Седнахме с приятел в квартална кръчма да се почерпим. Не помня повода. Докато чакахме сервитьора да ни донесе поръчката, дочух разговор от съседната маса. Темите бяха различни, но думи като истина, справедливост, милосърдие, любов и закон се употребяваха най-често. Спрях да ги слушам, защото келнерът ни донесе ракиите. Казахме си наздраве и тогава се сетих за следната история.
Крадец се промъкна в къщата ми посред нощ. Аз го усетих и тъй като той оказа съпротива, наложи се да го успокоя с два премерени удара. Крадецът си тръгна с моя помощ и обеща повече да не прави така.
Не след дълго получих призовка да се явя в прокуратурата, където ми повдигнаха обвинение за нанасяне на телесна повреда на въпросния крадец. Делото стигна до съд и съдията ме осъди по закон. Истината в този случай, която би трябвало да е над закона, остана скрита между широките ръкави на черната тога и вероятно вредна за съвестта на съдията. Тръгнах си огорчен.
След време случайно разбрах, че същият апаш бе проникнал в друг дом. Домакините никак не са били дружелюбни, защото този път пишман крадецът си е тръгнал с "Бърза помощ". Полюбопитствах. До дело не се стигна вероятно защото аргументите на тези собственици на къщата са били по-убедителни. Казах си – справедливостта възтържествува, защото тя стои над истината.
Не след дълго забелязах този субект в инвалидна количка. За причините можех само да се досещам. Инстинктивно се зарадвах, но после си помислих, че е хубаво да проявя милосърдие, защото то стои над справедливостта, и му дадох някой лев.
Над всичко обаче стои любовта. Защото, ми се струва, че тя ни дава надежда и вяра, че има хора, за които милосърдието не е реклама, справедливостта не е самоцел, а истината е важна – особено за онези, които повдигат обвинения и произнасят присъди, макар и по закон.
Николай Марков
