И по темата Антикорупция апетитът идва с хапването. Едноименната комисия в продължение на месеци беше крайно предпазлива в дебата около законовите й правомощия, но сега новият й стар шеф Пламен Георгиев даде заявка за разширяването им. Направи го веднага след приключване на парламентарната процедура по избор на новия й състав и тези дни, когато се озова в центъра на медийното внимание с участието си в задържането на кметицата на столичния район "Младост" Десислава Иванчева.
На пръв поглед изявата на Георгиев би трябвало да е дразнеща за прокуратурата, но като "момче" на управляващите той едва ли проявява своеволие. Желанието му комисията да може “поне да задържа” лица беше не толкова в подкрепа на излишната показност при ареста на Иванчева, колкото израз на ревност заради оценката на приноса на хората му в операцията.
"Ние организирахме всичко, експлоатирахме СРС-ата, участвахме в цялото разследване по събиране на доказателства – и в един момент вече дори не можахме да задържим г-жа Иванчева. Това не го направихме ние", коментира Пламен Георгиев с добавката, че изпълнил обещанието си да бъдат арестувани хора с пари.
Проблемът е, че правомощието да бъдат задържани лица не може да бъде пришито току-така към Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ). Това правомощие притежават органите на МВР, които извън случаите на неотложност го упражняват под контрола на прокуратурата. Само че органите на МВР разполагат и с полицейски правомощия за силови действия, каквито комисия "Антикорупция" няма. При това прокуратурата никога не се е оплаквала от необходимостта тези действия да бъдат извършвани от МВР. Най-малкото защото става въпрос за рискова дейност, каквато магистратите не искат да вършат.
Показателно е, че профилът на антикорупционния орган изглежда нелеп веднага след законодателното му оформяне. За нула време се стигна до заблуждаващи клишета, които биват възпроизвеждани на висок глас от хора във властта. Такова е например масово тиражирано и утвърдено вече твърдение, според което комисия "Антикорупция" разследва едноименната престъпна дейност. Разследването е уредено обаче само в Наказателнопроцесуалния кодекс и по нашето законодателство комисията нищо не разследва.
Проблемът е, че ударните антикорупционни заявки, с които са очертани целта и обхватът на ЗПКОНПИ, са крайно заблуждаващи. Стигна се дори до паралелно дефиниране на понятията за корупция и противодействие на корупцията единствено за да се намери работа за комисията. Корупция по смисъла на този закон е налице, "когато в резултат на заеманата висша публична длъжност лицето злоупотребява с власт, нарушава или не изпълнява служебни задължения с цел пряко или косвено извличане на неследваща се материална или нематериална облага за себе си или за други лица".
Тази дефиниция всъщност не се прилага нито при разследването в досъдебната фаза на наказателния процес, нито в съдебната. Там важат единствено съставите на отделните видове корупционни престъпления, описани в Наказателния кодекс. Същото е положението с понятието "противодействие на корупция". Съгласно ЗПКОНПИ то се осъществява чрез широк кръг дейности – превантивна, оперативно-издирвателна, деклариране на несъвместимост и на имуществото, осигуряване на публичен достъп и проверка на декларациите, установяване на конфликт на интереси, сезиране на компетентните органи и др.
Всичко това има несъмнено антикорупционен ефект, но на практика противодействието на корупцията се осъществява основно чрез наказателно преследване по реда на НК и НПК. Но пък в същото време антикорупционният потенциял на едноименната комисия неминуемо ще расте заради широките проучвателни и информационно аналитични правомощия. Не е трудно да се предвиди, че това ще доведе до сблъсък, при който ще трябва да бъде решено какво да се прави с тази комисия. И понеже евентуално връщане назад би било политически некоректно, опцията е да й се предоставят разширени правомощия.
Именно в тази насока е и пропагандното клише за румънския модел, което управляващите започнаха да експлоатират безцеремонно още с първите акции на комисията. Изрази го в чист вид председателят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов: "По отношение на твърденията за прекомерност искам всички, които хвалеха румънския модел, сега да си дадат сметка и да направят сравнение. Защото тези, които го хвалеха, сега обявяват тези действия за прекомерност!"
Водещо в случая е, разбира се, лицемерието, тъй като управляващите от целия политически спектър са върли противници на румънския антикорупционен модел – по простата причина, че тънат в корупция. С българския модел обаче ще трябва да се направи нещо, защото в сегашния си вид е като спънат кон, който рита по поръчка на управляващите. В медиите се появиха вече информации за склонност на парламентарните сили да поотхлабят примката. Пак по случая "Иванчева" осъществилите оперативно наблюдение върху корупционната сделка служители на комисията бяха разпитвани "като граждани", а не като участници в операцията, което е в разрез с ролята им във връзка с разследването.
