На пръсти се броят работните дни на отиващата си година и водещи банкери и институции не пропуснаха да застанат в светлините на прожекторите и да защитят за пореден път тезите си.
Членът на управителния съвет на Европейската централна банка Йенс Вайдман (който е и шеф на германската "Бундесбанк") призова за пореден път да се определи точна дата за приключване на програмата за покупка на активи на институцията – този "припев", изглежда, ще спечели доста привърженици сред колегите му през идната година. Вайдман сподели пред репортери във Франкфурт в началото на седмицата, че ценовият натиск на национално равнище ще се засили успоредно с растежа на заплатите и така ще доближи инфлацията до целевата й стойност. Което ще направи по-бързото прекратяване на паричните стимули закономерно. Засега обаче инфлацията упорито отказва да се повиши до целевите 2% годишно. А Германия е отличен пример за конфузното положение. Там рекордно ниската безработица и икономическият растеж над дългосрочния потенциал на стопанството все още не успяват да стимулират сериозно нарастване на заплатите. Което, според Вайман, скоро ще се промени.
Междувременно доверието на германския бизнес в икономическата перспектива на страната през декември неочаквано е спаднало, макар че остава близо до рекордно високото си равнище – признак за известна нервност за бъдещето на европейския мотор. Индексът на института IFO, отчитащ нагласите на германските бизнесмени, е спаднал леко – до 117.2 пункта срещу 117.6 през ноември. Символичното отстъпление вероятно се дължи на опасенията на местния бизнес за производствените ограничения, като например откриването на опитна работна ръка. Другият сериозен риск е продължаващата битка на канцлера Ангела Меркел да състави ново правителство.
За разлика от ЕЦБ, която продължава монетарната подкрепа за стопанството на еврозоната, шведската "Риксбанк" прекрати продължилата почти три години програма за покупка на облигации. Шведските централни банкери обаче обещаха да помагат на националния дългов пазар през цялата 2018-а и поне до средата на 2019-а, за да гарантират плавен преход от рекордните стимули. На последното си за 2017-а съвещание на 20 декември "Риксбанк" остави без промяна основната си лихва – минус 0.5 процента. И въпреки официалното приключване на програмата за покупка на активи до края на 2017-а, банката планира да инвестира повторно приходи от лихви за 65 млрд. крони (7.8 млрд. щ. долара) и части от дълговете на падеж.
Шведската крона поскъпна с почти 1% спрямо еврото (под 9 крони за едно евро) непосредствено след съобщението на "Риксбанк", но бързо заличи част от печалбата си и се върна над 9 крони за едно евро.
Оттук нататък предстои трудната част пред шведските централни банкери – балансирана парична политика в хода на изтегляне на стимулите без прекалено оскъпяване на кроната. Швеция може да се похвали с една от най-бързо растящите икономики в развития свят с изгледи за прегряване в някои сектори. Това ще затрудни драстичното затягане на паричната политика, особено на фона на предпазливите действия на ЕЦБ. Защото бързият ръст на кроната може да понижи импортните разходи и инфлационното равнище. Шведската централна банка очаква 2.9% ръст на БВП през идната година и 1.7% през 2019-а. Инфлацията пък ще бъде 2% през 2018-а и през 2019-а.
"Нордеа банк" прогнозира, че първото повишение на лихвите в Швеция ще се случи през октомври 2018-а, докато "Свенска ханделсбанкен" се придържа към предвиждането си за лихвен ръст през септември 2018-а.
Отвъд Атлантика щатският парламент приема закона за данъчни реформи на президента Доналд Тръмп, от които се очаква да стимулират стопанския подем на Щатите. Икономисти на "Голдмън Сакс груп" посочват, че инвеститорите подценяват значимостта на икономическия растеж на страната за политиката на Федералния резерв и придават прекалена тежест на инфлацията и на данните за трудовите възнаграждения. Банкерите съзират все по-голяма вероятност увеличението на БВП на Америка да се задържи над потенциала си, което може да повиши шансовете за прегряване на трудовия пазар и да ускори ръста на лихвите. Прогнозата на "Голдмън" е, че Федералният резерв ще направи четири увеличения на лихвите през 2018-а, докато щатските парични стратези на последното си за тази година официално съвещание на 13 декември потвърдиха три лихвени повишения.
У нас
междубанковият валутен пазар през последните три работни дни на миналата седмица и първите два на тази беше много активен. Средният дневен валутен оборот достигна 2436 млн. евро (4765 млн. лева) с 1.5% дял на щатския долар от купената и продадена валута.
