(((Няма страна в която всички региони да се развиват с еднакво темпо и качество
Южна България е произвела 75% от БВП през 2016 г.
29.1.2018 Капитаол, Столицата е отговорна за най-големия дял от създадената стойност в страната, но Стара Загора води по растеж
Средно за страната през 2016 г. всеки е произвел стоки и услуги на стойност 13.2 хил. лв., като единствено Югозападен регион е над тази стойност – 21.3 хил. лв.
Още по темата
Защо някои региони в България се развиват, а други не
Уроци от двадесетте най-активни центрове от икономическата карта на ИПИ
26 яну 2018
ИПИ: Една трета от страната създава 86% от произведената продукция
Липсата на добра инфраструктура е един от ограничаващите фактори за растеж, показва изследване на института
18 яну 2018
Икономиката през 2018 г.: още ръст от потребление и инвестиции
Прогнозите са за увеличение на БВП между 3.7% и 4.4%, а основното предизвикателство ще бъде пазарът на труда
2 яну 2018
ИПИ: Икономическият растеж разделя още повече регионите в България
Начело по развитие се нареждат София и Габрово, а Смолян е положителен пример за подобряване на училищното образование
28 ное 2017
Южна България е произвела близо три четвърти от стоките и услугите в страната през 2016 г. (74.9%). Очаквано столицата изпъква с най-голям дял от 40% от БВП, като приносът е почти изцяло на сектор услуги. Изненадата е Стара Загора, която измества София и Пловдив като областта с най-бърз растеж. Това показват последните данни на Националния статистически институт за БВП (пазарни цени) по региони.
Най-големият ръст на годишна база е в Югоизточния район – 12.7%. Тук основна роля има област Стара Загора (с цели 19%), която за четвърта поредна година е пред Бургас по отношение на номиналната стойност на създадената продукция и добавената стойност. В Северна България значителен ръст на БВП отбелязват областите Търговище и Ловеч, следвани от Разград, Габрово и Монтана. Но тъй като тежестта на местните икономики в националната е малка, приносът им към растежа също е минимален.
Кой расте най-бързо
Югоизточният регион е на първо място по растеж на БВП за 2016 г. спрямо предходната с 12.7%, като най-голям принос има област Стара Загора, която измества Пловдив от първата позиция. Областта се отличава със силен индустриален сектор и втория най-висок брутен вътрешен продукт на човек от населението – 16.2 хил. лв. за годината (на първо място е столицата). В района около Стара Загора се оформят няколко икономически центъра, което е и "причината за започналата работа на местните власти по обособяването и позиционирането на Индустриална зона "Загоре", пишат експертите от Института за пазарна икономика, които публикуваха анализ на икономически активните центрове в страната по-рано този месец.
В другия край на скалата разместване почти няма – там попадат северните региони на страната. Северозападна България отчита най-ниското годишно повишение на БВП – 3.5% спрямо 2015 г. Темпът леко се ускорява обаче спрямо предходната година, когато отчита едва 1% ръст, но най-голямото подобрение в тази част от страната е в Северния централен район. Там увеличението през 2016 г. е 4.3% при едва 1.4% година по-рано, а движещите сили са Разград, Габрово и Русе. Североизточният район традиционно е по-силен заради присъствието на област Варна и икономическия център около Шумен и Добрич.
Хората произвеждат повече
Успоредно с общия растеж се повишава и БВП на човек от населението – показателят е нагоре във всички области с изключение на Пазарджик. И тук Стара Загора играе водеща роля с повишение от почти 20% спрямо 2015 г. до над 16.2 хил. лв. на човек. Следват Перник и Търговище с годишен ръст от съответно 14.5% (до 6.9 хил. лв.) и 13.4% (до 8.9 хил. лв.).
Средно за страната през 2016 г. всеки е произвел стоки и услуги на стойност 13.2 хил. лв., като единствено Югозападният регион е над тази стойност – 21.3 хил. лв. Основната причина за това е столицата, където БВП на човек нараства с 6.7% до почти 28.5 хил. лв. Освен Стара Загора и град София няма други области, които да попадат над средните стойности по БВП на глава от населението.
Последните пет години
През последните пет години (2011 – 2016 г.) най-голям е ръстът на БВП в област Стара Загора с 47.5%. За сравнение, челната позиция за периода 2010 – 2015 г. беше на района около София, но година по-късно областта не фигурира дори в топ пет. Напред излизат Търговище с ръст от 25.1%, Пловдив (23.4%) и Русе (22.9%). В същото време за пет години стойността на произведените стоки и услуги намалява в Перник, Враца и Пазарджик.
