BREXIТ продължава да тъпче на едно място, а градусът на напрежението в търговските преговори между Пекин и Вашингтон се повишава с всеки изминал ден. Белият дом заплашва да обложи с данъци китайски стоки за нови 300 млрд. щ. долара и периодично връчва по някой ултиматум на азиатците, а китайското правителство отговаря, че "ще се бори докрай". Тази войнствена реторика топи все повече надеждите, че между най-големите световни стопанства ще има сделка до края на месеца дори след планираните разговори между техните президенти в рамките на срещата на високо равнище на Г-20 в Япония. Просто защото някои от различията между двете страни очевидно трудно ще бъдат преодоляни.
Финансовите пазари, поне досега, не реагираха с очакваната мощ на този словесен разгул. Но пък над тях постепенно се разпростира сянката на валутната война. Стратегът на "Сосиете женерал" – Кит Жуке – вече отбеляза, че "валутите бавно се включват в търговските войни".
Саймън Дерик – анализатор в "Бенк ъф Ню Йорк Мелън", пък определи като "забележителна" липсата на ясна пазарна реакция на всички тези събития. Той смята, че част от нея би могла да се обясни с натрупалите се вече очаквания, че Федералният резерв ще понижи лихвите. И че валутите ще придобият по-голямо значение след финала на Г-20, особено ако преговорите не се развият добре.
Китайската централна банка, от своя страна, напоследък отбеляза нееднократно, че не би имала нищо против да продължи поевтиняването на китайската парична единица – вариант, който със сигурност не би бил по вкуса на стопанина на Белия дом.
Или, в резюме: очевидните предпочитания на инвеститорите към спокоен живот в най-скоро време ще бъдат подложени на изпитания. А стратези и парични мениджъри предлагат печеливши, според тях, инвестиционни идеи в случай на провал на преговорите между САЩ и Китай и продължение на търговската война и през идната година.
Адам Марголис – шеф на консултантското поделение за южноазиатски валути в "Сити прайвит бенк" в Сингапур, което съветва инвеститори с активи от минимум 10 млн. щ. долара, очаква валутните колебания да се развихрят, ако изчезне надеждата за сделка между Вашингтон и Пекин. Той съветва клиентите си, заложили на затихване на валутните колебания, да преосмислят позициите си.
Самир Гоел – ръководител на поделението за азиатски макростратегии на "Дойче банк" в Сингапур, посочва, че разривът в преговорите ще е достатъчно суров и ще предизвика и съответен рязък пазарен отговор. Той очаква китайската парична единица да пробие тавана от 7 юана за един щ. долар дори при сценарий да се състои сделка, дори ако не е особено конструктивна. Експертът смята, че числото "седем" не е червена линия за китайските власти, както вярват пазарите. Защото, ако се налага облекчаване на финансовите условия в отговор на песимистичен сценарий, Пекин ще допусне това да се случи, но по управляем, а не по хаотичен начин.
Компанията за финансови и банкови услуги "Стейт стрийт глоубъл маркетс" предпочита зелените пари. Дуайфор Евънс – шеф на звеното, реализиращо фирмената макростратегия, залага на американския долар и очаква регионалните валути да отслабнат, ако търговските търкания се задълбочат и се проточат във времето. Евънс коментира, че "ролята на континенталния юан (onshore) е решаваща, защото корелацията между него и другите азиатски валути се е задълбочила през последните години". Това означава, че китайските власти ще са готови да гарантират, че движението на юана не е еднопосочно и има граници на толерантността им към евентуалната му слабост . Евънс не е убеден, че Пекин ще окуражи поевтиняване на националната валута над 7 юана за един щ. долар.
Частният швейцарски инвестиционен мениджър "Униджестчън" определя зелените пари като най-доброто спасително убежище. Специалистите съзират растящ риск от по-нататъшна ескалация на напрежението с обезпокоително влияние върху пазарите. При този сценарий ще преобладава завишен пазарен стрес и при тези обстоятелства щатската валута ще е безспорният спасителен пристан. Азиатските валути, с изключение на японската йена, трябва да бъдат избягвани докато не се постигне напредък в търговските преговори или действителен обрат в макроикономическите показатели, но такива очаквания на този етап са нереални.
"Мидзухо банк" залага на краткосрочните щатски ДЦК. Вишну Варатан – ръководител на поделението за икономика и стратегии на банката в Сингапур, посочва, че "вложенията в двугодишната част на кривата на доходността на щатските правителствени облигации е лесна, макар и доста населена търговия". Все пак, той не съветва оттегляне от тази стратегия, особено в случай на влошаване на търговската война. Варатан предлага също да се продават валутите на Южна Корея и на Тайван – държави, които са силно зависими от световната търговия и винаги понасят удари при масово бягство от риска на пазарите.
Щатската инвестиционна компания "Уестърн асет мениджмънт" фаворизира азиатските облигации. Дезмънд Суун – шеф на инвестиционното управление за Азия без Япония – смята, че "е много възможно, ако икономическата динамика не се промени чувствително, щатският долар да остане силен". Той допълва, че "Китай, Южна Корея и в по-малка степен Япония, вероятно ще бъдат засегнати негативно от ескалацията на търговските мита на Белия дом". В "Уестърн" предпочитат правителствените облигации на Индия и на Индонезия, защото след изборите в двете държави и осигурената след тях приемственост, техните ценни книжа с фиксиран доход ще запазят атрактивната си доходност".
