У нас за нормално се приема, че партийното лидерство служи, за да носи ползи на тези, които го упражняват. Но се оказва, че невинаги е така – от меда, който носи тази публична позиция, понякога бодва и някое жило. Което при това е в състояние да прокъса не партийната каса, а собствените джобове на партийните водачи.
Бившият икономически министър в кабинета "Борисов 2" Божидар Лукарски отнесе 3000 лв. глоба заради това, че в качеството си на партиен лидер не е декларирал пред Сметната палата имената на дарителите на Реформаторския блок в предизборната кампания през 2014 г., когато бе вотът за 43-то Народно събрание. Санкцията му е наложена с акт на председателя на Сметната палата през декември 2016 г., но той влиза в сила едва сега – след като в края на юли тази година Административният съд в София-град потвърди наказателното постановление и размера на глобата. А това решение вече не подлежи на обжалване.
Най-общо партийният водач е санкциониран, защото като представляващ Реформаторския блок не е изпратил в Сметната палата списък с имената на кандидатите за депутати, които са направили дарения за кампанията, както и за размера на тези средства. А за десет от кандидатите, които "инвестирали" средства в размер на една минимална работна заплата за кампанията (тогава 340 лв.), не са били приложени декларации за произход на средствата. Законът предвижда глоба от 3000 до 10 000 лв. за подобен "пропуск".
Цялата история около нарушението и наказанието, наложено на Лукарски, отне три години – две от тях са били нужни на Сметната палата, за да установи фактите и да реши каква санкция да наложи. И още една, за да се "изтърколи" спорът през двете съдебни инстанции.
Първоначално – в Софийския районен съд, политикът печели спора със Сметната палата. Съдията от СРС Гергана Лазарова отменя наказателното постановление с глобата на министъра, който по това време вече е в оставка. При това в екстремно кратки срокове – само пет дни, след като постановлението е подписано в Сметната палата (четвъртък, на 15 декември 2016 година), то е отменено като незаконосъобразно с решение на СРС от 19 декември, понеделник. Формалният мотив е, че в документа за глобата не била посочена точната дата, на която е извършено нарушението.
Сметната палата обаче обжалва документа и на 18 юли тази година АССГ решава точно обратното: че срокът, в който Лукарски е следвало да подаде информацията, е установен в закона, той е седемдневен и започва да тече от постъпването на информацията за даренията в партията. Съдът приема че "в случая са засегнати особено важни обществени отношения, свързани с осигуряване на публична информация за финансиране на предизборна кампания". Има и още един интересен момент: в разсъждението на съдиите, че "всеки един от представляващите коалицията отговаря самостоятелно за неизпълнение на задължението. Обстоятелството дали са издадени наказателни постановления и на другите представляващи лица, е неотносимо, доколкото това не освобождава от отговорност санкционираното лице". Впрочем другите лидери, които представляваха Реформаторския блок по онова време, бяха Меглена Кунева, Радан Кънев, Николай Ненчев и Корман Исмаилов и проф. Тодор Танев, но няма данни дали и те са били санкционирани по делото.
Бързата проверка в сайта на АССГ показва, че не само Лукарски е отнесъл глоба за нарушение на Изборния кодекс във въпросната кампания през 2014 година. И лидерката на "Движение 21" Татяна Дончева също е наказана да плати 3000 лв. в полза на държавата. И тя е санкционирана за това, че по време на кампанията през 2014 г. не представила в срок пред Сметната палата имената на 11 кандидати за депутати, които са финансирали предизборната агитация. Само че съдопроизводството в нейния случай далеч не минава толкова светкавично: наказателното постановление на Дончева е издадено на 15 декември 2015 г., но решението по казуса на първоинстанционния съдия Танка Цонева излиза близо година по-късно – през ноември 2016 година. И то е в полза на Дончева, но е обжалвано пред АССГ, който го отменя и потвърждава глобата.
Най-зле обаче изглеждат нещата за лидера на "Гергьовден" Драгомир Стефанов. Неговата формация участва в същите тези избори като партньор на Николай Бареков в Коалиция "България без цензура". Драгомир Стефанов обаче финишира този "политически проект" не с една, а с цели три глоби от по 3000 лв. всяка, наложени от Сметната палата. Отново за същото – за неподадена в Сметната палата информация за дарителите на коалицията: 288 физически лица, 205 от които са дарявали повече от минималната заплата, както и четири кандидати за депутати.
Това далеч не са единствените санкции, наложени от Сметната палата на политически лица заради недекларирани дарения и дарители. От сайта на АССГ се вижда, че за последните две години са обжалвани пред съда около двайсетина наказателни постановления, все свързани с тези нарушения на Изборния кодекс. По-голяма част от санкционираните обаче са представители на инициативни комитети или местни коалиции, участвали в различни видове избори по места.
Добрата новина е, че през май тази година Сметната палата отчете, че от участвалите в кампанията за предсрочните парламентарни избори на 26 март общо 29 участници (11 партии, 9 коалиции и 9 инициативни комитета) всички са си предоставили отчетите в срок. Което значи, че има голям шанс този път да се мине без глоби за лидери. А дали ще стане така, ще видим, след като приключат одитите на политическите формации. Впрочем за изборите през 2017 г. са били отчетени 1803 парични дарения за 1 207 337.23 лева.
