Не се очаква приемането на еврото в България да повлияе върху общия инфлационен натиск у нас. Вярно е, че най-ниските цени се закръгляват нагоре в момента, в който се приема еврото, но това не влияе върху общия инфлационен натиск, който да стига до непознати или притеснителни нива. Това заяви лидерът на КНСБ и член на Икономическия и социален съвет Пламен Димитров.
"От 0,3 до 1,4 на сто е средното инфлационно ниво към съответните години на държавите, които са се присъединили последно към Еврозоната. Сигурно кафето няма да струва 60 стотинки, сигурно ще струва едно евро, това се случва с най-масовите "дребни" цени – закръгление нагоре, и то в евро, но това не води до извода, че цените скачат до непоносими за хората нива, подчерта Димитров на пресконференция в БТА.
Димитров беше категоричен, че влизането в чакалнята и еврозоната няма да бъде пречка за продължаващото ускорено развитие и увеличение на заплатите и на доходите от труд в България. Сред положителните фактори Димитров посочи нивото на движение на доходите, като изтъкна, че ръстът на минималната заплата при балтийските държави, с които България е съпоставима в процеса, е бил с 50 евро на година, след като са влезли в Еврозоната.
