Розоберът и тази година започна със същите проблеми, които знаем от години. А сега и със закъснение заради градушките, които удариха розовите градини. А това означава, че може би ще има и по-ниска реколта.
Самите производители се кахарят, че в бранша влизат всякакви хора заради субсидии и очаквания за печалби. Това пък удря качеството на произведения розов цвят и съответно розовото масло, което се произвежда от него. Производителите са на ясно, че за да го има секторът, и за да запазим първото място, което имаме в света, ще трябва да се подобри качеството на розовия цвят. За да се постигне това е необходимо сдружаване – така може да се разшири маркетинга и проучването на пазара, повече хора на едно място означава и повече идеи. Но, за съжаление, както и в други селскостопански дейности, сдружаването трудно се постига, казват някои от производителите.
Държавата я няма, държавата абдикира, притесняват се фермерите. Законът за розата потъна някъде, но то няма и как да бъде по-различно след като се пише от чиновници. А нуждата от такъв нормативен акт, които да peгyлиpa взaимooтнoшeниятa: пpoизвoдитeл – дecтилepии и дa ce зaщити бългapcĸoтo poзoвo мacлo, безспорно е голяма. И тя се налага и от факта, че различни други страни се опитват да навлязат на пазара на розово масло, като подбиват качеството и цената. Ако искаме да останем лидери трябва най-напред да заложим и да пазим качеството на българското розово масло, категорични са производители и преработватели. А държавата може да помогне за разширяване на кръга на крайните потребители. Имаме представители в страните, които имат интерес към българското розово масло. Към министъра на икономиката са търговските аташета, които могат да направят връзката.
За малките производители проблемът е реализацията. Средните и големи фирми пък трудно намират работна ръка за събиране на розовия цвят.
Преработвателите и те говорят за това, че е необходимо да се обърне повече внимание на прибирането на суровината. И да се върнем към добрите производствени практики, и да се спазват строгите правила, които определят и качеството на цвета и на маслото после – да се бере между 5 и 9 часа сутрин, да не се превозва на големи разстояния, да се бере бързо и т.н.
През април тази година правителството одобри проект за Закон за маслодайната роза, с който да се създаде единна национална регламентация за произхода, качеството и преработката на маслодайната роза. Необходимостта от създаването на закон идва от факта, че до този момент не съществува правна рамка, с която да се регулира производството и преработването на рози. Земеделските стопани ще трябва да отглеждат насаждения само от сертифициран посадъчен материал. Ще се регламентират и взаимоотношенията между производители и преработватели чрез сключването на договори за изкупуване на цвят от маслодайна роза.
Приемането на такъв закон се налага поради настъпилите през последните години процеси на масово създаване на нови насаждения от маслодайна роза с неясен и разнороден сортов състав, различни стопански качества и свръхпроизводство на розовия цвят. Никой не може да каже колко площите. През миналата година, когато се раздаваше държавната помощ по "де минимис" са излезли наяве 42-43 000 декара рози. Според фермерите при всяко положение те са над 50 000.
По думи на председателя на Съюза на производителите на етерично-маслени култури Зара Клисурова и през тази кампания остават двата най-сериозни проблема в сектора – ниските изкупни цени, които предлагат преработвателите, и заплащането за работниците. Предлаганите 1.80 лв/кг не могат да покрият разходите на производителите, надницата на работниците, която е 1 лв/кг цвят, и да стимулира производството на качествен розов цвят.
Фермерите обмислят своите предложения, които да влязат в Закона за маслодайната роза, приет на 25 април на първо четене в Народното събрание. Според фермерите е необходимо да се въведе регламент за изкупуване на сертифициран разсад, който да гарантира качеството. За да се разреши въпросът с регистрацията на малките и средни розопроизводители, се предлага да бъде въведен единен електронен регистър на розопроизводителите. По този начин ще стане ясно колко декара са засети с маслодайни рози и колко от тях са засадени със сертифициран разсад.
Иначе за закон за розопроизводството у нас се говори повече от 25 години. Съществуват какви ли не проекти, но и до днес не е приет такъв документ.
Застраховането е другият голям проблем за розопроизводителите. Малко са тези, които са го направили. Недоволството от получените обезщетения е голямата спирачка да търсят този начин на защита. Но всъщност някои от фермерите споделиха, че не са сигурни дали някой у нас застрахова розовите насаждения.
