегално съдържание, като торенти например, и сме направили доста сериозна система за филтриране на съдържание.