Как се изчислява БВП по региони
Използваната от НСИ Европейска система от национални сметки (ЕСС 2010) определя начина, по който се изчислява регионалното БВП. В най-общи линии източници на данните са отчетът за приходите и разходите на нефинансовите предприятия и изследването на работната сила. Изчисляването на регионалната дейност на корпоративните предприятия е по-специфично.
Ако фирма извършва дейност в няколко региона, НСИ я разделя на части по вид дейност. Така например, ако компания се управлява от София, но има завод в Хасково, производството се причислява към мястото, където е значителен броят на наетите – тоест към Хасково, където са заводът и работниците на фирмата.
Коментар
Магистрала "Тракия" помага. "Струма" също ще помогне на Югозападна България когато бъде завършена. За съжаление инфраструктурните проекти подминават Северозападна България.
Стига с тия гръмки заглавия, целящи да ни убедят колко е зле на Север. София изобщо не я слагайте в ЮБ, тя е отделен случай и е по средата в географско отношение, като дори е по-близо до румънската граница, отколкото до гръцката. Като махнеш София град и област, Северна и Южна България се оказват еднакви по БВП на глава от населението, всичко друго е разтегане на локуми. Както и по средна заплата, среден годишен доход и пр. икономически показатели. Т.е. двете части на страната са еднакво зле.
Стига с тоя Северозапад, какви проекти още, нали мост им направиха? Това е един слабонаселен регион, граничещ с най-бедните и обезлюдяващи общини от Румъния и Сърбия. Ако ще и 8-лентова магистрала да им направят, пак ще е същата дупка. А и какви магистрали като след Видин румънците немат намерение да я продължават? Имало трафик на камиони – има заради евтините винетки. Като изравниш тол таксите със сръбските кой ще минава през Видин и ще върти допълнителни 100 км?
Около Тракия е добре защото има големи градове и население. Струма нищо нема да промени, Дупница както си беше преди магистралата, същата е и след години с магистрала, дори по-зле. Благоевград също запада. Магистралата не е достатъчна да обърне процесите.
Требва да се инвестира там, където има потенциал за икономически и демографски растеж, където има останали млади хора, а не да се спасяват западащи области. Последното е невъзможно, чисто пилеене на средства и енергия. Поне да спасим това, което може да се спаси, иначе цела България ще стане като Северозападна. Щели да правят високоскоростна ЖП линия до Видин, искали магистрали, тунели под Петрохан и пр. – с какъв акъл бе господа управляващи и лобиращи? Плевен, Русе, Велико Търново, Варна – това може да се спаси на Север, там правете скоростни ЖП-линии, тунели и магистрали.
Да, но Северна България чувствително изостава по растеж от Южна. Точно затова трябва да се приключи Хемус. През Видин има кой да минава, защото без тунел под Шипка няма по-сигурен път към Турция.
Растеж на какво? На лубеници ли? Ти му викаш еднакви са по икономически показатели, то ти говори за растеж. Нали показателите мерят растежа бе умньо. Какъв сигурен път за Турция? Минават за да спестят от сръбските тол-такси, защото през Румъния и България им е по-евтино. Като изравниш цените кой ще минава? И ако да речем през Сърбия се чакало на границата то в дългосрочен план ако влезнат в ЕС какво става с нашата магистрала през Видин? Магистрала не се прави от днес за утре, а с мисъл в дългосрочен план.
Проблемът е с работните места! И тук не говорим за фирми еднодневки, чиято цел е да натрупат максимално задължения преди да затворят, а работодатели със сериозни дългосрочни намерения и инвестиции. Когато дойде време за създаване на семейство възниква и въпроса как ще се издържа. Не може да имаш какъвто и да е потенциал за демография и развитие при липса на качествени работни места. До колко пътищата биха осигурили такива ми е трудно да преценя, но ако съм инвеститор трудно бих се навил да наливам пари в регион без млади хора. Разбира се, не може тука така да отписваме цели региони. За мен по-скоро трябва да се изгражда инфраструктура спрямо инвестиционните намерения. Колкото по-дългосрочни и с повече добавена стойност толкова по-големи суми да отделя държавата.
И без София северна България е много по-изостанала от Южна.
