По-малко от седмица остава до крайния срок на 1 март, който Вашингтон и Пекин си поставиха за постигането на споразумение, което да сложи край на търговската война помежду им. Ако не успеят или поне не постигнат напредък, при който да удължат преговорите, и двете страни ще платят висока цена. Съединените щати имат най-голям внос от Китай от всички държави в света – за около 500 млрд. долара годишно, и неуспехът ще доведе до по-високи мита за поне половината от него. В момента са в сила повишените от американския президент Доналд Тръмп тарифи от 10 на сто върху китайски внос за 200 млрд. и от 25 на сто върху стоки за 50 милиарда. При провал на преговорите 10-процентните мита ще станат 25-процентни.
Китай внася от САЩ по-малко – за около 130 млрд. долара годишно. Пекин все пак отвърна с 25-процентни мита върху американски внос за 50 млрд. и тарифи от 5 и 10 на сто върху стоки за още 60 милиарда. Китайските власти разполагат и с други начини да затрудняват чуждестранните компании, работещи в Китай или желаещи да внасят в страната. От началото на търговската война много американски фирми се оплакаха, че стоките им се бавят в китайските пристанища и са подложени на по-щателни проверки, отколкото преди.
След като през декември на срещата на Г-20 в Буенос Айрес Тръмп и китайският му колега Си Дзинпин сключиха примирие, има известно затопляне, което свидетелства за желанието на Китай да се сключи споразумение. Преговарящите се изказват оптимистично за хода на преговорите – американският финансов министър Стивън Мнучин ги определи като "продуктивни" след срещата с китайския вицепремиер Лю Хъ.
Според доклада на Робърт Лайхайзър – американския търговски представител, разследващ китайските търговски практики и в частност проблема с принудителния трансфер на технологии и кражбата на интелектуална собственост, Китай е разхлабил рестрикциите върху чуждестранните инвестиции в някои сектори, включително и върху банковата дейност, производството на пътнически самолети, някои автомобили и някои зърнени храни с изключение на пшеницата и царевицата. Строгите ограничения обаче остават в други важни сектори, сред които енергетиката и телекомуникациите, както и производството на много видове автомобили. В последно време китайското ръководство ускори процеса на приемането на нов закон за чуждестранните инвестиции, който да кодифицира усилията за по-добра защита на чуждата интелектуална собственост и ще забранява принудителния трансфер на технологии между съвместни предприятия. Но макар че приветстват тези стъпки, преговарящите от американска страна очакват от Пекин още повече да разчисти пътя пред американските износители и инвеститори и да намали субсидиите за китайските предприятия, както и другата подкрепа, която им оказва.
Най-важното обаче, за което американците настояват и което търговският представител Лайтхайзър не спира да повтаря, е необходимостта от механизъм за контрол и налагане на спазването на договореностите. Докладът му за принудителния трансфер на технологии и кражбата на интелектуална собственост от китайска страна изброява осем случая от 2010 г., когато китайските власти са поемали ангажимента да не изискват трансфер на технологии като условие за чуждестранните компании да развиват бизнес в Китай и да вземат мерки срещу киберпиратството – и все с ограничен и временен ефект. През 2015-а тогавашният президент Барак Обама се срещна със Си Дзинпин и изтръгна от него обещание да спре киберпиратството на американски технологии. Но актуализираният през ноември 2018-а доклад, въпреки че отбелязва прогрес в някои области, посочва, че честотата на кибернамесите дори се е увеличила през последните години.
Американските преговарящи искат бъдещото споразумение да съдържа твърд механизъм за налагане на спазването му, включително и да се използват тарифите като инструмент. Разбира се, справянето с проблемите няма да е лесно, защото Китай не действа само с директни кражби чрез кибератаки. Два са основните механизми, с които чуждестранните фирми са принуждавани да споделят технологиите си и интелектуалната си собственост. Единият е чрез ограничение на възможностите за чуждестранна собственост и искания за включване в съвместни предприятия, както и посредством административно лицензиране и разрешителни за започване на бизнес в Китай. Другият е още по-трудно уловим. Много компании се оплакват, че са изправени пред "неясни и неписани правила", когато се опитват да правят бизнес в Китай, а местните разпоредби често се различават от общодържавните, при което са прилагани по "селективен и непрозрачен начин". Редица фирми обаче не желаят да се оплакват публично или да докладват за подобни практики на американските власти, тъй като се боят от наказателни мерки от китайска страна.
Най-ефективният начин за справяне с тези проблеми, с които се сблъскват американските и другите чуждестранни инвеститори в Китай, би бил ограничаването на тези рестрикции за излизане на китайския пазар, при което ще бъдат отслабени лостовете за упражняване на влияние върху тях от китайските власти както на национално, така и на локално ниво. Но при положение че Пекин сигурно ще държи да запази поне някакви ограничения над индустрии, които определя като стратегически, проблемите с официалните и неофициалните бариери няма лесно да бъдат преодолени. Китайските преговарящи едва ли ще приемат механизми за проверка, които да позволят на американски представители да установяват нарушения и да налагат санкции без потвърждение от страна на независими институции.
При тази ситуация изглежда твърде малко вероятно китайците и американците да успеят да се вместят в срока до 1 март. Макар че администрацията на Тръмп смята, че държи в ръцете си по-силните карти, тъй като китайската икономика регистрира забавяне, а търговската война й причинява по-големи загуби, отколкото на Съединените щати – цената, която ще плати американската икономика, също няма да бъде малка. Може да се окаже, че Робърт Лайтхайзър е готов да накара страната си да плати известна цена, за да постигне по-добра сделка, но на по-високо равнище да не са готови на такива жертви. Досега Доналд Тръмп демонстрира твърдост и готовност да продължи тарифните мерки, но следващите президентски избори през 2020-а наближават, а дотогава ще е добре за него търговската война да е приключила – по един или друг начин.
