Временно решение за "Казуса Ихтиман" ще има в рамките на три седмици и няма да се стигне до оставки на съдии, обеща председателят на Софийския окръжен съд (СОС) Пламен Петков пред съдийската колегия на Висшия съдебен съвет във вторник (22 януари). Той беше извикан, за да даде предложение как да се излезе от ситуацията, след като подаде оставка председателят на тукашния районен съд Радослава Йорданова.
Да припомним проблема: Радослава Йорданова подаде оставка с обяснението, че няма друг начин да осигури допълнителна бройка към щата на съда, който е претрупан с дела, а натоварването на магистратите е почти равно на това в софийските съдилища. В Ихтиман има щат за четирима съдии. Единият от тях обаче е командирован отпреди пет години в София и само се води на работа в Ихтиман. Другият съдия пък имал здравословен проблем, заради който просто не работел. Третият имал намерение да напуска. А възможност за нова бройка или за командироване на друг съдия нямало, нямало и желаещи за това. Не мога да намеря решение, а на мен съдия ми трябва сега, обясни мотивите за оставката си Йорданова.
Всъщност в "казуса Ихтиман" лъсна цялата порочност в кадровата политика на няколко състава на ВСС до момента, включително и на сегашния. Най-вече заради допуснатата пълна безконтролност върху командироването – мярката, която обикновено се възприема като панацея при необходимост от спешно "запушване на кадрови дупки" в системата. Без да се отчита, че тя поражда други проблеми. И практически води до трудноразрешими блокажи в системата.
Къде е проблемът: докато съдията е "командирован", той заема място в съда, в който е на щат, и за това "заето" място не може да се обяви конкурс. Така обаче се товарят прекомерно останалите съдии, а на места дори се стига до заплаха работата им да блокира – като в Ихтиман. В същото време решенията за командироване не подлежат на някакъв контрол, няма и критерии, които да се спазват при избора кой трябва да бъде преместен и кой – не. Тази неизвестност и безконтролност пък създава зависимости от "началствата", които би трябвало да са недопустими при съдиите.
От изслушването на Пламен Петков стана ясно, че в Софийския окръжен съд има щат за 19 съдии и за трима младши, но заетите бройки са 14 – за другите се чака конкурс. Трима от тези 14 съдии обаче са командировани от районните съдилища наоколо, за да може да функционира СОС (като единият съдия е от Ихтиман и е командирован от 2014 година).
Стана ясно и че в другите девет районни съдилища в окръга почти няма съд, който да не е командировал някого от своите съдии в София. Въпреки че в малките съдилища би трябвало да работят (по щат) средно между три и пет съдии.
А за да стане абсурдът още по-пълен, бе обяснено, че на свой ред Окръжният съд също е командировал в Апелативния съд в София двама от своите щатни съдии (при това преди шест и повече години).
Членовете на съдийската колегия на ВСС обаче сякаш за пръв път чуха за този проблем във вторник. "Прави крещящо впечатление, че от щатния състав на тези девет съдилища има масово командироване. Дали е имало нужда във времето не мога да кажа, но явно кадровите проблеми са се решавали по този начин. Порочен кръг е съдия, който заема щат в определен съд, да е командирована в друг съд и да се търси разрешение на неговото място да се командирова някой. Аз не виждам логика в това командироване на командироването…", отбеляза Вероника Имова.
Всъщност истината е, че на всяко заседание на колегията този проблем лъсва отнякъде – дали откъм Ихтиман, дали откъм Бургас, София или другаде – за масовата "болест" командироване, налазила съдилищата в страната, се разбира. Но се разбира спорадично, "на парче", без да се очертае реалната цялостна картина – съд по съд и район по район.
Така отдавна щеше да се види, че ситуацията е патова не само в Софийския съдебен окръг, а в цялата страна. И че тя във всеки един момент поражда напрежение. Особено когато "командироването", което наистина би трябвало да е спешно, но най-вече кратковременна мярка за решаване на конкретен проблем, се точи с години и се превръща реално във възможност за кариерно израстване, без магистратът да е минал през задължителния конкурс. Защото ако съдии изкарват без проблем по две петилетки като командировани, то каква е пречката да я карат така до пенсия?
Безогледното и безконтролно командироване вече е създало порочен кръг, от който трудно ще се излезе. И затова най-вероятно ВСС отново ще предпочете да действа "на парче" – както вече се видя, че ще стане с Ихтиман.
А там мерките все още са в бъдеще време. Във вторник Пламен Петков предложи да командирова в Ихтиман младши съдия от СОС, но от юни. Какво ще става дотогава – ще се разбере след три седмици, когато той ще отчете какви мерки е предприел пред съдийската колегия. Обещанието му е да реши въпроса "с вътрешни ресурси", което най-вероятно отново ще означава командироване. Що се отнася до по-дългосрочните решения: обмисля се "замяна" на един граждански съдия за един наказателен между две съдилища в района, което да поразтовари малко работата. И евентуално (отново в бъдеще) да се открие процедура за преместване на съдия от друг съд в страната към Ихтиман – стига да има желаещи за това.
На този етап пожарът в Ихтиман поне изглежда овладян – дори само заради уверенията на Петков, че е убедил председателката на съда да си оттегли оставката, а другият съдия от този съд – да не напуска.
Остава да видим къде ще е следващият пожар…
