Слабото ниво на сигурност на летище "Сарафово" е било предпоставка за улесняване на извършителите, взривили на 18 юли 2012 г. автобус с израелски туристи. При бомбения атентат тогава бяха убити шестима души, а 37 пострадаха от взрива.
Този факт бе подчертан по време на заседанието в Специализирания наказателен съд по делото за атентата. След дълго размотаване то най-сетне тръгна по същество – с разпит на осем свидетели. Сред тях бяха полицаи от Главна дирекция "Гранична полиция" ГДГП), служители на казино, които раздавали флаери в деня на атентата, и таксиметров шофьор.
При разпитите на служителите на ГДГП стана ясно, че на 18 юли 2012 г. на летището са работели само двама гранични полицаи. Те са патрулирали от 8 до 20 часа, като смяната им била 12-часова. Пред съда те разказаха, че не са имали физическата възможност да проверяват всеки, който пристига на паркинга и влиза в сградата на летището. Полицаите отрекоха да са забелязали атентатора и заявиха, че не са видели нещо подозрително сред лицата, намиращи се на летището. По този повод от държавното обвинение коментираха по-късно, че слабото ниво на сигурност е улеснило извършителя на атентата.
Началникът на отдел "Сигурност" на "Летище Бургас" Милчо Милев разкри, че в деня на атентата не са били претрупани с работа, тъй като е имало само три полета. Без да даде подробности за мерките за сигурност, той разказа за минутите след взрива. Непосредствено след него Милев си взел жилетката и телефона и се включил в спасителната операция. На въпрос дали в отдела е имало служител, който да следи камерите на летището, Милев отговори, че имало такъв, но не можа да си спомни кой от подчинените му е бил на смяна. Според него обаче основното задължение на дежурния било да наблюдава за изоставен багаж и за съмнителни лица.
Според таксиметровия шофьор Стоян Стоянов, свидетел на покушението, който се намирал на около 70 м
от мястото, се чули два взрива през няколко секунди. Той разказа, че отломки е имало на около 50 м от взривения автобус. Той индиректно потвърди констатацията на обвинението за рехавата охрана, като заяви, че след атентата мерките за сигурност коренно се променили и в момента всичко на летището се проверява. Стана ясно също, че по това време достъпът до паркинга и до сградата за пристигащи и заминаващи туристи е бил свободен и всеки е можел да стигне до тях. Летището е било леснодостъпно и е било възможно да се влезе там с коли, пеша и дори през оградата, която в онзи момент била скъсана. Всички свидетели бяха единодушни, че след взрива на летището са се възцарили хаос и паника.
Делото продължава с разпит на свидетели на 6 и 7 февруари, голяма част от тях са служители на МВР.
Обвиняеми-задочници
Издирването на двамата съучастници в атентата Мелиад Фарах и Хасан ел Хадж Хасан, граждани на Австралия и Канада, все още е в ход. Прекият извършител е Мохамад Хасан Ел Хюсеини (Mohamad Hassan El Husseini, Mohamed Hassan El HUSSEIM), използва фалшива шофьорска книжка на името на Жак Филип Мартен (Jacque Felipe Martin). Той е роден в Ливан на 27 май 1989 г., притежава ливанско и френско гражданство. В групата, участвала в извършването на нападението, са установените Мелиад Фарах (използвал идентична шофьорска книжка на името на Браян Джеремая Джеймисън) и Хасан Ал-Хадж Хасан (използвал идентична шофьорска книжка на името на Ралф Уилям Рико).
Обвинителният акт по делото е 100 страници, а материалите по делото – 83 тома, или 24 000 страници. Във връзка със съдебното дирене бяха направени впечатляващи експертизи – като 3D техническата ситуационна експертиза, направена в САЩ. Тя показва разположението на всеки един от израелските туристи, както и това на терориста в района около взривения автобус. Изискани и получени са 22 международни справки от 13 държави.
Гражданските искове по делото са над 50, финансовите претенции в тях варират между 100 000 и 22 млн. лева. Някои от пострадалите имаха и финансови претенции за загуби в бъдеще време, като бяха изчислили колко биха заработили техните роднини, ако не бяха загинали при атентата. Претенциите им обаче бяха отхвърлени от Специализирания наказателен съд. Отхвърлено беше и искането на пострадалите като граждански ответник по делото да бъде конституирано военното крило на "Хизбулла". Съдът и обвинението бяха категорични, че няма данни Мелиад Фарах и Хасан Ал -Хадж Хасан да са действали по поръчение на организацията.
