Незаконната сеч и незаконната търговия с хайвер, както и бракониерството на диви животни застрашават биологичното разнообразие в Дунавско-Карпатския регион. За тези престъпления срещу природата в Източна Европа алармира последният доклад на ООН, озаглавен "Борба с престъпленията срещу природата в Дунавско-Карпатския регион", представен в Брюксел от WWF и Eurac Research. Изследването обхваща над 15 европейски страни, сред които и България. Според документа
екологичната престъпност
е четвъртата по разпространеност в света, която носи между 76 млрд. и 218 млрд. евро годишно.
Регионът, който се разпростира на територията на Централна и Източна Европа, е известен със своите природни богатства. В последните години обаче този вид престъпления (незаконна сеч, бракониерство и търговия с диви животни) застрашават не само биоразнообразието, но и поминъка на населението в района, констатира ООН.
Дунавско-Карпатският регион неслучайно е наричан още "Зеленото сърце на Европа" – там се намират остатъци от последните вековни гори на континента. В България горите осигуряват около 85% от водния отток в страната, или около 3.6 млрд. куб. м ресурс от чиста питейна вода. Те съхраняват над 80% от защитените растения и над 60% от застрашените от изчезване видове животни в страната. Незаконният дърводобив обаче е сериозна заплаха за горските екосистеми, за биоразнообразието в тях и за екосистемните услуги, които горите предоставят. Според експертен анализ на статистическите данни годишно в България той достига 2.4 млн. куб. м, или 1/4 от общия добив (при официален добив от 6.9 млн. куб. м към 2012 година).
Сивият сектор в горското стопанство
у нас генерира скрити приходи от над 100 млн. лв. годишно.
Според доклада процъфтяващ е и черният пазар за хайвер от есетри – този вид е емблематичен за Дунав и за българския риболов. Незаконно добитият хайвер достига цена от 6000 евро за килограм на черния пазар – търговията с него възлиза на 22 млн. евро годишно. Това дава своето катастрофално отражение върху есетрите – два от шестте дунавски вида вече са изчезнали, а три са критично застрашени. Запасите от моруна, чийто хайвер е най-скъп, са намалели с 67% за едно десетилетие.
Жертва на бракониерство, за което няма адекватна наказателна процедура за защитата им, са също кафяви мечки, вълци, рисове, алармират организациите. А най-големите европейски популации на тези животни са именно в Дунавско-Карпатския регион.
Ръководителят на Програмата на ООН за околната среда Ерик Солхайм е категоричен, че плячкосването на тези природни ресурси лишава правителствата на страните в района от необходимите средства за насърчаване на работни места, за финансиране на образованието и на здравните услуги. А именно тези ресурси по-скоро трябва да бъдат солидна основа за благосъстоянието на бъдещите поколения", смята Солхайм .
Генералният директор на WWF Марко Ламбертини изрази сериозната си загриженост за това, че последните вековни гори на Европа и тяхното биоразнообразие "изчезват с тревожни темпове". Река Дунав, тук – в сърцето на Европа, е дом на есетрите – един от най-древните и застрашени видове риби в света. В България и Румъния се срещат последните популации на диви есетри в Европейския съюз. "Незаконната търговия с хайвер ще унищожи този вид, освен ако не бъдат предприети действия за предотвратяването ѝ", предупреждава Ламбертини.
Тези притеснителни факти от доклада все пак не изключиха признанието на мерките, които се опитва да прокара WWF в последните години в защита на българската природа. Организацията предизвика широк дебат за незаконния дърводобив в България. Огромните усилия на експертите от организацията доведоха до въвеждането на български национален стандарт за отговорно управление на горите по FSC (Forest Stewardship Council) през август 2017 година. С това
България се нареди сред първите държави в Европа
– заедно с Франция и Португалия, довели до успешен край процеса по разработване на национални стандарти по горска сертификация. Това е доказан инструмент в световната практика за стимулиране на отговорното управление на горските ресурси. Прилагането на сертификацията по международната система FSC осигурява икономически изгодно ползване при спазване на законността, защита на интересите на работещите в горите и местните хора, опазването на биоразнообразието и ограничаване на замърсяването. През 2016-а Министерството на земеделието и храните след дългогодишна работа с лесовъди, учени и различни организации официално обяви 109 000 ха вековни гори за защитени от изсичане. Тази площ е по-голяма от всички резервати в България.