Тъкмо този детайл показва обаче, че задържането не е просто правото да спреш някого на улицата и да му сложиш белезниците. Без пряка връзка с всички останали полицейски и прокурорски действия по разследването то е безпредметно и наистина опасно от правозащитна гледна точка. И вероятно Пламен Георгиев казва сега само "А", за да разшири утре списъка с искания на ръководената от него единна структура. Почвата поне за говорене в тази насока изглежда готова.
По време на парламентарната процедура искането на БСП комисия "Антикорупция" да има разследващи функции очерта фронтовата линия между управляващи и опозиция – в добавка към престрелката на тема президентът ли да назначава шефа й, или премиерът. Лидерът на левицата Корнелия Нинова пък описа постигнатия с проекта на ГЕРБ резултат пределно ясно: "И врабче не може да се изплаши от антикорупционния закон!" – вижда й се "толкова безобиден".
Тук е мястото да припомним и развоя в позицията на главния прокурор Сотир Цацаров. След срещата си Нинова във връзка с внесените законопроекти той изрази някои резерви и към двата, но каза ясно, че би било противоконституционно новият орган да има разследващи функции. Вярно, поясни той – дали едно нещо е противоконституционно, или не – преценява Конституционният съд. Позицията му беше обаче изцяло в тон със съпротивата срещу всяка идея за децентрализация на разследваща власт за сметка на държавното обвинение.
Именно в тази връзка Цацаров изрази и несъгласие с идеята комисията да прилага самостоятелно специални разузнавателни средства, както предложиха хората от ГЕРБ. "Има Държавна агенция за технически операции. Има специализирана дирекция в ДАНС, която се занимава с това. Ако и тази агенция или комисия, както е в проекта на Министерството на правосъдието, има възможност да притежава технически възможности за СРС, мисля, че това ще бъде изключително вредно“, коментира главният прокурор.
Още тогава обаче личеше, че той си оставя вратичка за отстъпление. Цацаров отказа да дава политически оценки за който и да било от законопроектите и посочи, че изборът е на парламента. Подчерта също, че дадените от него препоръки и становища са единствено и само от професионална гледна точка. Още през септември миналата година главният прокурор каза и друго – всъщност точно обратното: че е "раздвоен, защото новият орган трябва да има и разследващи функции". Пак тогава Цацаров се изказа и за синхронизиране на антикорупционния закон с НПК.
Преди да започнат поправките, законът мина и през президентско вето, което управляващата коалиция преодоля светкавично и явно на инат, без да направи компромиси. Критиката на държавния глава, че разпоредбите му "не съответстват на очакванията на българските граждани и на здравия разум", няма как обаче да бъде забравена.
"В този си вид законът няма да разкрива корупционни схеми и модели, а ще се стреми да възстановява справедливостта в обществото чрез отнемане на незаконно придобито имущество, без да акцентира на наказателното преследване. Инструментите, с които ще борим корупцията в този закон, са неефективни. Той не удря и по корумпиращите, те пак ще захранват корупция. В същото време той може да бъде използван и като бухалка за разправяне с неудобните", заяви Радев преди гласуването на закона на второ четене в Народното събрание.
Управляващите не пропуснаха да реагират незабавно. Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов оцени като "абсолютно несериозно президентът да се изказва, че ще наложи вето на антикорупционния закон, който още не е приет и не е публикуван в "Държавен вестник". Председателят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов доразви контраатаката с твърдението, че мнението на Радев "преждевременно, внася предрешеност и действа демотивиращо, тъй като е направено по времето, когато антикорупционният закон се обсъжда на второ четене".
От мотивите на Румен Радев за наложеното вето пък стана ясно, че той очаква бързото му преодоляване от страна на управляващите и е готов да атакува закона пред Конституционния съд. С уговорката, че оценява положително изпълнените процедури за обществено обсъждане на проекта, Радев подчертава, че приетият закон "не само не създава адекватна нормативна основа за справяне с корупцията, но дори ще затруднява борбата с нея". Според държавния глава амбицията на закона да бъде кодифициращ акт в материята за противодействието на корупцията не е реализирана чрез неговите разпоредби.
После Радев замълча по темата, но пък Пламен Георгиев вече надига глас за промени, искани от левицата, която стои зад държавния глава. Така сделката за по-широки правомощия на антикорупционната комисия става все по-вероятна, остава да се договори поредният "исторически компромис". Но все така няма каквито и да било признаци за политическа воля българският модел да стане румънски.
