Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Опасенията за ескалация на търговските спорове между САЩ и Китай до степен на търговска война продължиха да движат пазарите и през изминалата седмица. Десетки години американската икономика бе безспорната водеща световна сила, но през това време и стопанството на Поднебесната империя набираше сили, и времето, когато ще оспори лидерската позиция, наближава. Години наред щатската икономика отчита търговски дефицит, който вече е 600 млрд. долара годишно, от които 2/3 се дължат на стокообмена с Китай. От друга страна обаче, китайската икономика работи с търговски излишък от порядъка на над 400 млрд. долара годишно, от които отново точно 2/3 са постигнати в операции с най-голямата световна икономика. Явно Китай акумулира свободни парични ресурси, които може да инвестира, докато Щатите продължават да трупат дългове, които трябва да погасяват. Именно от това се плаши американската администрация и това е в основата на наложените нови, по-високи вносни мита на китайски стоки, най-вече от технологичния сектор. Така тя цели да снижи дефицита си с поне 60 млрд. долара. Поднебесната империя се готви да отвърне на удара чрез налагане на по-високи мита на вноса на американски стоки за близо 50 млрд. долара. Това ще е началото на края на една дългогодишна икономическа и технологична надпревара.
Едно зло никога не идва само. Нестабилната международна политическа обстановка, многото огнища на военно противопоставяне пораждат много въпросителни за бъдещето световно икономическо развитие. Производствената активност на САЩ, Европа и Япония вече показва явни признаци на забавяне на темпа на развитие. В условията на несигурност инвеститорите стават предпазливи и все по-трудно развързват кесиите въпреки наличието на предостатъчна ликвидност в банковите системи. Липсата на ясни икономически перспективи неминуемо дава пряко отражение върху пазарните настроения. Държавните ценни книжа отново станаха по-предпочитаната инвестиция пред корпоративните. Те носят по-нисък доход, но са по-сигурната инвестиция.
Отливът на инвеститорския интерес от корпоративните книжа понижи цените им. За това не трябва да се учудваме, че щатският борсов индекс Down Jones Industrial average и немският DAX потънаха до най-ниските си за тази година равнища от съответно 23 500 пункта и 11 800 пункта.
Пренасоченият инвеститорски интерес към държавните облигационни емисии покачи цената им. Само за последните две седмици цените на 10-годишните щатски и немски облигационни емисии скочиха с по 2 долара за евро.
Българските еврооблигационни емисии имат кредитен рейтинг ВВВ-, който им отрежда място всред страните с присъден инвестиционен рейтинг, но в дъното на таблицата. След нас са тези с неинвестиционен рейтинг, т.е. ние сме на ръба да изпаднем отново в зоната на най-рисковите страни. Имайки такова положение, търсенето им не беше така интензивно, както на книжата на държавите с първокласен рейтинг, и затова цените им се повишиха с едва 10 евроцента спрямо тези отпреди седмица. Доходността им се понижи с по 1 базисен пункт и сделките с най-дългосрочните ни емисии с падеж 2035-а, 2028-а и 2027-а се сключваха на нивата от съответно 2.45, 1.65 и 1.37% на годишна база. Търговията с по-краткосрочните от тях – с падеж 2024-а, 2023-а. и 2022 г., не бе повлияна и контрактите с тях продължиха да се случват на равнищата отпреди седмица при съответно 0.77, 0.37 и 0.15% годишно.
Без изменение е доходността, при която се договаряха сделките с книжата на вътрешния вторичен междубанков пазар. Те също затвърдиха позициите си отпреди седмица. Тези с остатъчен падеж от девет години останаха на 1.05% годишна доходност, при седемгодишните тя е 0.60%, а при тригодишните е минус 0.01 на сто.
