Спасителят в мъглата

народе

Нещо ми се губеше в историята около най-масовата катастрофа по нашите пътища, станала в началото на седмицата на магистрала "Струма". Мъгла, хлъзгав асфалт, черен лед, несъобразена скорост – за такива и други детайли се говори надълго и широко в протяжните  преки телевизионни включвания на угрижени за продължаващата война по пътищата репортерки. Умуваше се също така и за т.нар. интелигентна пътна система, с която магистралата разполагала, за да бъдат предотвратявани подобни сакатлъци. Дотолкова интелигентна, че всъщност не можела да направи нищо в конкретния случай, защото очевидно не е притежавала способност да направи избор между различни опции за реакция. И показвала ограничение на скоростта до 140 км в час. В мъглата, моля ви се…

Освен т.нар интелигентност в системата  липсваше ми нещо много по-важно и то се появи измежду черните статистики, експертните коментари и емоционалните свидетелства. Оказа се, че единственият загинал в катастрофата бил онзи все още неизвестен на широката публика човек, който излязъл от колата си и се опитал да възпре идващите след него автомобили, за да не се случи най-лошото. 

Най-лошото се случило на него, единствено на него! На човека, който тръгнал да спасява другите – въпреки опасността да се озове под гумите на връхлитащите безхаберници.

Чувам и хорските коментари по този повод: ако си беше седял в колата, това нямаше да му се случи… къде си тръгнал в тая мъгла, бе, човек… на който му е писано да се удави, няма да се обеси.

И докато се въртяха из главата ми, пред очите ми се появи онова "Народе????", от тефтерчето на Дякона. Който заряза Бог и дом, за да тръгне да спасява другите.

Нямаше как точно неговите навои да не се закачат за плета, който прескачал, докато бягал от заптиетата, както се описва в популярния мит. Такава е съдбата на спасителите – крачат под тежестта на кръста си към Голгота, бягат с всичка сила към края си  и не свеждат поглед, докато търсят изхода.

Въпросът е защо никой не каза една добра дума, защо не се намери нито една репортерка, дето да фокусира в камерата си саможертвата на Димитър Костадинов, човека от магистрала "Струма"!? И апелът на жителите на родното му Ново Делчево да се вдигне паметник на Митко насред селото, за да се помни неговата доброта, да се претвори в материален знак за съпричастност и човещината!

Дали защото доброто и самопожертвователността вече не представляват ценности, за които трябва да се говори, да се изучават в училище, да се пишат книги и песни да се пеят!?

Дяволът наистина е в детайлите – черният лед, високата скорост, шофьорската самонадеяност, пръкналата се от майката на идиотите интелигентна пътна система…

Но без човещина изход от мъглата няма да намерим. И ще сме слепи, глухи и неми за спасителите.

 

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Как се промени качеството ви на живот от началото на 2026 година?

Подкаст