Кабинетът щял да затяга контрола върху санирането по Националната програма за енергийна ефективност. Причината е ясна – лошото качество на ремонтите. Вятърът отнася изолацията на цели фасади, дъждът шурти от покривите като из ведро, материалите са пълна бутафория и дават фира преди ремонтът да е свършил. Затова ремонтът на санирането се ускори от началото на годината.
Първо, регионалното министерство напомни на кметовете и областните управители да следят какви ги вършат изпълнителите. После се усетиха, че с напомняне нищо не става, и решиха да променят нормативния акт, с който въведоха програмата. Прецизира се и размерът на разходите, който ще бъде изчисляван на база разгърната застроена площ. Целта била да се дисциплинират възложители и изпълнители, след като два милиарда публични средства вече заминаха.
Въпросът е защо чак сега и кой ще върне откраднатото чрез обществените поръчки за властовите дрийм тиймове. Програмата беше замразена, който намазал – намазал. Схемата за бъркане в джоба на данъкоплатеца е обаче прекалено добра, за да бъде изоставена. Интересно дали някой си спомня оценката за санирането на регионалния заместник-министър в служебния кабинет "Герджиков" Виолета Комитова. А именно, че при сегашните му цени за наличните панелни сгради в България ще са нужни 70 млрд. лева.
Пак тя призна, че референтната цена е нараснала в пъти, а конструктивно укрепване изобщо не се прави, но се начислява масово като разход. При пазарлъка за новия кабинет ГЕРБ и "Обединени патриоти" се разбраха програмата да бъде продължена, но да стане по-малко безплатна. Кражбата на публичен ресурс под такъв благовиден предлог не е за изпускане.
При това с нея се прави както национална, така и местна политика. Възможен ли е по-голям абсурд от този София да е в дъното (21-во място) на класацията за броя на санираните панелки?! За миналата година в столица, където живее половин България, са санирани само пет блока. Челниците Благоевград, Бургас и Хасково отчитат за поредна година близо 20 пъти по-висока успеваемост. Очевадно е, че има както блокове, така и градове – връзкари, освен ако не става въпрос за лобиране в полза на строителния бизнес.
При това качество на работата "новодомците" трябва да знаят, че може да се наложи да плащат и лично за ремонт на ремонтираното. Първо се заговори за това общините да поемат гаранционната поддръжка, а след това и за въвеждане на задължителна застраховка за качеството на строително-монтажните дейности. Само че и в двата случая разходите ще бъдат покривани за чужда сметка, а крадците и мърлячите са гарантирано печеливши.
