Стоимен Чакалов,
адвокат
Широко популярна е старата немска поговорка, че всяко начало е трудно. Изглежда обаче, че за въведеното с изменения в Търговския закон в началото на юли тази година Производство по стабилизация то ще се окаже невъзможно. Върху съвременния римейк на съществувалия някога у нас предпазен конкордат ( бел.а – популярен като защита от фалит) се възлагаха надежди да намали все така рекордната междуфирмена задлъжнялост. Най-общо, това следваше да се случи чрез преобразуване (всъщност редуциране) на задълженията и спиране на образуваните изпълнителни дела. Поне на хартия новото законодателно решение, гласувано без много обсъждания в Народното събрание, трябваше също така да даде последен шанс на търговците да се спасят от несъстоятелност. Спасението от въвличането в дълговата спирала следваше да се случи, като длъжникът продължи дейността си и погаси разсрочено намалените си задължения към всички известни кредитори. Половин година след влизането в сила на тези изменения (на 01.07.2017 г.) прегледът на съдебната практика показва, че
случаите, в които изпитващите затрудения длъжници са поискали защита от съда …се броят на пръстите на едната ръка
Нещо повече, във всички тях съдът е отказал да открие стабилизационно производство. Причините за тази красноречива (от гледна точка на практическата приложимост) статистика може да се търсят както в краткото време, през което действат новите текстове, така и във все още непроменената култура на длъжниците у нас. Основна заслуга за провала на новото законодателно творение обаче е допуснатото от депутатите механично съчетаване на елементи от производството по несъстоятелност и оздравявянето на неплатежоспособните търговци. До това ги доведе бързането да реагират позитивно на натиска за транспониране на европейското законодателство и прилагането на принципа проба – грешка. Без да се отчитат специфичните моменти, с ясната мисъл, че предстоят нови и нови изменения. И така, докато нормите евентуално сработят.
Но, както се казва, "дяволът е в детайлите" и защитата от фалит не е просто "зона-транзитна" преди несъстоятелността. Поне формално в текстовете от Търговския закон, уреждащи Стабилизационното производство, е въведена тънка разделителна линия между него и фалита. Основният критерий е
дали един търговец е в непосредствена опасност от неплатежоспособност
или вече е изпаднал в такова положение. Според даденото от законодателя пояснение "непосредствена опасност" е налице, когато търговецът с оглед на предстоящи през следващите шест месеца падежи ще се окаже в невъзможност да изпълни свои изискуеми задължения. Тоест всичко е обвързано с бъдещи (не)сигурни събития, а на съда, който не разполага със специални знания, му се налага да демонстрира и финансово-аналитични (почти гадателски) способности. Нещо, което едва ли е по вкуса и на бездруго претоварените магистрати.
Друг съществен препъникамък е, че инициативата да поиска подобно производство е оставена изцяло на длъжника. Единствено и само той може да подаде молба до съда. Безспорно, такава е и юридическата логика. Но реалността показва, че още при първите затруднения с погасяването на задълженията си мнозинството от длъжниците предпочитат по-скоро да се „освободят“ от най-ценните си активи.
Дори и да се приеме, че даден търговец би желал добросъвестно да уреди отношенията си с кредиторите и да не стига до фалит, изискванията, на които следва да отговаря молбата му, са… безкрайни. Изпълнението им би затруднило дори корпоративни адвокати с дългогодишен опит, да не говорим за изобилстващите у нас собственици на еднолични дружества с ограничена отговорност и капитал от 2 лева. Отделна тема са разноските по наемането на финансови консултанти, на одитори и вещи лица, които да разработят икономическата част от необходимия план за уреждане на задълженията.
Всъщност съдържанието на този план е
изкопирано едно към едно от оздравителния план в производството по несъстоятелност
Както е известно, на практика приемането и прилагането на такива споразумения между длъжниците и кредиторите им си е чиста проба правна екзотика. В законодателната уредба на Стабилизационното производство има и други нормативни "мини", които го обричат да си остане само опция. Например, ако планът предвижда частично опрощаване на задълженията, то удовлетворяването на всеки кредитор следва да е в размер на не по-малко от 50 на сто от вземането. Трудно е да се повярва, че ако сред кредиторите има банки или други финансови институции с експозиции от по няколко милиона, които са били обявени за предсрочно изискуеми, подобни задължения ще могат да бъдат изчистени разсрочено за три години (колкото е максимално допустимият според закона срок). И то от търговец на ръба на пропастта. Още по-сложно стои въпросът с преобразуване на вземанията на обезпечените кредитори. За тях удовлетворяването следва да е до размера на пазарната оценка на учредените им обезпечения.
И ако все пак някое задлъжняло дружество успее да разработи подобен план и съдът уважи молбата му, тогава
настъпва драмата с гласуването и приемането му от кредиторите
Дребна подробност е, че срокът, в който следва да се случи всичко това, е четири месеца. В този период се включва и изготвянето на списъка с кредиторите, който прави т. нар. доверено лице (де факто временен синдик), назначено от съда. Едва тогава идва заветният миг за длъжника – със спирането на всички изпълнителни дела срещу имуществото му и поемането на глътка въздух от бремето на дълговете. Но и тук законодателят се е погрижил нормативната каша да бъде пълна и да противопостави интересите на кредиторите, така че да се обезсмисли цялото производство. Предвидено е например, че
планът за преобразуване и погасяване на задължения не поражда действие
за кредитор, който по една или друга причина не е бил включен в одобрения от съда списък, както и за кредиторите, чиито вземания са възникнали след приемането му. Това означава, че тези кредитори могат да образуват изпълнителни дела срещу "защитения" търговец и да осребрят ценни негови активи, докато другите чакат доброволно плащане. Тоест в даден момент всички имат интерес Стабилизационно производство, инициирано с уж благородната цел да предпази търговеца от неплатежоспособност всъщност да не се прилага. Или ако трябва да се перифразира една култова реплика от стар български детски филм – защита от фалит, ама друг път.














