Нови милиони левове ще се отправят към джобовете на приближените до управляващата коалиция строители на съвременна България, след като тази седмица народните представители от ГЕРБ и "Обединени патриоти" Данаил Кирилов и Християн Митев внесоха в парламента промени в Закона за обществените поръчки. Според предложението им, съоръжението по границата ще бъде ремонтирано и поддържано, но изпълнителите ще бъдат избирани, без да бъдат обявявани обществени поръчки.
Предложението на депутатите съдържа един-единствен параграф – в досегашния чл.13, ал.1, т.18 след думата "изграждане" се добавя "и поддръжка".
Мотивите на вносителите на това изречение обаче са далеч по-многословни – може би защото идеята е да приспят вниманието на читателите. И действително – след прочитането им дори и червената Елена Йончева ще прибере камерата в калъфа и ще си отдъхне спокойна, че съдбата на оградата е в сигурни ръце.
От мотивите става ясно, че ГЕРБ и "Обединени патриоти" са много загрижени от повредите на оградата, нанесени от неизвестни лица, в резултат на миграционния натиск към границата. "Тези нарушения на целостта на съоръжението не са предмет на гаранционното поддържане, защото са резултат на умишлени действия. Същевременно е необходимо непрекъснато възстановяване на нарушения, причинени от различни по вид и интензитет природни стихии. Тази дейност не влиза в гаранционната поддръжка. Подобни са и някои дейности по самата поддръжка на съоръжението – почистване на канавки, водостоци, растителност, подмяна на катинари, възстановяване на пътна инфраструктура, които също не са част от гаранционното поддържане", пишат вносителите.
Ето защо, според тях, е необходимо да се възлагат конкретни дейности по поддръжка, които трябва да се реализират в максимално кратки срокове, без да минават през процедурите по Закона за обществени поръчки.
Новото хрумване на народните представители и партиите им ги доказва като единствените истински патриоти и ревностни пазители на изграденото гранично съоръжение. Само те – последователно и със страст, измислят параграф след параграф, така че покрай оградата да не пресъхва потокът от милиони левове, изпомпвани от държавния бюджет и от финансовите програми на ЕС.
Изворът на милиони беше усетен сякаш с магическа багета от родения в града на минерална вода настоящ премиер Бойко Борисов още по време на управлението на предишната му коалиция. Под вещото ръководство на Бойко Борисов през януари 2015 г. управляващите от ГЕРБ, от "Реформаторски блок", "Патриотичен фронт" и АБВ внесоха и приеха спешно промяна в Закона за обществените поръчки, която позволи изграждането на 82 км ограда по българо-турската граница – без обявяване на обществени поръчки. Толкова километри оставаха за доизграждането на преградното съоръжение и на териториите на областите Хасково, Бургас и Ямбол – извън онези 30 км, вдигнати по времето на кабинета на Пламен Орешарски.
Поправката беше вкарана в Народното събрание по препоръка и под натиска от страна на премиера Бойко Борисов. Спешността на промяната беше обяснена тогава с ангажиментите на България по охрана на външните граници на Европейския съюз. А премиерът изчисли набързо, че оградата ще струва на данъкоплатците 90 млн. лева.
С грижовност и с вяра в светлото бъдеще действаха патриотите на граничната ограда и през следващата 2016 година. През пролетта на същата година отново ГЕРБ и "Патриотичен фронт" измъдриха и внесоха поредните поправки в Закона за обществените поръчки, които позволиха строителството на цялото съоръжение въобще да става без обществени поръчки. Промяната беше приета със светкавична бързина в парламента – въпреки разгорелите се страсти и вопли на опозицията, че няма яснота докъде е стигнало изграждането на оградата и колко пари са похарчени до момента.
БСП пресметна, че по времето на Орешарски линеен километър ограда е струвал 250 000 лв., докато при Борисов стойността е скочила на 1 млн. лева. В крайна сметка емоциите утихнаха, а промяната в ЗОП мина на първо четене с 85 гласа "за", 6 "против" и 12 "въздържал се". Най-деен в прокарването на промените се оказа лидерът на Патриотите Валери Симеонов, който поиска законът веднага да мине и на второ четене, което и стана без много шум.
