Покрай плажовете и летните коктейли малцина забелязаха новината, че България отне имуществото на един американец. При това става дума за апартаменти на пъпа на София и в Слънчев бряг, за автомобили и парични суми в доста внушителен размер: над 2 млн. лева.
Как стана така ли? Благодарение на един текст в стария закон за конфискация на престъпно имущество, който дава възможност държавата да сложи ръка върху активите на всеки чужд гражданин, осъден за тежко престъпление, където и да е по света – стига да не може да докаже произхода на парите си и да се установи, че те са резултат от неговата престъпна дейност.
Историята на американеца Лий Джеси Куинто започва с един учебникарски пример за това що е карък: през 2006 г. той продава кокаин, без да знае, че върти сделка с федерален агент под прикритие. Разбира истината чак когато белезниците щракват на ръцете му. Впоследствие Областният съд в Маями го признава за виновен в наркоразпространение и го наказва за това с 240 месеца затвор (20 години) и 500 000 долара глоба. И до ден днешен американецът брои дните зад решетките на щатски затвор.
В хода на разследването обаче се оказва, че Лий Джеси Куинто е открил своята "американска мечта" у нас – в бедната балканска държава с евтини имоти, вино и хубави жени, която обаче по онова време е вече с единия крак в обединена Европа. И че очевидно е решил да инвестира парите от престъпната си наркодейност в България.
През 2005 г. американецът регистрирал две търговски дружества у нас: "Юро Бейчърс" ЕООД и "Ню Технолъджес" ЕООД, получил статут на продължително пребиваващ у нас чужденец, сдобил се дори с гадже. И започнал да изкупува недвижими имоти. За нула време чужденецът се сдобил с 4 жилищни имота в центъра на София, които по тогавашни оценки възлизали на повече от 2 млн. лв., плюс още един имот в Слънчев бряг. Стойността само на едно от жилищата се равнявало на близо 2000 тогавашни минимални заплати. Но освен имотите американецът си купил и скъпо БМВ. А си оставил и пари за харчене – по сметките му отлежавали над 1 млн. лева.
Успешната "пенсионна инвестиция" в България на Лий Джеси Куинто обаче се оказала също "взривена" от нелепата му сделка с федералния агент под прикритие. Защото присъдата от щатския съд била предадена на нашите власти чрез американското посолство. А след това почти едновременно се задействали както нашата прокуратура, така и българската комисия за конфискация на престъпно имане.
Всъщност българската прокуратура също прави опит да "уреди" Куинто с присъда за престъпление. И се опитва да установи, че сделките с имотите са осъществени в нарушение на закона и са послужили за изпиране на мръсните пари от наркоразпространението. Но след няколко години размотаване в крайна сметка у нас Куинто бил оправдан – факт, който надали може да изненада когото и да било.
Не помогнал и неистовият опит на прокуратурата да възобнови и да внесе за ново разглеждане делото срещу него: през 2013 г. Върховният касационен съд отказва да извади от архива прашасалите папки. Защото казусът попаднал в един истински "Параграф 22": от САЩ поискали държавата да изпрати писмо, от което да стане ясно ще иска ли екстрадицията на затворника, за да бъде съден у нас. Но отговор така и не получили. А и нямало как да получат, защото, за да има искане за екстрадиция, първо трябва да има наказателно производство. А за да има наказателно производство – то първо трябва да бъде възобновено. Само че за да бъде възобновено, Куинто трябва да получи призовка за делото за възобновяване, барабар с документите по него. У нас няма кой да получи призовката, защото той не е упълномощил никого за това. А в САЩ отказват да му я предадат в затвора, преди да знаят дали от тях ще се иска екстрадиция…. "Бъдещият ход на производството по повод направеното искане на главния прокурор не може да бъде презюмирано в настоящата съдебна инстанция и не е от нейна компетентност изготвяне искане за екстрадиция в производство за възобновяване на наказателното дело, което вече е приключило с влязъл в сила съдебен акт…", отсича накрая ВКС и прекратява производството. Така Куинто си е осъден в Щатите, но завинаги оправдан у нас.
Междувременно обаче КОНПИ все пак внася иск за отнемане на имуществото му, намиращо се у нас – жилища, кола и пари. И успява. Три съдебни инстанции приемат, че парите, с които американецът е пазарувал у нас, нямат законен източник. Проверките показали, че той не е декларирал никакви доходи пред данъчните власти – нито у нас, нито в Щатите. Едното от дружествата му приключило годината с огромна загуба, а другото отчело оборот от 7.82 лева. В същото време по сметките продължавали да постъпват огромни суми пари – без никой да знае от какво и за каква дейност.
"Установява се, че законен източник на тези средства няма как да бъде установен", заключава съдът. И постановява конфискация на всичко, което Куинто има у нас – включително и 1 031 000 лв. кеш. А през април тази година Върховният касационен съд – последната възможна инстанция у нас, не допуска обжалването на това решение.
Така един американец практически направи "подарък" на България. При това твърде скъп подарък. Макар че едва ли е било с много любов и от сърце…
