До 100 000 евро на стопанство след 2020 г.
25.06.2018 19:27; 24 часа
Марио Милушев и Вергиния Кръстева представиха преди дни промените, които са заложени в селскостопанската политика след 2020 г.
До 100 000 евро ще получава едно земеделско стопанство в периода след 2020 г. Таванът е заложен в законодателните предложения на Европейската комисия.
Те бяха представени преди дни от Марио Милушев, директор на дирекция “Развитие на селските райони и предприсъединителна помощ” в генерална дирекция “Земеделие” на ЕК.
Девет специални цели ще бъдат изключително важни за бъдещото програмиране на Общата селскостопанска политика (ОСП) и на тяхна основа всяка държава ще състави своя национален стратегически план и ще записва в него кои са приоритетните ѝ сектори и задачи. Гъвкавостта ще позволява
прехвърляне на
средства от
първия към
втория стълб
на ОСП, както и от големи към по-малки ферми.
ЕК държи на тавана на субсидиите от 100 000 евро, като ще се изключват разходите за труд. Освободеният финансов ресурс от налагането на таваните всяка държава ще може да прехвърли към селските райони или преразпределителните плащания на фермерите – както си реши.
До 2020 г. България е избрала единна ставка на плащане на площ, но след това плавно ще преминава към новия модел, който се дебатира сега, като ще има право, както и останалите страни членки, да реши на регионално ниво да
въведе различни
ставки на
плащане за
отделни региони
или подрегиони, стана ясно от обясненията на експертите.
Галин Генчев от отдела за околна среда към комисията коментира преди дни, че максимумът ще е дори по-орязан.
Предвижда се въвеждането на няколко прага. Директните плащания до 60 000 евро няма да се намаляват. За сумите между 60 000 и 75 000 евро редукцията ще бъде с 25%. В следващия диапазон – между 75 000 и 90 000 евро, намалението ще бъде с 50%, а между 90 000 и 100 000 евро – със 75%.
“Това означава, че реалният таван не е 100 хил. евро, а по-малък. Една ферма може да получи по този компонент не повече от 81 250 евро”, посочи Генчев.
Една от обявените цели е по-справедливо използване на средствата.
“На база хектар това означава по-високи ставки и прехвърляне на средства от големи ферми към средни и малки”, отбеляза Генчев и обясни каква е идеята това да се случва на практика.
Според предложението на ЕК общият бюджет на ЕС в периода 2021-2027 г. ще бъде 1,28 трлн. евро. От тях за ОСП са заделени 365 млрд. евро, което е спад от 5% в текущи цени спрямо предходния програмен период.
След 2021 г. България ще разполага с бюджет от близо
7,52 млрд. евро
за директни
плащания и
Програмата за
развитие на
селските райони
при 7,4 млрд. евро за периода 2014-2020 г. Тогава за директните плащания ще бъдат отделени 5,55 млрд. евро, което е спад от под 1%, ако се вземе предвид последната година от настоящия програмен период – 2020 г.
Същевременно средствата по линия на Програмата за развитие на селските райони ще бъдат с над 15% по-малко.
Експертът обясни, че в предложението 286 млрд. евро са заложени по първия стълб. От тях около 20 млрд. евро са за пазарните мерки, 267 млрд. евро са за преките плащания, които са свити с 3,9%.
Бюджетът от 79 млрд. евро за втория стълб е орязан с 15%.
“Това не е предложение на Европейската комисия. Това е ребалансиране между финансирането от държавите членки и от комисията. При първия стълб няма рефинансиране, за разлика от втория, който позволява рефинансирането”, обясни експертът.
Списъкът с допустими за подпомагане култури е без промяна
Листът с допустими култури за подпомагане остава почти същият. Добавят се обаче култури, които имат потенциал като суровина за продукти от биоикономиката.
“Това е много важно. Една от опциите е да се използват т.нар.
енергийни
култури
Свързано е с желанието на политиките да засилят и да фокусират усилията в развитието на биоикономиката като особено средство за повишаване на доходите на първичните производители и като цяло в селските райони”, каза експертът.
В следващия период малките стопани ще получават кръгли суми. Страните членки ще имат гъвкавостта да определят всички условия.
“Таргетирането на подобен тип стопани и ферми, голяма част от които са непрофесионални, може да ги насочи към по-професионално производство, подпомагайки конкурентоспособността им”, каза Генчев.
Държавите ще определят и дефинициите на понятия като истински земеделски стопани, млади земеделски стопани, какво е селскостопанска дейност, земеделска площ и т.н. Тези думи предопределят условията за допустимост, затова е и важно как ще бъдат тълкувани, обясниха експерти.
Основна идея в предложението на комисията за новата ОСП е опростяване на правилата за сметка на постигане на цели и резултати, коментира зам.-министърът на земеделието Вергиния Кръстева. Според нея в новите политики се цели да има повече възможности за субсидиране и гъвкавост за държавите членки.
Тя припомни част от основните заключения на председателството, свързани с опростяване и модернизиране на бъдещата ОСП, както и намаляване на административната тежест за бенефициенти и администрация. Заложени са и мерки за обновяването на поколенията и привличането на млади фермери в сектора.
Над 50% от фермите в ЕС обработват до 5 хектара
67 на сто от земята в ЕС се обработва от фермерите, които влизат в групата на средните по размер стопанства.
Над 50% от фермите в ЕС са малки, с обработваема земя под 5 хектара. Близо 50% от стопанствата в ЕС са професионални ферми между 5 и 10 хектара, а 1% са големите ферми. Това стана ясно от данните на Европейската комисия, представени по време на форума.
