Седем години след големия спор за създаването на специализираните съд и прокуратура той поема стабилно към Конституционния съд. Гласуваните с поправка в Закона за съдебната власт (ЗСВ) парични бонуси за спецмагистратурата преляха чашата на търпението и за промените в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), с които беше променена подсъдността на делата срещу корупцията по високите етажи на властта. В деня, в който Народното събрание одобри промените в съдебния закон (на 27 октомври), Върховният касационен съд (ВКС) свали картите.
На свое заседание пленумът на ВКС реши да сезира Конституционния съд за разширяването на т. нар. предметна подсъдност и за въвеждането на персоналния критерий по делата за корупционни престъпления в полза на спецмагистратурата. Твърде вероятно е искането до КС да бъде разширено и по отношение на други промени в НПК, за което е гласуван мандат на Аналитичното звено на Наказателната колегия на ВКС. Не е тайна обаче, че именно правото на спецмагистратите да получават допълнително до шест заплати годишно като индивидуална оценка на резултатите от дейността им разсърди здраво върховните съдии.
С тези бонуси един първоинстанционен спецсъдия може да си докара заплата като на върховен. При това ВКС ще разглежда, както и досега, като последна инстанция делата на специализираните съд и прокуратура. Същото изравняване може да се получи и при спецпрокурорите, но официална реакция от ръководството на държавното обвинение няма, тъй като главният прокурор Сотир Цацаров се е изказал в полза на промените. На практика обаче цялата система е против тях – включително и съдебните служители, тъй като за колегите им в спецмагистратурата са предвидени аналогични надбавки.
Преди реакцията на ВКС с категорични отрицателни становища срещу предложените и светкавично прокарани промени в НПК и съдебния закон излязоха Висшият адвокатски съвет, Съюзът на съдиите, Съюзът на юристите, Висшият съдебен съвет и Съветът за съдебна реформа към правосъдното министерство. Едва след предложението за бонусите на спецмагистратите стана ясен обаче единният замисъл на двете законодателни инициативи. А председателят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов опита да тушира недоволството с обяснението, че бонуси щяло да има за всички.
На теория е така. Съдебният закон и сега дава правото на Висшия съдебен съвет (ВСС) да определя допълнително възнаграждение на съдия, прокурор или следовател въз основа на степента на натовареност на съответния орган на съдебната власт. Въз основа на тази разпоредба се раздават ежегодно пари под формата на допълнително материално стимулиране. В новата си редакция текстът е запазен, но и допълнен с отделен за спецмагистратите, като преценката за допълнителното им възнаграждение до шест основни месечни възнаграждения годишно е предоставена също на ВСС.
На практика става въпрос за специална разпоредба, която поначало не изключва общата, но очевидният замисъл е да се прилага с предимство. За това говори както приложимостта й спрямо отделни съдебни структури, така и специалните изисквания за нейното приложение. Допълнителните възнаграждения ще се определят по утвърдени от съответната колегия на ВСС правила за индивидуална оценка на резултатите от дейността.
Освен че подобен режим гарантира бъдещи злоупотреби и скандали, той поставя фундаменталните въпрос за състезателността на процеса и за ролите на прокуратурата и на съда, както и за целта на правораздаването – обща ли е тя в полза на обществото, или тясно професионална. Остава и проблемът – питан ли е данъкоплатецът за поредното увеличение на възнагражденията в системата, които отдавна са далеч по-високи от тези в повечето сектори.
Същественият сблъсък обаче ще бъде по въпроса за специализираното наказателно правораздаване. Предстои нов кръг на сражението, което се състоя през 2010 г., когато ГЕРБ предложи в първия си мандат това, което опитва да довърши сега. Въвеждането на спецправосъдието трябваше да стане с аналогични промени в ЗСВ и в НПК. Но след свирепи препирни – с мотива, че въвеждат извънредни съдилища и трибунали в разрез с текстовете на конституцията, подсъдността беше орязана. Остана вариантът тя да се определя по определени наказателни състави при наличие на организирана престъпна група.
Отпадна това, което беше гласувано това лято – сред тези състави да са и корупционните престъпления, извършени от лица на високи държавни длъжности – депутати, министри, шефове на агенции, специални институти и комисии, областни управители, кметове, магистрати. Така се стигна до абсурда спецмагистратурата да се бори с организираната престъпност, но не и със същността й – корупцията, а паралелът със съд "Антимафия" просто увисна във въздуха. Последваха тежки упреци за неефективност на спецправосъдието, като лично главният прокурор Сотир Цацаров постави в началото на мандата си въпроса дали е оправдано неговото съществуване.
После нещо се случи зад кулисите и напук на констатациите, че спецмагистратите се провалят тотално по делата за финансови и данъчни престъпления, Европейската комисия ги похвали в последните си доклади. Първоначалният проект беше одобрен и от Венецианската комисия към Съвета на Европа, която даде окончателно становище в полза за орязания му вариант, но преди това оцени положително и първоначалния. Налице е обаче и Решение № 10/ 2011 г. на българския Конституционен съд, с което – както управляващите сега твърдят – те се съобразили.
Дали е така и доколко конституционните ни съдии ще преосмислят доводите си в него предстои да узнаем. В това решение по конституционно дело, предизвикано от 58 депутати от 41-вото Народно събрание, е посочена разделителната линия между специализирано и извънредно правораздаване. И е трудно да си представим, че тя ще бъде изместена толкова лесно.
А именно: "Критерият за определяне на компетентността на специализирания наказателен съд е предметът на делото, а не качеството на извършителя на престъплението. Особено съществено – за да не бъде определен специализираният наказателен съд като извънреден и да отговаря на изискванията за безпристрастност и независимост, е, на първо място, той да прилага общоустановените правила, които се съдържат в материалните и процесуални закони, прилагани от общите съдилища и, на второ място, условията и редът за назначаване на съдиите в него да са същите, прилагани при назначаване на съдиите в цялата съдебна система."
Факт е обаче, че в тази конструкция има недогледани постановки. Такова е положението с подсъдността на военните съдилища и на Софийския градски съд, който разглежда като първа инстанция и делата за престъпления от общ характер, извършени от лица с имунитет или от членове на Министерския съвет. В тези случаи подсъдността е тъкмо с оглед на качеството на извършителя на престъплението. И остава актуална дилемата: щом като никой не се опитва да запуши тези пробойни в разделителната линия, защо те да не бъдат разширени?
И все пак някои прости въпроси изпъкват над теорията. Като например: ако критерият за успех е постигане на осъдителна присъда срещу 20 000 лв. добавка към редовното възнаграждение, безпристрастен ли ще е магистратът – както при налагане на осъдителна, така и на оправдателна присъда? Включително и с оглед на практиката на Европейския съд по правата на човека.
Може да се разсъждава обаче и в обратната посока – че по такива дела 20 000 лв. са прекалено малко, за да гарантират осъдителна присъда по дело за властова корупция. Остава обаче ключовият въпрос – защо се стигна до "специализираното" клониране на съдилища и прокуратури, след като плащаме за правосъдие на едни и същи магистрати, за да прилагат еднакво закона? А някои просто питат дали управниците не си правят застраховка "Спокойствие" с оглед вероятността някои от тях да бъдат извадени на специализиран показ. Поне за пред евроатлантическата аудитория, доколкото българската вече няма антикорупционни очаквания.
