Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) не хареса никого от кандидатите да бъде командирован в Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) като български представител за обявената позиция за национален експерт в разследванията в сектор "Земеделие и структурни фондове" . Явиха се трима районни магистрати – Иван Стоилов и Иво Вътев от Софийския районен съд, както и Ивайло Родопски от районния съд в Костинброд.
Макар че крайният срок за кандидатстването пред съвета изтече на 5 юни, а кандидатурите трябва да бъдат изпратени в Министерството на външните работи до 19 юни, колегията реши, че не разполага с достатъчно данни за пригодността на кандидатите съобразно поставените критерии. Кадровиците не спряха обаче дотук и решиха да променят правилата за подбор на кандидатите, като същевременно предприемат мерки за популяризиране на обявените процедури.
За целта критериите ще бъдат публикувани освен на интернет страницата на ВСС и на сайтовете на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд. В добавка те ще бъдат изпратени персонално на административните ръководители на органите на съдебна власт. Очевидният подтекст е, че много от магистратите не са разбрали изобщо за възможността да се включат в надпреварата за еврокомандировката.
Кадровият орган въведе сегашните правила за командироване на магистрати в европейските структури преди пет години. Те уреждат изпращането на национални експерти в Европейската служба за борба с измамите, Генерална дирекция "Правосъдие и потребители" и Правната служба на Европейската комисия. Вакантните позиции биват обявявани от Генерална дирекция "Човешки ресурси и сигурност" на Еврокомисията.
Условията, които важат и за държавните служители, изискват кандидатите да са наети от своя работодател на постоянен или временен договор поне 12 месеца преди командироването, по време на което запазват трудовото си правоотношение с него. Работодателят се ангажира да запази статута или договора и да продължи да изплаща заплатата, социалните и здравните осигуровки на командирования експерт за целия период на командироването. Кандидатът трябва да е уведомил работодателя си за участие в процедурата и да е получил неговата подкрепа. Всяко ведомство взема решение за одобрение на кандидатурите съгласно вътрешната си нормативна уредба.
Определените досега както от съдийската, така и от прокурорската колегия на ВСС критерии трябваше да гарантират надеждна предварителна преценка за допустимост на кандидатите. Изискванията към тях са да не са им налагани дисциплинарни наказания и да не са обект на висящи дисциплинарни производства; да не са били командировани като национални експерти в последните три години; да не са били командировани за шест и повече месеца в чужбина през последните три години; да не са ползвали неплатен отпуск за шест месеца и повече от шест месеца през последните три години за работа в чужбина или с обучителна цел в чужбина; да имат последна атестация с оценка "много добър", както и опит в посочената област съгласно изискванията към всяка обява за обявени вакантни позиции.
ОЛАФ получава традиционно много сигнали от България за нередности при управлението на средства от Европейския съюз, като характерното е, че повечето от тях са във връзка с обществени поръчки. В огромния брой случаи сигналите биват подавани от частни лица и неправителствени организации, докато държавата е крайно пасивна в тази насока. Най-често измамниците си служат с подкупи и с банкови сметки извън съюза, действат едновременно в няколко държави.
Бившият генерален директор на ОЛАФ Джовани Кеслер настояваше службата да придобие преки разследващи правомощия, за да следи финансовите потоци и да притежава право на достъп до офисите на разследвани дружества и институции. По действащите правила ОЛАФ може да поиска от националните власти извършването на претърсвания и да препоръча образуването на съдебно дело със събраните доказателства и улики. В края на мандата си Кеслер се изказа твърдо и в подкрепа на създаването на европейска прокуратура, която да координира действията на отделните държави съобразно вътрешното им законодателство.
През 2014 г. експерти на службата посетиха София, за да разследват твърдения за злоупотреба с еврофондове от висш български съдия. Главният прокурор Сотир Цацаров потвърди мисията, но не посочи името на магистрата. Нямаше обаче съмнение, че става въпрос за бившия председател на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов, срещу когото бяха повдигнати обвинения за злоупотреби във връзка с фалшифициране на документи по обществена поръчка с пари от програма "Административен капацитет" (ОПАК).
Наред с Пенгезов обвинения получиха бившият председател на Военно-апелативния съд Петър Петков, началничката на кабинета на експремиера Пламен Орешарски Мария Дивизиева и още пет души. Наказателното дело още не е приключило, но още през 2016 г. ВСС възстанови Пенгезов като съдия в Софийския апелативен съд. Преди два месеца пък Военно-апелативният съд осъди Министерския съвет да му плати близо 415 хил. лв. обезщетение и разноски по заведеното гражданско дело във връзка с прекратения проект по ОПАК. Оказа се, че кабинетът не си е направил труда да обжалва решението на Софийския градски съд пред апелативния, и то е влязло в сила.