28% от земеделската земя в ЕС е в ръцете на големите ферми, 67% е при средните, а 4,9% е при малките. 5% от фермите получават 60% от субсидиите, а 43% от малките фермери получават 4% от субсидиите, стана ясно от данните на Европейската комисия.
Доходите на земеделските производители се приближават до средния доход в останалите сектори в страната, стана ясно още от данните. Всяка година най-малко 20% от фермерите имат загуба на доход, който е повече от 30% в сравнение с предишните 3 години.
От 1980 до 2016 г. загубите на фермерите, свързани с климата, се увеличават и трябва да бъдат компенсирани.
Други сериозни предизвикателства пред фермерите в Европа е прогнозираният натиск от липсата на азот в почвата и липсата на заинтересованост от младите хора към селскостопанския сектор като възможност за прехрана.
Държавите сами ще определят значението на понятия за допустимост
………….
Десет собственици на земя имат по над 100 000 декара
Дума 26. Юни 2018 , брой: 121
В България има десет собственици на земя, всеки от които владее над 100 000 декара аграрни площи. Това става ясно от подробна информация, внесена в Народното събрание от министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, за броя на собствениците на земеделски земи и притежаваните от тях площи. Данните за поземлената собственост, притежавана от физически и юридически лица, бяха поискани от депутата Искрен Веселинов във връзка с публикации, че "България е между страните в ЕС, в които земеделската земя е съсредоточена в ръцете на малък брой собственици".
Представената от министъра информация е само в табличен вид и не съдържа коментари. От нея става ясно, че собствениците на земя в България са 1 861 410 граждани и фирми. Те притежават общо близо 44 млн. декара земеделски земи.
Най-голяма е групата на собствениците, които притежават до 1000 декара. Това са 1 859 316 граждани и фирми или 99,88% от всички собственици. В тяхно владение са 7 298 246 имота с обща площ от близо 35 млн. декара при среден размер от 4,772 декара. Това означава, че в ръцете на най-дребните земевладелци са близо 80% от площите.
На другия полюс са десетте най-едри собственици. Заедно те притежават близо 2 млн. декара, или 4,3% от общата площ, обособени в 270 406 имота.
………….
„Агрион“ продължава с безплатните оценки на земеделските земи 
Това спестява пари и време на притежателите на земяhttps://www.24chasa.bg/novini/article/6929301 www.24chasa.bg
25.06.2018 11:17; 24 часа онлайн
Най-често собствениците продават земите си, за да посрещнат неотложни разходи
Българската компания за професионално управление на земеделски активи „Агрион“ продължава да предлага безплатна оценка на имотите за всички желаещи. Заради засиления интерес безплатни оценки ще бъдат правени целогодишно, обявиха от ръководството на земеделската фирма.
Чрез новата услуга всеки собственик на имот, без значение къде се намира парцелът му, може да поиска оферта или да заяви безплатна оценка. Това може да стане чрез сайта на компанията на адрес http://www.agrion.bg/bg/request/sell или във всеки от регионалните офиси на земеделското дружество.
„С безплатните оценки искаме да помогнем на собствениците на земеделски земи да добият реална представа за пазарната стойност на активите им и каква цена да очакват, ако решат да продадат имота си“, казаха от ръководството на дружеството.
Експертите прилагат индивидуален подход към всяко запитване, за да гарантират прозрачна и адекватна цена. За разлика от други компании, в „Агрион“ не използват метода на осреднената оценка за дадено землище, който изкривява ценообразуването, а формират цената на конкретния имот със специално създаден алгоритъм, включващ различни показатели.
Стойността на земеделската земя зависи от няколко основни фактора, сред които са местоположение, наклон на терена, транспортна достъпност, категория, размери на парцела, достъпност до напояване и други.
Комасираните земи държат доста по-висока цена от средните цени за даден регион, дори ако се сравняват парцели от едно и също землище, категорични са експертите в бранша. Земеделските земи в България се разделят на 10 категории според продуктивните възможности на почвите, климатичните условия и качествата на земята.
Безплатната оценка на терените, която прави „Агрион“, спестява пари и време на собствениците на земя. Таксата, която вземат лицензираните оценители, за да формират цена на даден имот, често надхвърля 100 лв., без значение каква е големината на имота. Това е сериозен разход за собствениците, които най-често са пенсионери и не разполагат с големи доходи.
Притежатели на земеделски имоти в България са предимно хора от по-възрастното поколение, над 55 години. Те имат средно по около 20 дка земя, но често тя е разпокъсана и в различни землища. В повечето случаи собствениците живеят в София или другите големи градове, а терените са им в отдалечени райони – над 100 км разстояние от местоживеенето им. Голяма част от притежателите на земеделска земя имат други професии, нямат интерес и желание да се занимават със земеделие.
Според проучване на пазара на земя, направено от „Агрион“, водещи фактори при избора на купувач са сигурността на сделката и бързото й реализиране. Потенциалите продавачи предпочитат да сключат договор с роднини и познати или със специализирана компания, която е доказала във времето, че е добър стопанин и партньор.
Една от най-честите причини за продажба на земеделска земя е необходимостта от свежи пари за посрещане на непредвидени разходи, става ясно още от проучването. Собствениците и наследниците се решават на сделка, ако им предстои придобиване на друг имот, семейно тържество или издръжка на студент.
Сериозен е делът на собствениците, които продават имотите си, за да финансират обучение в чужбина. Според експерти в бранша през последните години се наблюдава тенденция за ръст на сделките в началото на летния сезон. Причината е, че повечето университети в Западна Европа и САЩ изискват плащането на таксата за обучение през юли или най-късно в началото на август. Това провокира притежателите на имоти да бързат с продажбата, за да посрещнат разходите за образование.
