Правителството прие през август миналата година план с мерки, които да бъдат изпълнени преди официално страната ни да кандидатства за член на Еврозоната. Техният срок изтече в края на юни. Но вече втори месец не се е чул никакъв отчет какво е свършено. Нещо повече – финансовият министър, който досега твърдеше, че в средата на годината ще сме готови да подадем документите, се отметна и пренасрочи официалния акт за есента. Интересен е коментарът за случващото се /и неслучващото се/ на някои експерти.
„Години наред правя едни и същи коментари и това, което съм казал през 2009-а, го казвам и сега – през 2019-а година. Опасенията ми са, че след много години ще говоря пак същите неща", каза специално за banker.bg бившият министър на икономиката Николай Василев. Според него България макроикономически много отдавна е била готова да приеме европейските пари – още преди 10 години е можела да кандидатства за такъв статут и това са едни проспани 10 години. Икономическите показатели на страната и сега са добри, казва Василев, но тя няма да се отлепи от дъното, ако не ни приемат в зоната на еврото.
Той не смята, че вината е само при нас, а и в Европа, която заради нас направи по-строги критериите за кандидатстване. Голяма част от тях не са официални и изразяват принципа:“За вас специално ще ги направим безкрайни трудни, ако може да ви откажем изобщо“..
„В крайна сметка аз не съм убеден, че и всички български институции искрено желаят да влезем в еврозоната“, изтъкна бившият икономически министър. Някои по-скоро искат – например правителството. Други – казват, че искат, но реално нищо не правят, а трети нищо не казват, но е много вероятно да работят против приемането на еврото.
Василев отказа да коментира БНБ в коя група е. „На последната конференция преди месец отново бях атакуван с думите:“Николай, ти пак не си чул, ние още миналата година подадохме заявление за членство" – отбеляза той. – Аз им отговорих, че когато преди около месец Хърватия подаде документи за членство, новината за това се въртя в световните новини два –три дни. А зо нас? Според мен не сме подали нищо".
Междувременно рейтинговата агенция Standar&Poor’s потвърди дългосрочния и краткосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута – три пъти Б минус с положителна перспектива. Според Василев това е добър рейтинг.
„За мен има две големи ползи от приемането на еврото. По-малката е икономическата – повече инвестиции, търговия, туризъм. Втората, за която по-малко говорим, е по-важна – това е международният имидж на страната“, посочи той.
Банките ни ще бъдат надзиравани от Европейската централна банка, ще има по-високи доходи, повече инвестиции, а и международният имидж и авторитет на страната ще се подобри, обясни Василев. По отношение на Банковия съюз бившият министър поясни, че в момента тече преглед на качеството на активите, което е „стъпка напред“. Той не споделя притесненията около стрестестовете и е категоричен, че банките в страната са стабилни. България не е изправена пред риск или криза, посочи още Николай Василев.
Подскачането покрай тъч линията е на път да приключи. Загряването е към края си и трябва да влезем в играта.
В приетия през август миналата година „План за действие, включващ конкретни мерки за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз до юни 2019 година“ бяха набелязани конкретни мерки.
На първо място това е засилване на рамката на надзора в банковия сектор чрез тясно сътрудничество с ЕЦБ и предприемане на необходимата подготовка в съответствие със съществуващите процедури, чрез извършване на редица промени в националното законодателство, като се предвижда към края на 2018 г. те да бъдат одобрени от Народното събрание.
Трябваше да се подобри и макропруденциалната рамка чрез въвеждане до края на 2018 г. на макропруденциални инструменти в Закона за кредитните институции, позволяващи налагането на системно ниво на изисквания към кредитополучателите.
Малко странична и излишна бяха мерките по засилване на надзора върху небанковия финансов сектор (пенсионни фондове и застрахователни дружества).
Трябваше да се подобри и рамката за несъстоятелността след извършване на преглед на законодателството и изготвяне на съответните законови изменения.
Правителството и парламента трябваше да засилят рамката за борба с изпирането на пари.
България трябваше да модернизираа рамката за управление на държавните предприятия посредством преглед и оценка на законодателната, регулаторната и функционална рамка и отправяне на препоръки, свързани с преодоляването на несъответствията между българското законодателство и най-добрите международни практики, в последствие и изготвяне на законодателни текстове в съответствие с насоките на ОИСР.
Народното събрание трябваше да ратифицира Споразумение относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране.
С изпълнението на тези мерки ще се осигури спазването на поетите ангажименти в областта на политиката, които са от голямо значение за плавния преход към "чакалнята" на Еврозоната и към Банковия съюз до юли 2019 година.
Крайният резултат – да се въведе еврото след изпълнение на всички критерии за конвергенция, в съответствие с член 140 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Документът бе изготвен вследствие на изпратеното на 29 юни 2018 г. официално писмо от министъра на финансите и управителя на Българска народна банка за участие страната ни в Единния надзорен механизъм (ЕНМ) чрез установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна и за намеренията на страната за кандидатстване във Валутния механизъм II, което получи и политическата подкрепа на Еврогрупата.
Пак да повторим – отчет на свършената работа не беше направен.
