Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Севернокорейският лидер разклати сериозно световния политически кантар и даде повод за възраждане на всевъзможни повече или по-малко опасни амбиции за баланса в света. С особено внимание ще бъде следен изходът от парламентарните избори в Германия, които ще се проведат на 24 септември.Те като че ли са с предизвестен край, но изненади могат да се появят винаги. Това са част от причините за поскъпването на книжата, както на Германия, така и на останалите страни от Еврозоната през последните два месеца.
В рамките на тази календарна година тенденцията в ценовата посока на немските държавни облигационни емисии е низходяща, а доходността възходяща. Продажбата на книжата е в унисон с нагласата на пазарите за скорошни сигнали от Марио Драги, че ще притвори кранчето на финансовите стимули, а също и за вдигане на лихвите.
През цялото това време цените на еврооблигационните ни емисии растат, а доходността им, бидейки в обратно-пропорционална зависимост спрямо цената, се понижава. Ето защо разликата в доходността на българската 10-годишна емисия спрямо немския й аналог се стопява. От 195 базисни пункта в началото на годината сега тя е едва 109 пункта.
От началото на септември най-дългосрочната ни емисия с падеж 2035 г. е поскъпнала със 77 евроцента, а тази с падеж през 2028 г. – с 90 евроцента. Доходността им се понижи със съответно 5 и 9 базисни пункта, за да достигне сегашните 2.62% и 1.67% на годишна база. С 80 евроцента по-скъпо се търгуват на международните финансови пазари книжата ни с падежи 2027 г. и 2024 година. Носената от тях доходност вече е по-ниска – съответно с по 8 и 10 базисни пункта. В момента сделките с тази с остатъчен срок до падежа от десет години се случват при 1.48% годишна доходност и при 0.88% годишно с книжата със срочност от седем години до падежа им. Със скромните 45 евроцента по-висока е цената на книжата ни с падеж 2023 г. – доходността й се срина с 10 пункта – до 0.4% годишно.
Активността на инвеститорите и дилърите при сделките с книжата ни, търгувани на международните финансови пазари, е голяма. Те са много по-ликвидни спрямо техните аналози , търгувани на вътрешния междубанков пазар. Факт е, че пуснатите в обръщение на вътрешния пазар емисии са 26 на брой, а със 17 от тях, или 65% от всички емисии, не е сключена нито едно сделка през последния един месец. Най-вече малките им обеми, но в съчетание с ограничения достъп до книжата по вътрешния дълг, чийто регистри се водят от БНБ, а не от международно признат депозитар, са основните пречки за развитието му. Средният обем на вътрешните ни емисии от книжа е 300 млн. лв., докато на външните ни емисии е 1.100 млрд. евро, чиято левова равностойност е 2.164 млрд. лв. и е 7.2 пъти по-голяма спрямо средния обем на вътрешните.
Допълнително влошаване на ликвидността на вътрешния ни пазар на ДЦК идва от факта, че Министерството на финансите преизпълнява бюджетната рамка. Отчитаните излишъци водят и до стопяване на книжата, емитирани с цел да покриват бюджетните дефицити. От началото на годината досега в обръщение са реализирани нови книжа с общ обем от 510 млн. лв. и са излезли в падеж 785 млн. лв. номинална стойност. В резултат на това общата вътрешна емисия от книжа е намаляла с 275 млн. лв. – до общо 6.520 млрд. лева. Общата външна емисия от книжа е на сума 18.170 млрд. лева.
