Азбучна истина е, че държавният бюджет не е бакалски тефтер с две графи – приходи и разходи, а накрая "артък", както казваше дядо ми. Той изразява философията и политиките в различните сфери. Само че управляващите май не го разбират така. Те се скъсват да жонглират с цифри, но за реформи, които да оптимизират секторите, и думичка не се обелва. Да не говорим, че преодоляването на демографската криза също се числи към приоритетите им. Поне така твърдят. Което не става ясно от гласувания на първо четене бюджет за догодина.
ГЕРБ ни проглушиха ушите, че бюджетът на правителството за 2018-а е социален, тъй като били увеличени средствата за социални плащания. Финансовият министър Владислав Горанов твърди, че това е бюджет за народа. Но лидерката на лявата партия БСП Корнелия Нинова буквално разби управляващите, изтъквайки, че нещата изглеждат така само на повърхността. Но всъщност бюджетът не само не бил социален, ами се отнасял за някаква паралелна държава и не решавал никакви проблеми от реалния, всекидневен живот на българските граждани. Тя цитира четири проучвания на общественото мнение, очертаващи сферите, където има най-много и най-тежки нерешени проблеми. Това са здравеопазване, образование, доходи и бедност, сигурност. Именно тук се очаква да бъдат предложени политики за решаването им. Но такива липсват.
Достъпът до здравеопазване в малките населени места става все по-труден, защото общинските болници или са фалирали, или са пред фалит. Нямат лекари или нямат консумативи. В бюджета обаче не са предвидени никакви мерки за стопирането на тези процеси, нито някаква държавна политика за запазване и задържане на лекарите и медицинските сестри в българските лечебни заведения.
Проблем за хората са и скъпите лекарства. Но властта сякаш е глуха и сляпа. Предвижда се увеличение в политиката по лекарства и медицински изделия с 32 000 лв., а за администрация – 1.6 млн. лева. Тоест, парите пак се изливат не там, където са най-необходими. Но пък се отчита, че средствата за здравеопазване са увеличени.
Парите за образование също са увеличени. Но това увеличение покрива само вдигнатите заплати на учителите, което е похвално. Но оттук нататък – нищо. Значителен брой деца не тръгват на училище, тъй като родителите не могат да ги пуснат на училище, защото нямат пари – проблем, идентифициран от хората. Но в бюджета не се предвиждат никакви мерки за подпомагането на тези семейства.
Неравенствата между училищата в страната – в големите градове и провинцията, и възможностите, които те дават за достъпно и качествено обучение, понякога са драстични. Но реформа в тази област не се предлага. И този бюджет не предвижда политика, която да обвърже средно и висше образование с нуждите на икономиката. Управляващите се хвалят само с увеличените учителски заплати – и толкова.
Отделен въпрос е, че науката пак е девета дупка на кавала и за нея сериозни средства и инвестиции няма. Още от времето на Симеон Дянков на научната дейност се гледа като на нещо излишно, паразитно, поглъщащо само бюджетни средства. Отново никаква мисъл за инвестиции и политика в наука, които да дръпнат и икономиката, и растежа в страната.
Но най-голямата оптическа илюзия е при социалния бюджет на управляващите. Според Нинова относителният дял на разходите за социални плащания намалява от 13.3% за 2017 г. на 12.4% за 2018 г. У нас над 2 млн. и половина са в тежки материални лишения, сочи Евростат. Имаме работещи бедни. Но за бюджета за догодина те сякаш не съществуват. Там няма и намек за промяна на това положение.
Да не говорим пък за замразените социални плащания – размера на еднократна помощ при бременност, еднократна помощ при раждане, еднократна помощ при раждане на близнаци, еднократна помощ при осиновяване на дете, еднократна помощ при майки-студентки, месечни помощи за дете до една година на неосигурена майка, еднократна помощ при дете с трайни увреждания и др. "Що за социален бюджет е това?", чуди се лидерката на лявата партия.
И наистина, за каква демографска политика можем да говорим при това пренебрежително отношение към тези групи хора. Прехваленият бюджет за 2018-а на управляващите не само че не решава нито един проблем от всекидневието на обикновените хора, за преодоляването на бедността, но дори не прави и малка стъпка в тази посока. Просто това е кърпене на парче. Нещо повече, в него не се отчита вдигането на цените на вода, на природен газ, на парно, на акцизи и т. н.
В крайна сметка, като теглим чертата, се оказва, че приоритетите на управляващите са само думи, думи…А бюджетът им – само кухи числа.