Върхът на грижите по златната ограда обаче дойде през октомври 2017 г., когато управляващите включиха оградата в списъка на стратегическите обекти от значение за националната сигурност. Мотивите им също бяха патриотични – включването на съоръжението в списъка ще допринесе за опазване на неприкосновеността на държавната граница и недопускане на случаи на изтичане на информация за способите и методите на опазване, записаха вносителите.
С поредната поправка в ЗОП очевидно и всички останали грижи за оградата извън гаранционното поддържане също ще останат държавна тайна – с оглед спирането на изтичане на информация за способите и методите на възстановяване. Казано простичко, ще е тайна кой колко пари е получил, за да закърпи поредната дупка в съоръжението, ако въобще си е направил труда да стори това.
А че покрай оградата тече пълноводен поток от парички, става ясно от сравнението на числата, официално заявени от управляващите. През 2015 г. прогнозата на Борисов бе за 90 млн. лв, а през юни 2017-а, когато председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов обяви окончателното построяване на оградата, сумата вече беше набъбнала на 200 млн. лева. Оградата е готова – общо 234 км, от които 33 бяха изградени от кабинета "Орешарски, останалите – от нас, обяви Цветанов. И на практика потвърди опасенията на БСП от 2016 г., че километър ограда струва милион. Въпреки че по лично предложение на най-всеотдайния защитник на оградата Валери Симеонов в последната година съоръжението вече не било на два, а в един ред телена мрежа.
В същото време Европейската агенция за защита на границите "Фронтекс" публикува оптимистичен доклад, че миграционният натиск намалява от година на година. Броят на бежанците, незаконно влезли на територията на ЕС през 2017 г., е спаднал с 60 % в сравнение с предишната година. През миналата година в ЕС са влезли нелегално около 250 000 души от трети страни, докато през 2016 г. те са били 511 000. През 2017 г. пътят на мигрантите през Източното Средиземноморие и Западните Балкани е бил значително по-малко натоварен в сравнение с предходните години, се посочва в доклада.
Тенденцията си е тенденция, но дори и само един бежанец да пожелае да премине през златната българска ограда, тя трябва да е на място и в перфектно състояние – въпреки природните стихии и умишлените зложелатели. И ако българските данъкоплатци вече са преглътнали шока от онези 200 млн., усвоени пъргаво от защитените със закон незнайни строители на оградата, ще трябва да преглътнат и онези милиони, които уж ще бъдат похарчени за поддръжката на съоръжението. А колко и кой ще ги прилапа, е въпрос, свързан с националната сигурност.
КАРЕ
Спецпрокуратурата души край мрежата
Специализираната прокуратура е образувала на 19 декември 2017 г. досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер във връзка с временно възпрепятстващо съоръжение по българо-турската граница. Очаква се заключение на назначената инженерно-техническа експертиза, съобщи в сряда (21 февруари) държавното обвинение. Проверката е започнала по сигнал, подаден на 10 март 2017 г. за нарушения при изграждането на възпрепятстващото съоръжението от Велизар Енчев. В него се посочва, че тази дейност "неправомерно се осъществява от фирми на ПП "Патриотичен фронт" при наличие на данни за "свързани лица", както и че цените по договорите са многократно завишени". Прокуратурата е изискала документация от областните управители на Хасково, Ямбол и Бургас, доколкото те предприемат и организират всички действия във връзка с проектирането, изграждането и гаранционното поддържане на временното препятстващо съоръжение. На 28 март същата година държавното обвинение е възложило на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) да извърши финансова инспекция по отношение възлагането, проектирането, изграждането и гаранционното поддържане на временното възпрепятстващо съоръжение на българо- турската граница. Около месец по-късно проверка на твърденията за корупционни прояви на лица, заемащи висши държавни длъжности и функционирането на съоръжението, е възложена и на ДАНС. Към проверката от прокуратурата се прибавя и сигнал от БСП, постъпил на 9 юни миналата година, за нередности при изграждането на оградата по границата ни. Проверките на АДФИ и ДАНС са приключили на 10 август 2017 година. От този момент до 19 декември е била извършена допълнителна проверка от Специализираната прокуратура, като са снети обяснения от множество лица. След нея е образувано и досъдебното производство по случая.
