Европейските институции и през изминалата седмица се занимаваха предимно със старите си проблеми – излизането на Великобритания от общността и последиците от това решение, приемането на евентуални санкции срещу Унгария, съдебната реформа в Полша. Сред другите акценти бяха възможностите съюзът да намали помощта си за Турция и новите мерки срещу прането на пари.
Без преференции за работниците от ЕС след Brexit
Никакви привилегии няма да има за работниците от страните от общността, след като Великобритания напусне общността. Това решиха членовете на британския кабинет, след като получиха препоръки от Консултативната комисия по миграцията – независим орган, съветващ правителството по тези въпроси.
След Brexit за работниците от Евросъюза ще важат същите правила, както за всички останали имигранти. Новият принцип на правителството на Тереза Мей по отношение на трудовия пазар е "важни са уменията, а не на националността“. Плановете са квалифицираните мигранти да могат да получават визи по-лесно от тези без квалификации. Предвижда се и страните, които сключат споразумения за свободна търговия с Великобритания, включително и ЕС, да получат засилен достъп до британския трудов пазар.
Тереза Мей обяви пред инвеститори на Световния икономически форум в Ню Йорк на 26 септември, че в бъдеще на Острова ще има големи промени. "Великобритания ще бъде недвусмислено пробизнес настроена, след като напусне Европейския съюз. Ще бъде много привлекателна – с ниските си данъци и като висококвалифицирано място за инвестиции. Корпоративният данък сега е 19 процента. Очаква се той да падне на 17% според плановете на кабинета. Ако това се случи, Великобритания ще е с най-нисък корпоративен данък от държавите от Г-20“, каза Мей.
Изказването й идва само няколко дни след като лидерите на ЕС отхвърлиха британското предложение за бъдещите търговски отношения след Brexit. Въпреки това Тереза Мей е убедена, че ще има сделката със съюза.
Сорос съди Орбан
Фондация "Отворено общество” дава правителството на Унгария на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Създадена преди 25 години от милиардера Джордж Сорос, фондацията подпомага граждански общества, представена е в 37 страни и е особено активна в Източна Европа.
"Законите, прокарани като пакета "Стоп Сорос", имат за цел да тормозят и заглушават независимите гласове в Унгария", коментира Джеймс Голдстоун, директор на правния отдел на организацията. Въпросният норматив бе приет през юни и предвижда затвор от една година за тези, които помагат на кандидати за убежище. "Отворено общество” се обяви срещу тази мярка и обвинява правителството на унгарския премиер Виктор Орбан във възпрепятстване на дейността на фондацията в страната, довело до затварянето на офисите й.
В началото на 2017-а заместник-председателят на партията на Орбан – "Фидес", Филард Немес обяви, че Унгария ще използва "всички средства, които са на разположение", за да "измете" НПО-тата, финансирани от милиардера с унгарски произход, понеже те "обслужват глобалните капиталисти" и "подкрепят повече политическата коректност, отколкото местните правителства".
Властите в Будапеща бяха категорични, че няма да отменят приетите закони – без значение от изхода на делото в Страсбург. Управляващите и лично Орбан обвиняват Сорос и либерални организации в опит да разрушат християнската култура на Европа чрез подкрепата си за масова имиграция.
На 12 септември Европейският парламент гласува да започне наказателна процедура срещу Унгария за неспазване на върховенството на закона, която може да доведе до отнемането на правото й да участва във вземането на решения в общността. Процедурата по чл.7 от Лисабонския договор предвижда държава, която не спазва правилата, да бъде лишена от право на глас в Съвета при вземането на общите решения. Като причина бяха изтъкнати множеството обвинения за дискриминация на малцинствата, липсата на толерантност, корупция, ограничаване на основни свободи, на плурализма и на независимостта на съдебната система.
Брюксел може да ореже помощта за Турция
Комисията по бюджет на Европейския парламент одобри предложението помощта за Турция да бъде намалена със 70 млн. евро. За да бъде прието, това решение трябва да бъде подкрепено на заседанието на Европарламента на 3 октомври в Страсбург. Намеренията са спестените средства да бъдат насочени за ограничаване на миграцията през Средиземно море и за хуманитарна помощ за Сирия.
Предложението идва след последния годишен доклад на Еврокомисията за Турция, в който се отчита, че страната се отдалечава от ЕС, особено в областите на върховенството на закона и на основните права. Само преди година евродепутатите определиха посочената сума да бъде предоставена на Анкара, ако докладът очертава напредък по въпросите за върховенството на правото, човешките права и свободата на медиите.
Нов план срещу прането на пари
След поредица от скандали евродепутатите гласуваха за приемането на още по-строги мерки за противодействие на прането на пари и финансиране на терористична дейност. Новите текстове ще дадат повече права на митническите служби в ЕС да контролират различни по вид парични средства, влизащи или излизащи от съюза. Предлага се и допълнително засилване на надзора върху финансовите институции в общността.
Независимо от въведените строги правила за борба с изпирането на пари неотдавнашни такива случаи в банки в ЕС показаха, че те невинаги се прилагат ефективно. В краткосрочна перспектива не се предвижда създаването на нова агенция за контрол, а ще се разчита на националните власти.
Държавите членки ще предоставят по-широк достъп до информация в съответствие с националното си право. Предвиждат се също по-строги проверки на рискови трети държави, справяне с рисковете, свързани с предплатените карти и виртуалните валути, както и засилено сътрудничество между националните звена за финансово разузнаване. В списъка на ЕС за рискови държави са: Афганистан, Босна и Херцеговина, Гвиана, Ирак, Сирия, Уганда, Йемен, Етиопия, Шри Ланка, Тринидад и Тобаго, Тунис, Иран и Северна Корея. Прагът за идентифициране на притежателите на предплатени карти се намалява от 250 евро на 150 евро, а изискванията за проверка на клиентите са разширени. Съответно платформите за обмен на виртуална валута и доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги, ще трябва да извършват комплексна проверка на клиентите, като по този начин се слага край на анонимността, свързана с подобен обмен.
Полша на съд заради съдебната реформа
Европейската комисия реши да предяви иск срещу Полша пред Съда на ЕС заради нарушения на принципа на независимост на съдебната власт.
С новия полски закон за Върховния съд се понижава пенсионната възраст на върховните съдии от 70 на 65 години. Това излага на риск от принудително пенсиониране 27 от 72-мата магистрати в този съд. Тази мярка се прилага и по отношение на първия председател на Върховния съд, чийто шестгодишен мандат, установен в полската конституция, се прекратява преждевременно.
Европейската комисия смята, че този полски норматив е несъвместим с правото на Европейския съюз, тъй като подкопава принципа на независимост на съдебната власт, включително и несменяемостта на съдиите. Затова тя реши да поиска от Съда на ЕС да разпореди временни мерки за възстановяване на положението във Върховния съд на Полша отпреди 3 април 2018-а – датата, на която бе прието оспорваното ново законодателство.
