На днешния ден през 1959 г. генерал Шарл дьо Гол е обявен за първи президент на Петата република на Франция .
Шарл-Андре-Жозеф-Мари дьо Гол (на български също Де Гол ) (на френски : Charles-André-Joseph-Marie de Gaulle ) е френски генерал и политик, президент на Франция в периода 1959-1969 година. Той е роден на 22 ноември 1890 г. в град Лил в аристократично семейство на католици .
Без съмнение 1957-1958 са години на дълбока политическа криза в четвъртата република. Война в Алжир (която се пренася и на територията на съседен Тунис), безуспешни опити да се състави правителство и икономическа криза. Активизират се т.н. "ултра"-полуфашистки групировки, които оказват силно влияние на алжирското военно ръководство. Събитията се развиват с главоломна бързина. На 10 май 1958 г. четирима алжирски генерали се обръщат към президента Рене Коти с ултиматум да не се отказва от Алжир. На 13 май въоръжените формировки "ултра" завладяват сградата на колониалната администрация в град Алжир. Генералите телеграфират в Париж с искането към Шарл дьо Гол да "наруши мълчанието си" и да се обърне към цялата страна с цел да се създаде "правителство на общественото доверие".
На 15 май информационните агенции разпространяват призива на Дьо Гол: "…Ето вече 12 години, Франция се опитва да разреши проблеми, непосилни за партийния режим и върви към катастрофа. Преди време, в труден момент, страната ми се довери, за да я поведа към спасението. Днес, когато ѝ предстоят нови изпитания, нека знае, че съм готов да приема всички пълномощия на Републиката."
Ако това изявление беше прозвучало преди година, в разгара на икономическата криза, то би се приело като подстрекателство за държавен преврат. Сега, пред реалната заплаха от преврат, на Дьо Гол се надяват и центристите на Пфлимлен, и умерените социалисти на Ги Моле, и, преди всичко, алжирските бунтовници. Везните се накланят в полза на Дьо Гол, след като бунтовниците за броени часове завладяват остров Корсика. Генерал Дьо Гол твърдо апелира към метежниците да изпълняват заповедите на своето командване. На 27 май "призрачното правителство" на Пиер Пфлимлен подава оставка. Президентът Рене Коти в обръщение към Националното събрание предлага Дьо Гол за министър-председател, както и за предоставянето на генерала на извънредни пълномощия, включително за промяна в Конституцията. На 1 юни с огромно мнозинство от 329 гласа Дьо Гол е утвърден за премиер на страната. Яростни противници срещу идването му на власт са радикалите на Мендес-Франс, левите социалисти (в това число бъдещият президент Франсоа Митеран – от 21 май 1981 до 17 май 1995 г.) и комунистите, начало с Морис Торез и Жак Дюкло. Всички те настояват за безусловно спазване на демократическите основи на държавата, които Дьо Гол смятал да промени в близко време.
Само след два месеца – през август, на бюрото на премиера вече е проектът за нова Конституция, която действа във Франция и днес. Пълномощията на парламента значително са ограничени, като е запазена принципната отговорност на правителството пред Националното събрание (то може да гласува вот на недоверие на правителството, но президентът, който назначава премиера, не е длъжен да внесе неговата кандидатура за утвърждаване от парламента). Президентът, съгласно чл.16, в случаите, когато "независимостта на Републиката, нейната териториална цялост или изпълнението на международните ѝ задължения са под пряка и сериозна заплаха, а нормалното функциониране на държавните институции е в колапс" (какво се разбира под тази фраза, никой не уточнява) може временно да вземе в свои ръце абсолютно неограничена власт. Коренно се променя и принципът за избор на президента. Държавният глава изразява вече не волята на парламента, а на целия народ. Отначало се предвижда президентът да бъде избиран от разширена колегия на избирателите, а в перспектива – от целия народ.
На 28 септември приключва дванадесетгодишната история на четвъртата Република. Френският народ категорично подкрепя Конституцията с повече от 79% от гласовете. Това е пряк вот на доверие за генерала. Ако до този момент всички негови претенции, започвайки от 1940 г. като "Глава на свободните французи", произхождат от неговото субективно "призвание" или просто от тщеславието му, то резултатите от референдума са красноречиви: да, френският народ призна Дьо Гол за свой лидер и му възлага цялата отговорност за излизането от кризата.
На 21 декември, след по-малко от три месеца, 76 000 избрани представители от всички населени места на Франция избират президента. Общо 75.5% от тях дават своя глас за министър-председателя и на 8 януари 1959 г. е официалната инагурация на първия президент на Петата Република – генерал Дьо Гол.
На 9 воември 1970 г. в 7 часа вечерта Шарл дьо Гол умира в Коломбе ле Дьоз Еглиз. На погребението на 12 ноември, съгласно завещанието на генерала, присъстват само най-близките роднини и приятели от Съпротивата.
След оставката и смъртта на Дьо Гол неговата временна непопулярност остава в миналото и той се превръща във величава историческа личност, национален лидер, който в историята на Франция е съизмерим само с Наполеон І.
Партията на Дьо Гол претърпява няколко преобразувания и преименувания, днес е основната десница във Франция и се нарича "Републиканците".
При съобщението за смъртта на Дьо Гол по телевизията, неговият приемник Помпиду казва: "Генерал Дьо Гол умря, Франция осиротя". В негова чест са наречени парижкото летище (Roissy-Charles-de-Gaulle, Международно летище "Шарл дьо Гол"), парижкият площад "Етоал" (на Звездата) и още много паметни места. Паметник на Дьо Гол е издигнат и на Елисейските полета в Париж.
