Механизмите за разрешаване на споровете по повод на данъчното облагане в Европейския съюз ще претърпят промяна. Това се предвижда в проект на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, публикуван за обществено обсъждане в понеделник (8 април) от Министерството на финансите.
Промените в сега действащите механизми се налагат, тъй като в някои случаи възникналите спорове не могат да бъдат окончателно решени, защото държавите членки тълкуват по различен начин разпоредбите на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) и на Арбитражната конвенция на Съюза. Друга причина е фактът, че често разрешаването на подобни спорове отнема твърде дълъг период от време.
Съществуващите към момента механизми за разрешаване на спорове включват процедура за уреждане на спор по взаимно споразумение, основана на разпоредби в СИДДО, както и на Арбитражната конвенция на Съюза за премахване на двойното данъчно облагане във връзка с корекцията на печалби на свързани предприятия. Уредбата се задейства, когато двойното данъчно облагане е свързано с трансферно ценообразуване при сделки между свързани лица. Освен процедурата по взаимно споразумение Арбитражната конвенция на Съюза предвижда и арбитражна процедура за разрешаване на спорове от консултативна комисия, но до нея се стига изключително рядко – с този характер са около 1 на сто от всички стартирани процедури в ЕС. Независимо че съществуващите механизми функционират добре, преценено е, че е необходимо те да станат по-ефективни и да бъдат преодолени някои слабости, отбелязано е в мотивите към законопроекта.
За тази цел се предвижда въвеждане на процедура, при която на първи етап случаят се отнася до компетентните органи на заинтересованите държави членки. По този начин спорът може да бъде разрешен чрез използване на процедурата за постигане на взаимно споразумение. Ако не бъде постигнато такова в рамките на определен период от време, случаят ще бъде отнесен към процедурата за разрешаване на спорове от консултативна комисия, която ще дава становище по спорния въпрос.
В съответствие с тези изисквания в ДОПК ще се създадат правила за разрешаване на спорове. Процедурата за разрешаване на спорове ще започва по жалба на засегнатото лице, подадена до компетентните органи на всички заинтересовани държави членки. Тези институции ще преценят основателна ли е жалбата. За България това ще бъде министърът на финансите, който е възложил осъществяването на тази своя функция на директора на дирекция "СИДДО" в Централното управление на Националната агенция за приходите.
Целта на този първи етап е спорният въпрос да се отнесе до компетентните органи на заинтересованите държави членки, които да го решат чрез взаимно споразумение. Ако жалбата бъде отхвърлена от всички компетентни органи, засегнатото лице ще има право да се обърне към българския административен съд и към съответните компетентни съдилища на другите заинтересовани държави. Когато съдът отмени решението на компетентния орган, се смята, че жалбата е приета от него. В случай, че всички компетентни органи приемат жалбата, те имат възможност да решат спора окончателно чрез споменатата процедура по взаимно споразумение в срок до две години.
Когато жалбата е отхвърлена от най-малко един, но не от всички компетентни органи, спорът ще може да бъде отнесен за разрешаване от консултативна комисия. В нея ще участват представители на компетентните органи на заинтересованите държави членки и независими експерти, посочени от компетентните органи. Комисия ще се съставя и когато жалбата е приета от съответните органи в държавите членки, но в предвидения срок тези компетентни органи не са постигнали взаимно споразумение.
В случай, че не бъде постигнато взаимно споразумение и се стигне до съставяне на консултативна комисия, разходите, които са направили, независимите експерти и техните хонорари ще се поделят между компетентните органи на заинтересованите държави членки. Максималните разходи, които се поделят между компетентните органи – хонорарите на независимите експерти са ограничени до 1000 евро или до левовата им равностойност за всеки ден, през който консултативната комисия заседава, а допълнителните разходи на независимите експерти – до размер, равен на средната стойност на обичайната сума, която се изплаща на висши държавни служители на съответната държава членка (т.нар. командировъчни разходи).
Досегашната практика по разрешаване на спорове по Арбитражната конвенция на съюза показва, че взаимното споразумение е най-честият и желан изход за приключване на процедурата, тъй като заинтересованите държави членки в по-голяма степен могат да влияят върху крайния резултат от спора, допълват вносителите на законопроекта.