Инвестициите на юг само в 4-те най-големи града извън София са около 12-13 млрд лв, в същото време тези в севера-едва около 4 млрд.
Броят на работещите в 3-те най-големи града на юга извън София са над 600 000, тези в 3-те най-големи града на севера (Варна, Русе, Плевен)-почти ДВОЙНО ПО-МАЛКО. От тук и демографията на севера е ужасна-Плевен беше сред 7-те най-големи града-стохилядници, но от миналата година Плевен вече НЕ Е сред най-големите градове , тъй като пропадна до под 100 000. При Русе положението също не е розово-всяка година Русе намалява с между 1000 и 1500 души, за миналата година е намалял с над 1400 души например. Русе и Плевен дори бяха изместени от…Велико Търново по брой работещи още преди години. Инфраструктурата на юг също е много по-добра от на севера. Да не продължавам…
Това е избирателно четене и тълкуване на статистиката. Нека видим процесите в големите градове като цяло и вземем всички общини с население над 80 хил. жители.
За последните 10 години 6-те най-големи общини от Северна България губят 3,3% от населението си, а 8-те най-големи от Южна 4,4%, което значи че ситуацията в градовете на юг е дори по-зле. Но като цяло Северна България намалява по-бързо, като причината е в по-малкия брой големи градове, а както знаем големите населени места обезлюдяват по-бавно от малките.
Колкото до работните места – при условие че безработицата в двете половини на страната е сходна, да се твърди че има двойна разлика в заетостта е несериозно. Откъде ще има 600 хиляди работещи в Пловдив, Бургас и Ст. Загора като то населението им е толкова? Бъркаш градове с области първо. После не отчиташ че съответните области са много по-големи от тия в Северна и т.н. Същата работа и с инвестициите. Не може така да се хвърлят произволни твърдения и числа по форумите.
Казах вече. Ще минават за Турция, защото е по-кратко. Плюс това растежът очевидно е различен. Вземи погледни отново графиките. На Юг има двуцифрени растежи, а на север – едноцифрени.
……….
Прекрояване на България събира в един район Видин и Благоевград
Междуведомствена група предлага три варианта за ново териториално деление на страната
29.1.2018 Сега, Алиса Иванова
Снимка: АПИ
АПИ обяви, че стартира предпроектно проучване за тунел под „Петрохан“. През 2018 г. ще бъдат открити обществени поръчки за избор на строители и надзорници на два участъка от международния път Е-79 – 52 км от Видин до Ружинци и – 33 км от Мездра до Ботевград, съобщи шефът на Агенция „Пътна инфраструктура“ инж. Дончо Атанасов във Видин на среща с областната управа.
Картата на районите в България ще бъде преначертана. Това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков по време на парламентарния контрол вчера. Предвижда се сегашните шест района на планиране да бъдат окрупнени или променени, защото част от тях вече не отговарят на европейските критерии.
Нанков съобщи новината по повод на депутатски въпрос. Крум Зарков от БСП попита министъра вярно ли е, че Велико Търново ще измести Русе като център на Северния централен район, както писаха миналата седмица някои медии.
Междуведомствена работна група вече е разработила три варианта за ново териториално разпределение. Според тях районите ще са съответно пет, четири или шест, но с различен обхват. В момента България е разделена на шест района – Югозападен, Южен централен, Югоизточен, Североизточен, Северен централен и Северозападен.
Едно от предложенията предвижда сегашният Северозападен регион (Видин, Монтана, Враца), който е най-бедният не само в България, но и в целия ЕС – да се събере с областите Софийска, Благоевград, Кюстендил и Перник в нов Западен район. При този вариант област София-град ще бъде самостоятелен район. Има и вариант, в който Северозападът ще стане част от нов Дунавски регион, в който ще влязат и повечето области на север от Балкана. Варна, Добрич и Шумен пък ще са заедно със Сливен, Ямбол и Бургас в Черноморския район.
Всъщност реформата в районирането се налага най-вече заради запустяващия Северозападен район. Там вече живеят по-малко от изискваните според европравилата за регионално деление 800 хиляди души. Очертава се в близките години това да се случи и със сегашния Северен централен район, където населението е на тази граница. Според европейския регламент населението в един район за планиране не бива да пада под 800 000, както и да превишава 3 милиона души.
Вариантите тепърва се ще се обсъждат от комисиите в парламента, регионалните и областните съвети за развитие, неправителствените организации и др., обясни Нанков пред депутатите в петък. Той подчерта, че работната група е отворена за предложения и че няма да се стига до крайно решение още тази година.
