Няма противоречие с конституцията, защото създадените правила за доказателствените средства са в съответствие с изискванията. Така лаконично препредадоха от правителствения пресцентър в сряда (28 февруари) становището на Министерския съвет по повод искането на пленума на Върховния касационен съд една от новите разпоредби в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) да бъде обявена за противоречаща на основния закон.
Става дума за разпоредбата в чл.127 от НПК, според която законът вече третира като писмено доказателно средство в наказателния процес ревизионните актове на НАП, с които са установени данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски и приложените към тях документи.Такива са и докладите на Държавната финансова инспекция от извършени финансови инспекции, одитните доклади на Сметната палата и докладите и документите относно разследванията на Европейската служба за борба с измамите. С уговорката, че обвинението и присъдите не могат да се основават само на данните от ревизионните актове и посочените доклади.
Къде е проблемът? Първо, че още на пръв поглед се вижда липсата на една твърде важна "подробност" – не се изисква тези доклади и актове да са влезли в сила. А е факт, че огромна част от тях "падат" при обжалване в съда. И второ: те въобще няма да са изготвени по реда на НПК, както законът изрично изисква за всички останали доказателства и доказателствени средства. Още повече че страните в производствата пред данъчните, пред АДФИ (Агенцията за държавна финансова инспекция) и Сметната палата са всичко друго, но не и равнопоставени и равноправни.
Всичко това създава реална опасност за всеки бизнесмен да се събуди като подсъдим със запорирано имущество и блокиран бизнес. И да изпита върху себе си цялата тежест на държавната наказателна репресия заради един акт, който в крайна сметка може да се окаже напълно незаконосъобразен. Но дори и да се приеме, че под "установени задължения" законодателят всъщност е имал предвид "установени с влязъл в сила акт" (макар че нищо не пречеше да го напише точно така), с тази законова норма пак ще има проблем. И точно по тази причина пленумът на Върховния касационен съд атакува тази нова разпоредба пред Конституционния съд.
"Приравняването на ревизионните актове и докладите на АДФИ и Сметната палата на доказателствено средство в наказателния процес противоречи на чл.121, ал.1 от конституцията, установяваща конституционно изискване съдилищата да осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес, както и не е в унисон с разпоредбата на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС) за правото на справедлив процес по отношение на изискванията за състезателност и равенство на средствата", категорични са върховните съдии.
"Съществена характеристика на доказателственото средство е, че то въвежда в наказателния процес доказателства – факти от обективната действителност. Ако даден документ не установява, не закрепва доказателства, то той не може да служи като доказателствено средство в наказателното производство. Изброените в оспорената норма писмени документи са приравнени от законодателя на писмени доказателствени средства, имащи официална удостоверителна сила", казват съдиите.
Само че ревизионните актове и докладите не съдържат факти, а констатации, оценки и логически изводи на съответните длъжностни лица. Които освен това не са събрани и проверени по строгия и гарантиращ правата на участниците в наказателното производство ред на НПК, както изисква законът, а по съвършено друг ред – според данъчното законодателство и специалните закони за Сметната палата и финансовия контрол.
Освен това докладите на АДФИ и Сметната палата не установяват престъпления – в случай че се натъкнат на съмнения за наличие на такава дейност, двете ведомства са длъжни просто да сезират прокуратурата. А ревизионното производство на НАП е особено производство, "което няма никакви допирни точки с правилата на наказателния процес. В това производство се прилагат презумпции при доказването. Тези актове подлежат на последващ съдебен контрол", продължават магистратите.
Според тях е невъзможно писмените документи, финализиращи производствата пред НАП, Сметната палата или АДФИ, да се използват като доказателствени средства в наказателния процес. И така написан, законът противоречи не само на конституцията, която задължава съда да осигури равенство и условия за състезание между страните в наказателния процес, но и на Европейската конвенция за правата на човека, която също изисква процесът да е справедлив. "Изискването за "състезателно производство" по чл.6 от конвенцията се проявява в това, че всяка страна да има възможност да се запознае и да коментира в процеса представените от другата страна становища и доказателства. "Равенството на средствата" пък изисква на всяка страна да бъдат предоставени разумни възможности да представи позицията си при условия, които не я поставят в съществено по-неблагоприятно положение от другата страна". А процедурите извън НПК не могат да се разглеждат като такива, "обезпечаващи възможност лицето да участва при събирането на доказателствата, да се запознава с материалите и да представя при същите условия доказателства".
