Кибератаките ще се засилват в следващите години. Около това мнение обединиха експерти по киберсигурност от държавния и частния сектор. Те са на мнение, че заплахите за сигурността в интернет са ежедневие, а потенциалните щети могат да бъдат онагледени с последния мегаскандал и атаката срещу Националната агенция за приходите, при която изтекоха данните на над 5 милиона граждани. Сред най-често срещаните онлайн престъпления е и кражбата на идентичност, например на профил в социалните медии. Затова държавата и частният сектор изразяват готовност за по-добро взаимодействие и публично-частно партньорство.
Добрите новини според представители на държавните институции засега са свързани с началото на работата на Националния съвет по киберсигурност, който преди дни бе оглавен от вицепремиера Мариана Николова. Така на практика се дава възможност най-накрая да започне прилагането на приетия още през декември миналата година Закон за киберсигурността. Въпреки това обаче има и проблеми. На събитие, посветено на взаимодействието между държавата и частния сектор в сферата на киберзащитата, членът на Комисията за защита на личните данни Веселин Целков съобщи, че все още не е в ход "екшън план" за прилагането на стратегията за киберсигурност. Като пример той посочи, че чрез въпросния закон се създава позицията национален координатор по киберсигурност. В норматива са утвърдени множеството му задължения, но нито е свързан към някое ведомство, нито му е определен екип. Тоест координаторът в случая сам преценява дали да ходи на работа, иначе си взима заплатата.
Следващият проблем според Целков е, че различните компютърни инфраструктури се контролират от множество различни ведомства. Горе долу ситуацията е следната – МВР отговаря за сигурността на правителствените информационни системи, ДАНС отговаря за защитата на критичната инфраструктура, военното министерство се грижи за киберзащитата в рамките на НАТО, ГДБОП извършва разследвания на компютърни престъпления. Експертът е на мнение, че като няма координация и взаимодействие между тези институции, работата не стига доникъде. По думите му специалистите в България са достатъчно, но взаимодействието между тях няма.
Във вторник стана ясно, че Комисията за защита на личните данни е приключила си проверката си по случая с НАП. Приет е констативният акт и предстои и издаване на акт за установяване на административно нарушение. Накрая ще последва наказателно постановление. Санкцията ще бъде определена от наказващия орган – председателя на КЗЛД. Най-високата глоба, която може да бъде наложена, е в размер на 20 млн. евро или 4% от годишния оборот на НАП.
От началото на годината спрямо същия период на 2018 г. е отчетен 35-40% ръст на уязвимостите на информационните масиви, съобщи директорът на Националния център за действия при инциденти в информационната сигурност Васил Грънчаров. По думите му откакто се води подобна статистика, такова нарастване не е отчитано.
На събитието "Стратегическата роля на публично-частното партньорство за противодействие на киберзаплахите", което се проведе в сряда, в София, изпълнителният директор на ЗК "Лев Инс" Павел Димитров съобщи, че дружеството пуска на българския пазар застраховка при киберпрестъпления. Продуктът, който гарантира онлайн сигурността, е разработван от компанията в продължение на две години, съвместно с чуждестранните й партньори. "Нашият 23 годишен опит в управлението на риска, изпреварващ подход, както и адекватните действия за пълна защита на интересите на нашите клиенти ни поставиха в позицията на неоспорим лидер на българския застрахователен пазар", каза още Димитров.