Можем смело да кажем, че България странеше от еврото през първата половина на честващото 20-годишен юбилей евро. В края на 2008 г. говорът започна след като се изясни, че България ще влезе в Еврозоната с валутния си борд. Брюксел и Франкфурт вече бяха проумели, че развързване на фиксирания курс, който се е доказал през годините , е повече от нелогично. А и опасно.
Бългapия глeдa нa вaлyтния cи бopд ĸaтo нa ĸлючoв зa cвoятa иĸoнoмичecĸa пoлитиĸa и e peшeнa дa гo зaпaзи – ĸaзa тогавашният гyвepньop нa Бългapcĸaтa нapoднa бaнĸa Ивaн Иcĸpoв.
Baлyтният бopд ocтaвa, фиĸcиpaният вaлyтeн ĸypc ocтaвa, пoлитиĸaтa дa ce дъpжи вaлyтният ĸypc нeизмeнeн ocтaвa – тoвa e eднa пocтoяннa ĸoтвa, oбяcнил e Иcĸpoв.
Цeнтpaлният бaнĸep не дaдe тoчнa дaтa, в ĸoятo Бългapия щe ce пpиcъeдини ĸъм eвpoзoнaтa, oтбeлязвaйĸи вce пaĸ, чe cтpaнaтa нямa дpyгa възмoжнocт, ocвeн дa въвeдe eдиннaтa eвpoпeйcĸa вaлyтa. Инфлaциятa e eдинcтвeният ĸpитepий зa члeнcтвo в eвpoзoнaтa, нa ĸoятo Бългapия нe oтгoвapя, oтбeлязa тогава Иcĸpoв.
За 2008-а финaнcoвoтo миниcтepcтвo пpeдвиждaше инфлaция мaлĸo пoд 10%.
Ocoбeнocт нa бългapcĸия вaлyтeн бopд e cъщo и тoвa, чe в oбpaщeниe мoжe дa имa пpиблизитeлнo тoлĸoвa бългapcĸи лeвoвe, ĸoлĸoтo ca вaлyтнитe peзepви нa cтpaнaтa.
Петилетка по-късно, през есента на 2013 г. Искров заяви: „Следващият управител на БНБ също ще продължи да подписва банкноти български левове. Така гуверньорът на централната банка коментира кога страната ни може да се присъедини към еврозоната. Искров, чийто мандат изтича през октомври 2015 г., е категоричен, че влизането на страната ни в единния валутен съюз неминуемо ще се случи, но това няма да стане скоро, защото е по-важно първо да се реформира самият валутен съюз и второ, ние „да свършим домашната си работа”.
Финансовият министър на Орешарски по това време – Петър Чобанов, смело се закани, че до края на мандата на правителството ще започне процедурата по кандидатстване в еврозоната. Иван Искров обаче коментира, че към онзи момент страната ни трябва да се въздържи за влизането в банковия съюз за страните членки на еврозоната.
"Това е изгодното за България: нека да има банков съюз там, а след време, когато България се присъедини към еврозоната, тя поетапно и съвсем спокойно ще се присъедини към надзорния механизъм", каза Искров.
На въпрос дали този момент наближава, централният банкер посочи, че към този момент това изобщо не се коментира, а позицията, съгласувана и с кабинета "Борисов", и с кабинета "Орешарски", е, че е хубаво да се изчака да приключи реформата в еврозоната, за да видим към какво се присъединяваме, защото в момента "стреляме по движеща се цел и не знаем, ако тръгнем да се присъединяваме, към какво ще се присъединим".
Другият важен въпрос по темата е, че "имаме доста домашна работа", която трябва да свършим междувременно, най-вече по линия на конкурентоспособността, на структурните реформи, тъй като една страна извън еврозоната е много по-гъвкава по отношение на националните икономически политики, коментира Искров.
Ние ще се присъединим към еврозоната и в това няма спор, но въпросът е кога, а неговият отговор се корени в дадените обяснения и в това, че една страна, която трябва да е конкурентоспособна и най-вече по икономическите политики, е много по-свободна, докато е извън еврозоната, каза Искров.
После дойде 2018-а. С новината, че остарялата стратегия на Искров вече не важи.
България все пак ще приеме условието на Брюксел първо да кандидатства за единния европейски надзор, а после за ERM II.
Пет години след фалита на КТБ и политическото решение България "незабавно" да започне присъединяване към единния европейски банков надзор сега, изглежда, това ще се случи. Катализаторът обаче е съвсем различен – желанието на правителството да мине формалното, но и най-трудно преодолимо препятствие по пътя към еврото – валутния механизъм ERM II.
България ще е първата страна, която се решава да тръгне в посока "тясно сътрудничество" с ЕЦБ, което е начинът за страните извън еврозоната да са в банковия съюз. Но ако успее да договори ясни условия на старта, на финала ще има поне три позитива – допочистване на банковата система след проверките на БНБ, репутационна печалба заради независимия външен надзор и шперц към еврозоната, която освен че носи икономически ползи е и естествен изход от валутния борд.
До една година ние ще можем едновременно да влезем в "близко сътрудничество" и в ERM II", казва финансовият министър Владислав Горанов.
Дотогава позицията на правителството беше, че ще кандидатства за банковия съюз в деня, в който получи "да" за чакалнята на еврозоната.
Сега уж всичко е ясно.
Но се задава есента. С непрогледните си мъгли.
