Осребряването на заграбеното след фалирането на Корпоративна търговска банка имущество от фирми свързани с „самосъздалия“ се крупен бизнесмен и депут от ДПС Делян Пеевски върви с пълна сила.
За да бъдат „законно оформени“ последващите сделки с най-апетитните имоти на „Булгартабак холдинг“ преди година започна масовото прехвърляне от източеното и на практика ликвидирано дъщерно дружество на „Булгартабак холдинг“ – „София- Булгартабак“ на съдаденото специално за тази цел еднолично дружество с ограничана отговорност „СФ-БТ“ . През февруари 2017-а то все беше регистрирано като еднолична собственост на самата „София- Булгартабак“ . Веднага след това тогавашният му директор Владимир Жеков „продаде“ на собственото си дружество купища имоти , между които сградите на бившия Полиграфически комбинат на бул. „Цариградско шосе“ №47 плюс огромния имот и всички сгради и съоръжения на бившата цигарена фабрика на бул. „Цар Борис“ № 134. Според нотариалния акт “ ( от 3 април 2017-а), с който в „Банкеръ“ разполага всички те са „изтъргувани“ за 60 996 112.65 лева.
От 27 юли обаче цялото прясно създадено дружество е прехвърлено на дубайската офшорка „Булгартабак Трейд ФЗЕ“, регистрирана в Свободна зона Джебел Али, Дубай, Обединени арабски емирства и представлявана от изпълнителния и директор Уалид Абделсеид Мохамед Ахмед, което според учредителният акт е с капитал от …1 млн.лева. Каква е била цената на това „изкупуване“ не е ясно.
Само три месеца по-късно – на 31 октомври 2017-а, новият собственик на тези имоти успява да реализира част от тях.
Той спазарява е емблематичната за столицата сграда – Полиграфическият комбинат , която е и паметник на културата за 25 млн. евро. Купувач е Купувач е иранецът с български паспорт Муханнед Наджим Абдуллах ал Нуаими, чрез едноличната фирма с ограничена отговорност "Алнуаими груп" (с 5 хил.лв. капитал) . Тя от своя страна е 100% собственост на „Евро Инвестмънт Холдинг“ ЕАД, който също е еднолична собственост на Муханнед Наджим Абдуллах ал Нуаими и е с капитал 100 хил.лева.
Очевидно финансирането за тази сделка е дошло от друга негова фирма "Аполо инженеринг", която се занимава с търговия с оръжие. А при нея оборотите са повече от впечатляващи. За последните три финансови години ( от 2014 до 2016), приходите и навишават 900 млн. лв. , а печалбата и е 150 млн. лева.
Всъщност за тази сделка се разбра от сигнал подаден в прокуратурата сигнал от неправителствената организация "Ние, гражданите", които разпознават в нея вероятна корупция около разпределението на осребреното от синдиците на Корпоративна търговска банка имущество на финансовата институция. Те съобщават, че преди година "Аполо инженеринг" изненадващо се появило в списъка за разпределение на първите 534 млн. лв. от масата на несъстоятелността на фалираната банка като обезпечен кредитор с вземане за 3.94 млн. лева. Така дружеството изненадващо изпреварва останалите кредитори благодарение на мистериозен договор за срочен заем от далечния 1 юли 2009-а, като като към него е сключен договор за залог на вземания на 7 юни 2014 година . Или само 13 дни преди поставянето на Корпоративна търговска банка под специален надзор. Доста изненадващ е факта, че този контракт не е вписан в Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ) и срещу него е имало възражение, което е уважено от Фонда за гарантиране на влоговете. Това решение обаче се обжалва от "Аполо" . Каква ще е по-нататъшната съдба , ще стане ясно при следващото разпраделение на осребряваното имущество.
Какъв е бизнесът на иранеца и какви точно са били връзките му както с банката, така и с „никъде не фигуриращият“ като акционер (според ЙорданЦонев , по известен като Данчо Ментата) в нея Пеевски можем само да гадаем. Що се отнася до този емблематичен столичен имот обаче „докосването“ на скандално известния депутат е повече от очевадно.
