Чешката централна банка явно се подготвя за продължителен период , в който ще има стабилни лихвени проценти, след като на 2 май повиши кредитните разходи на страната до най-високата им стойност за последното десетилетие. Чешките банкери, които са лихвените лидери на Европа с пет повишения на лихвените проценти през 2018-а, гласуваха единодушно да се качи основната лихва с половин процент – до 2% годишно. По този начин те се разграничиха от отказа на Федералния резерв и на Европейската централна банка да затегнат паричната си политика. На предишните си три официални съвещания седемчленният банков борд се въздържа да пипа лихвите, защото несигурността около BREXIT, търговските войни и по-слабото търсене на съседна Германия застрашават икономическия растеж на Чешката република. Допълнителни главоболия създава слабата крона, която засилва инфлационния натиск.
След официалното съвещание на 2 май председателят на Чешката централна банка – Иржи Руснок, сподели с журналистите, че инфлацията вече отстъпва и че базовият сценарий е "повишение на лихвите днес и повече или по-малко стабилни лихви през предстоящия период".
Чехите отдавна се опитват да открият баланс между управлението на инфлацията, която е извън целевия диапазон от един до три процента, и външните рискове за експортно-ориентираната икономика на страната. За сравнение, съседните страни – Полша, Унгария и Румъния се въздържат от значими монетарни движения.
Варшава планира да задържи поне до 2020-а кредитните си разходи на рекордно ниските 1.5%, които поддържа от март 2015-а, въпреки скока на инфлацията през април.
Унгария пък изчаква ефекта от първото лихвено затягане, което направи през март – тогава централната й банка остави без промяна базовата си лихва – 0.9%, и повиши с десет базови пункта еднодневната си депозитна лихва – до минус 0.05 процента. Въпреки мартенската промяна на паричната политика ценовият натиск в страната продължава да расте. Базовата инфлация през март е скочила до 3.8% – най-високата стойност след декември 2012-а. А брутните заплати през февруари са се повишили с 12.1 процента. Анализатори на агенция "Ройтерс" очакват еднодневната депозитна лихва да се качи до 0.1% до края на 2019-а. А базовата лихва да стигне до 1.25% през 2020-а и 1.55% до края на 2021-а.
Увеличението на лихвения процент в Чешката република разшири и без това рекордния диференциал между кредитните разходи на страната и на еврозоната. Което би трябвало да направи кроната по-атрактивна за инвеститорите. Тя обаче остава упорито слаба защото, по оценка на валутни експерти, е надценена от покупките на чужденците по време на вече отменения режим, ограничаващ ръста на паричната единица.
Новите прогнози на експертите са, че чешката валута ще се засили средно до 24.7 крони за едно евро през идната година. На 3 май обменният й курс беше грубо 25.7 крони за едно евро. Валутни анализатори посочват, че чешката парична единица е била по-слаба от предвижданията на централната банка през последната година и половина и смятат, че това ще се случи и през 2019-а и през 2020-а. Такова е мнението и на валутните експерти на "Райфайзенбанк", които очакват кроната да отслабне и по-този начин да компенсира забавянето и на икономиката и на инфлацията.