Новото райониране, съобразено с европейските критерии, трябва да влезе в сила за следващия програмен период – 2021-2027 г., за да няма проблеми с усвояването на евросредствата за регионално развитие от новия бюджет на ЕС.
ВАРИАНТИТЕ
Първи вариант. Пет района: Югозападен – София-град, Софийска област, Благоевград, Кюстендил и Перник; Южен Централен – Пазарджик, Пловдив, Хасково, Кърджали и Смолян; Югоизточен – Стара Загора, Сливен, Бургас и Ямбол; Североизточен – Търговище, Русе, Разград, Силистра, Добрич, Варна и Шумен; Северозападен – Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново.
Втори вариант. Четири района: Югозападен – Софийска област, София-град, Благоевград, Кюстендил и Перник; Тракийско-Родопски – Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Кърджали и Смолян; Черноморски район – Сливен, Ямбол, Бургас, Варна, Добрич и Шумен; Дунавски район – Търговище, Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград и Силистра.
Трети вариант. Шест района: Западен район – Софийска област, Благоевград, Кюстендил, Перник, Видин, Монтана и Враца. Северен централен – Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград и Силистра. Североизточен район – Добрич, Варна, Шумен и Търговище. Югоизточен район – Стара Загора, Сливен, Ямбол и Бургас. Южен централен – Пазарджик, Пловдив, Хасково, Кърджали и Смолян. Според този вариант област София-град ще бъде обособена в самостоятелен район.
……………
Дебати ще решат дали да има градове мотори в новите региони
29.01.2018 12:13; 24 часа Между Варна и Бургас трябва да има поне четирилентов път, смята кметът на Бургас Димитър Николов
Кметът на Русе Пламен Стоилов и гостуващите в града евродепутати от ГЕРБ Андрей Новаков и Емил Радев, които откриха свой офис в града. СНИМКА: Росен Моллов
Обявените в края на миналата седмица от регионалния министър Николай Нанков три варианта за нови региони за развитие, които да влязат в сила от 2020 г., очаквано разбуниха духовете в цялата страна. Това показа проверка на “24 часа”.
Общинският съвет в Русе още на 25 януари е приел декларация в подкрепа на
запазването на
града като лидер
на регион
и против евентуална промяна, която да направи Велико Търново такъв.
Документът е бил гласуван единодушно на сесията на общината. Местни депутати зададоха в парламента въпрос на министър Нанков, от чийто отговор стана ясно, че се предлагат три варианта за ново делене и се предвижда дебат, на който да бъде приет най-удачният.
“Русе е бил винаги безспорен лидер в този регион и не може да се смята, че този статут ще му бъде отнет”, заявиха през уикенда кметът Пламен Стоилов и гостуващите евродепутати Андрей Новаков и Емил Радев, които откриха свой офис. “Не може да бъде отнета ролята на Русе в Северния район, още повече че не е ясно, дали изобщо ще бъде приложена тази стратегия. Нямаме повод за тревога”, казаха тримата.
В сега действащите региони за планиране няма заковани градове, които да са наречени мотори за развитие и да са естествени лидери. Те се сменят на ротационен принцип.
Кметът на Благовеград Атанас Камбитов възропта
против
оставането на
столицата в
Югозападния
регион
за планиране заедно с Благоевград, Кюстендил и Перник. “Ясно е, че развитието на столицата е несравнимо с останалите области. Заради изключително високите показатели на София бяха високи и показателите на целия Югозападен район, а в действителност не е така. Това водеше до намаляване на инвестициите в останалите области”, коментира Камбитов.
Между Варна и Бургас трябва да има поне четирилентов път, смята кметът на Бургас Димитър Николов
Заради високите показатели на Югозападния район за планиране при оценка на проектите фирмите получават по-нисък процент външно финансиране и съответно се изисква от тях много по-висок процент съфинансиране, отколкото за идентична фирма от друг район. В същото време две фирми от района – от София и от Сатовча например, се приемат като равнопоставени и се оценяват по един и същи начин.
Затова Камбитов е твърдо за вариант, при който София-град е отделен район за планиране.
Кметът на Бургас Димитър Николов заяви пред “24 часа”, че единственият вариант, при който Варна и Бургас остават в един регион за планиране, а не както сега в два отделни, е да има добра инфраструктура между тях. “Става въпрос за четирилентов път между двата града”, уточни Николов.
