Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Цените на зърното, на цветните метали и особено на петрола се повишават и от началото на годината те отчитат ръст от около 10 на сто. Това е твърде сериозна предпоставка за нарастване на опасенията за скорошно появяване на инфлационния призрак. Слуховете за това отприщиха инвеститорските страхове и те разпродадоха държавните ценни книжа, носещи фиксиран доход. Друга мълва, даваща надежда за стопляне на отношенията между САЩ и Китай и постигане на примирие на "бойното" поле на търговската война, също даде тласък на доходността в посока нагоре. Така старата дилърска поговорка "продавай слуховете и купувай фактите" за пореден път издържа проверката на времето.
На фона на неочаквания ръст на потребителското доверие щатските книжа се разпродадоха доста по-пъргаво, отколкото немските, където бизнес климатът се влошава повече от прогнозираното. В резултат на което разликата в носената от тях доходност достигна 30-годишен рекорд от 2.38% (3.02% годишен доход за щатските и 0.64% за немските). Предишният пък когато бе регистриран подобен спред от 2.66% бе през далечната 1989-а. Доходността на щатските книжа няма голям потенциал да расте в близко бъдеще, докато тази на немските има, така че разликата между курс "купува" и курс "продава" с немските книжа ще се топи във времето.
Както се казва: "За едни сватба, за други брадва". Лихвените проценти от над 3% правят държавните дългови облигационни емисии още по-атрактивни и това е радост за инвеститорите в тях. По-високите лихви обаче ще допринесат за нарастване на корпоративните разходи, особено на структурите, опериращи със заемни средства, и са реална заплаха за понижаване на печалбите на компаниите. Това е и основната причина водещият щатски борсов индекс Down Jones Industrial Average да се срине с 555 пункта, т.е. с 2.26% в рамките на един ден (вторник) и да затвори на 24 024 пункта.
Разпродадоха се държавните книжа на страните от т. нар. периферия. Испанските десетгодишни книжа поевтиняха с 1 евро, полските, румънските и унгарските десетгодишни еврооблигационни емисии поевтиняха с по 0.6 евро.
Сделките с българските дългови книжа в евро също вече се случват при по-ниски цени спрямо седмица по-рано. При десетгодишната ни емисия понижението беше с 0.4 евро. Доходността им, която е в обратнопропорционална зависимост спрямо цената, се повиши. При най-дългосрочната ни емисия – с падеж 2035 г., покачването беше със 7 базисни точки до 2.52% годишна доходност. При тези с падежи 2028-а и 2027 г. – със 4 базисни точки до съответно 1.67 и 1.41% на годишна база. Доходността на по-краткосрочните ни книжа – с падеж 2024 г., отскочи със същата стъпка от 4 базисни точки до 0.79% на годишна база, а на тези с падежи 2023-а и 2022 г. – с по 2 базисни пункта до 0.37 и 0.16% годишно.
Салдата по сметки на Министерството на финансите в БНБ продължават да нарастват. През последната седмица те се увеличиха с 0.6 млрд. лв. и достигнаха 9.6 млрд. лв. основно поради плащане на годишните изравнителни данъци. От друга страна, финансовото ни ведомство продължава да трупа излишъци във връзка с изпълнението на държавния бюджет – основно защото приходите продължават да са в повече спрямо предвиденото, а разходите са под контрол. С една дума, държавната хазна е препълнена. До момента все още няма публикуван емисионен календар за месец май и най-вероятно това ще е пети пореден месец, в който не се пласират никакви книжа на първичен пазар. В същото това време дългът на държавата се топи, като се изплащат настъпващи падежи и начислени лихви. Ето защо съотношението държавен дълг/БВП продължава да пада. От 25% към края на 2017 г. в момента е едва 22.5 на сто.