За съдиите от ВКС е недопустимо приравняването на изброените в оспорената норма писмени документи на писмени доказателствени средства, понеже доказателствата, установявани с тях, не се събрани и проверени в състезателна процедура, с обезпечаване на равенство на средствата. А на това правителството отговори с лаконичното: не виждаме проблем, да се отхвърли искането на ВКС.
Сега на ход е Конституционният съд.
КАРЕ
Адвокатите: Нарушенията са много и са драстични
Висшият адвокатски съвет също атакува немалка част от нововъведенията в НПК. Както ВКС, така и адвокатите са категорично срещу изпращането на "високата корупция" в ръцете на привилегированите откъм заплати магистрати в специализираните съдилища. Адвокатите обаче вадят и много други несъвършенства в закона, които засягат всеки потенциален "клиент на прокуратурата" и които според тях нарушават куп принципни положения в конституцията.
Например се оказва напълно възможно гражданин, заминал по работа в чужбина, да бъде задържан с европейска заповед за арест по обвинение, за което той не подозира, и за престъпление, което той може никога да не е извършвал. Защото в закона бе въведена презумпция, която позволява да бъде вземана мярка за неотклонение "задържане под стража" само заради това, че обвинението е повдигнато "задочно".
"Повдигането на обвинение в отсъствието на обвиняемото лице се превръща в единствено и достатъчно основание това лице да бъде задържано под стража, без да се изследва действителното наличие на реална опасност от укриване или извършване на престъпление. Задочно обвинение се повдига както в случаите, когато лицето не е намерено на посочения от него адрес в страната, така и в случаите, когато то пребивава зад граница напълно законно – при това без лицето да подозира, че му е повдигнато обвинение. При всяко задочно обвинение се предпоставя опасност от укриване или извършване на престъпление, а задочното обвинение зависи изцяло от субективната преценка на прокурора. Това води до неравно третиране на лицата, които са обвинени "присъствено", и тези, срещу които обвинението е повдигнато задочно. При задочно обвинените лица фактът на неприсъствено повдигнатото обвинение е достатъчно основание за определяне на най-тежката мярка за неотклонение, без да се изследват конкретни обстоятелства и без да се доказва опасността от укриване или извършване на престъпление. Българският законодател фактически превръща конституционното право на свободно придвижване, което е сред същностните права на гражданина на ЕС, в основание за задържане под стража. Качеството на гражданин на ЕС дава на всеки български гражданин правото да пребивава трайно на територията на държавите членки на Съюза. Упражняването на това право обаче може да доведе до задържане, ако гражданинът не бъде намерен на адреса си в страната и му бъде повдигнато обвинение (без той да знае за това)", казват адвокатите.
Съществени са аргументите им и срещу въведеното "разпоредително заседание" в първата съдебна инстанция, след което вече ще е невъзможно да се иска прекратяване и връщане на делото на прокурора за изправяне на процесуални нарушения, допуснати в досъдебното производство. Уредбата противоречи на няколко текста от конституцията, смятат адвокатите, включително и на гарантираното от нея право на защита.
Атакува се и новата възможност съдът директно да наложи на обвиняемия глоба, ако прецени, че деянието му не е престъпление, а само административно нарушение. В закона е записано едновременно, че ако установи наличието на нарушение, съдът трябва да прекрати наказателното дело и да прати материалите на съответния административен орган, който да наложи глоба. И малко по-нататък се казва, че той директно може да наложи санкцията. "След като възлага на съда да прекрати наказателното производство и да изпрати делото по компетентност на съответния административнонаказващ орган, законодателят му предоставя и правомощие, което изключва първото", отбелязват адвокатите. Според тях принципът на правовата държава изключва съществуването на няколко различни органа, които да налагат наказания за едни и същи нарушения, както и наличието на няколко различни и противоречащи си процедури, по които да се упражнява защитата. "В случая се касае до противоречиво законодателство до степен на произвол; до нетърпимо противоречие между законовите норми, с което се нарушават принципите на правовата държава", казват юристите. Освен това се накърнява и правото на защита на подсъдимите, които могат да бъдат наказани за нарушение, за което въобще не са се защитавали. Още по-недопустимо според тях е последна инстанция в процеса да може за пръв път да налага глоба на подсъдим, защото на практика той ще е лишен от всякаква възможност да обжалва и да се защити пред друга инстанция.