Кметът на Царево Георги Лапчев предупреди, че ако наистина се създаде нов Черноморски регион за планиране, в който влизат Варненска и Бургаска област, ще се възобнови старата вражда между двата града кой е по-важен.
Той каза още, че регионите в България трябва да
имат по-голяма
самостоятелност
за вземане на
решения
“Ако сме като в Германия, протестите срещу втория лифт на Банско трябваше да се организират не на жълтите павета, а в самия Банско”, каза той.
Кметът на Велико Търново Даниел Панов, който е и председател на Националното сдружение на общините в Република България, съобщи, че част от дебатите за новите региони за планиране ще се състоят из цялата страна и населението ще може да си каже думата. Той подчерта, че това изобщо не засяга административно-териториалното деление на страната. Налага се заради намаляващото население, поради което някои региони падат под минимума, определен от Европейската комисия, каза Панов.
Кметовете на Враца и Плевен Калин Каменов и Георг Спартански са решили да изчакат дебата, за да коментират по същество, тъй като засега има само мнение на работна група в МРРБ за новото райониране.
Спартански каза пред “24 часа”, че за него важно е да се привличат инвестиции. “Ако това стане, никой няма да пита с коя област сме в един регион”, каза той. Каменов обърна внимание върху това, че предстои дебат и никой още не е предрешил кой вариант ще се приеме.
Кметът на Ловеч Корнелия Маринова заяви, че трябва да има
подробен анализ
на сегашните
региони,
за да се вземе най-правилното решение. “Става дума за анализ на нива на трудова активност, пазар на труда, икономика, обхват и качество на образование, здравеопазване, инфраструктура, въобще цялата структура на обществения живот”, каза тя. “До момента имахме един модел, който не работеше и не бе в услуга на хората, а само на европейската статистика. Ако и бъдещият не действа, с него ще се случи същото. Нищо няма да се промени при механично присъединяване на бедния Северозапад към София. Трябва да се направят и следващите стъпки”, смята кметът на Пловдив Иван Тотев.
Според него за Пловдив най-удачен вариант е
Тракийско-
Родопският
район
Предвижда се в него освен Пловдив да влязат и Пазарджик, Стара Загора, Хасково, Кърджали и Смолян.
“Тракия и Родопите са свързани както исторически, така и икономически. Стара Загора има място в този район, защото профилът ѝ е по-близък до този на Пловдив, отколкото на Бургас. Смолян също трябва да присъства, тъй като пътната ни връзка с него е много важна”, обясни кметът на втория по големина български град.
Предложенията за три различни варианта според кмета на Габрово Таня Христова са
доста
ограничителни
и тя не вижда най-добрия вариант за Габрово. “Може би той се съдържа в четвърти вариант, който да включва четири района, като обаче тук не се предлага категорично правилното извеждане на София като отделен район. Всички обективни индикатори показват, че където и да сложим София, тя изкривява ситуацията”, каза Христова. Според нея на дебатите трябва да се обсъди и истинска финансова децентрализация, която обосновава даденостите и възможностите за развитие на съответните райони.
Новите варианти в сила от 2020 г.
Причината за създаване на нови региони за планиране е следващият програмен период след 2020 г. и възможностите за реализиране на проекти с европари в районите.
Регионите за планиране са създадени през 2000 г. и влизат в сила от 2004 г. През 2007-а границите на някои от тях са променени поради изискване от Евростат за териториалните единици в рамките на Европейския съюз, според които в един регион трябва да живеят минимум 800 000 и максимум 3 милиона жители. Оттогава обаче Северозападният регион, който обхваща Врачанска, Монтанска, Видинска и Плевенска област, е паднал под минимума. Натам върви и Северният централен район, който обхваща Русе, Велико Търново, Габрово, Силистра и Разград.
Първият от новите варианти, описани от “24 часа” в съботния му брой, заличава Северния централен район и неговите области се разделят между Североизточния и Северозападния район. Според втория вариант държавата е разделена на 4 района за планиране.
Последният, трети вариант на прекрояване, предвижда пак 6 района като сега, но преформатирани. Акцентът при него е огромният район на Западна България от Видин до Петрич, който включва областите София, Благоевград, Кюстендил, Перник, Видин, Монтана и Враца.
Още:
Новото прекрояване на страната – между 4 и 6 районаИзготвят три варианта за ново райониране на страната, представят ги до края на март
…………