Тук е моментъ да припомним, че в. „Банкеръ“ следи неговото „движение“ още от 2014-а, когато в материала си от 2 октомври „Скрити собственици с нескрити интереси“ разказахме как Полиграфическият комбинат първо "отлетя" към Лихтенщайн срещу 15 млн. евро. На 1 септември редакционната сграда и печатницата към нея бяха продадени от тогавашните му собственици "Вестникарска група България" и "Медийна група България Холдинг", управлявани от Венелина Гочева (която беше и техен мажоритарен собственик чрез компанията си "Про Нюз България") на учреденото четири месеца по-рано (на 12 май 2014-а) с капитал 1000 лв. еднолично дружество с ограничена отговорност "Карано Пропъртис България". То се управляваше от познатия в бизнес средите четиридесет и две годишен Виктор Веселинов. Срещу неговото име в Търговския регистър фигурираше една-единствена еднолична фирма "3 В Рейсинг", занимаваща се с …"техническо обслужване и ремонт на автомобили". Собственик на самото дружество-купувач, според регистрите пък е Лихтенщайн – Carano Establishment, регистрирана във Вадуц, (под № FL-0002.474.976-5).
Офшорката – "майка", също нямаше дълга търговска история. Тя беше създадена само месец преди да открие представителството си у нас (на 1 април). Нейни директори бяха Андреас Игнац Шурти и Урс Даниел Ханзелман, а Веселинов е техен пълномощник у нас. Капиталът й също не беше впечатляваш – 30 000 швейцарски франка. Офисът на българското дружество, според регистрацията в Търговския регистър, е на адреса на едноличната фирма на Веселинов – на ул. "Бъдник" № 6, в пролетарския столичен квартал "Надежда".
Сделката е изповядана при нотариус Весела Ивчева, която очевидно е ангажирана с всички сделки на тези фирми, защото и сегашните са изповядани при нея. Според нотариалния акт цената, на която беше продаден тогава редакционният корпус, разположен на 15 472 кв. м застроена площ върху терен от 4121 кв. м. беше 20 699 216.28 лева.
Втората сграда е на тази печатницата. Тя е разположена на терен от 2486.62 кв. м, а общата разгъната застроена площ е 5576 кв. м. тогава беше продадена за 8 638 233.72 лева. Общата стойност на сделката за двата имота беше 29 337 450 лева. В деня на продажбата имотите бяха ипотекирани в полза на Търговска банка Д, която отпусна на купувача "Карано Пропъртис България" кредит от 8 млн. евро. Те трябваше да бъдат върнати на финансовата институция до 10 август 2020 година. Другите 7 млн. евро за реализацията на сделката вероятно бяха осигурени от офшорния собственик на българското дружество.
Само пет дни след продажбата на комбината купувачът подписа нов договор – за отдаване на сградите под наем. Той беше за шест години, а наемателят беше "Благоевград – БТ", част от Групата "Булгартабак". Срокът на наемния договор беше изчислен перфектно той изтичаше точно когато трябва да бъде върнат и кредитът към банката. Според документа (с който в. "БАНКЕРЪ" разполага) тютюневото дружество трябваше да плаща на току-що пръкналия се нов собственик на Полиграфическия комбинат "Карано Пропъртис България" по 8 евро на кв. м месечно – цената се отнася и за цялата разгърната застроена площ, и за двата имота"…
Простата сметка още тогава показа, че на всяко десето число (според клауза в контракта) офшорната компания ще получава по 168 386.64 евро месечно, или 2 020 639.68 евро годишно. За целия шестгодишен период на договора новият собственик на елитните столични сгради ще получи 12 123 838.08 евро. С други думи, може спокойно да погасява кредита към турската банка, без да си мръдне и пръста, за да развива някаква дейност…?!
Така изпипаната сделка като за учебник, обаче претърпя друго развитие по-късно. Ако съдим по нотариалните актове , сградата е била прехвърлена поетапно първо в "Благоевград БТ", през 2016-а неин собственик става „София БТ" , а година по-късно софийското дружество, пък я „продава“ на „СФ-БТ“ЕООД. И от там отива при Муханнед Наджим Абдуллах ал Нуаими.
