По-слабото представяне на йената в сравнение със златото може да се приеме за индикатор, че валутата губи статуса си на спасително убежище на фона на ядрената заплаха от Северна Корея. Макар и по-силна към щатския долар през тази година, японската валута е паднала с 1.7% спрямо кошницата от другите основни валути от 13 февруари, когато завареният брат на Ким Чен Ун беше убит в Куала Лумпур – ден след като Пхенян изстреля балистична ракета в Японско море. Разривът е още по-дълбок в сравнение с 8.9-процентния ръст на златото.
Евентуален военен конфликт между Щатите и Северна Корея вероятно ще подкрепи първоначално йената, защото японските инвеститори ще репатрират инвестициите си в страната – точно както се случи след земетресението в Япония и след ядрената катастрофа във Фукушима през март 2011-а. Ако обаче избухне война до границата й, много трудно е да си представим японската валута в ролята на спасително убежище.
Жълтият метал обаче със сигурност ще продължи да се катери нагоре, след като от началото на годината поскъпна с 16% към долара. В късния следобед на 6 септември златото с незабавна доставка се търгуваше срещу 1340 щ. долара за тройунция, а златните контракти с доставка през декември – за 1344.30 долара за тройунция.
Анализатори прогнозират, че ако напрежението на Корейския полуостров продължи да ескалира, златните котировки може да изскочат над 1350 долара за тройунция и да се задържат над това равнище, докато не се очертае трайно решение на конфликта. Цените на скъпоценния метал растат и заради очакванията, че Федералният резерв ще забави темпото на лихвените увеличения.
