Качиха ни на пързалката

Фондова борса

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

 

Една по една държавите се качват на пързалката и политат  надолу към икономическия  застой. Едни по-бързо, други по-бавно, в зависимост от способността на съответната икономика  да устоява на сътресения.

Истината е, че преди година и половина Тръмп поде мощна кампания за защита на щатската икономика от външни влияния и прибегна към  политика на протекционизъм, изключвайки САЩ последователно и методично от всякакви форми на международно икономическо и военно сътрудничество. Реакцията на останалия свят беше леко забавена, но адекватна и  в резултат на това  вече сме свидетели на охлаждане на международното партньорство, на изостряне на геополитическите взаимоотношения и дори на откровени търговски войни. Резултатът от това е влошаване на международната търговия, намаляване на производствените поръчки, забавяне на индустриалното производство, увеличаване на безработицата, възпиране на потреблението в глобален мащаб и отприщване  на процеса за  влизане на световната икономика в рецесия. Най-лошото обаче е, че тече и необратим процес на превъоръжаване!

Обитателят на Белият дом успя да ни качи света на пързалката и да спусне  развитието му  по нанадолнището. Вече има пет държави с отчетен отрицателен прираст на БВП за последното тримесечие и те  не са кои да е  , а някои  от водещите –  т.н. развити пазарни икономики. Брутният вътрешен продукт на Германия, на Англия, на Хонконг, на Норвегия и на Швеция вече е на задна предавка, т.е. намалява. Италия е с нулев ръст, а Дания, Австрия, Белгия, Канада и Франция са с минимален, за да не кажа незначителен прираст.

По време на задаваща се икономическа криза, а защо да не я наречем рецесия – инвеститорите искат да се отърват от по-рисковите си активи, каквито са корпоративните книжа. Това е основната причина през последният един месец борсовите индекси на водещите световни фондови борси да паднат с между 4 и 10 проценти. В същото  време авоарите на инвеститорите трябва да се съхранят. Най-сигурните и издържали проверката на времето са вложенията в злато и  в държавни ценни книжа. Ето защо не бива да ни учудва, че цената на златото е в 76-месечен пик. В подем са цените и на държавните облигационни емисии. За последният един месец цената на 10-годишните щатски облигации поскъпна с 4 долара, а на немските – с 3 евро. С 3 евро поскъпнаха също полските, с 2.6 евро румънските и с 1.8 евро унгарските дългосрочни държавни книжа.

Инвеститорският интерес към българските еврооблигационни емисии продължи да е силен и през изминалата  седмица, в резултат на което стойността им продължи устрема си нагоре, а доходността им, която е в обратно пропорционална зависимост, се пързаля надолу. Най-дългосрочната ни емисия – с падеж през  2035 г., поскъпна с нови 1.1 евро за последната една седмица, като доходността й се понижи със 7 базисни точки –  до рекордно ниските и немислими доскоро 1.19% на годишна база. Книжата с падежи през 2028 г. и 2027 г. поскъпнаха с по-скромните 20 и 10 евро цента. Доходността им се плъзна още по-надолу с по 2 базисни точки и вече е 0.21% и 0.11% на годишна база. Облигационната ни емисия с падеж 2024 г. носи отрицателна доходност вече втори месец, като в момента е минус 0.07% годишно. Най-краткосрочните ни книжа – с падежи през 2023 г. и 2022 г., отдавна са на червена територия, но продължават да потъват все повече и повече, и в момента са на нивата от минус 0.13% и минус 0.29% годишно.

Вътрешният пазар на ДЦК изглежда е в лятна ваканция, защото няма регистрирани сделки на вторичния  междубанков пазар през изминалата седмица. Дилърите обаче ще трябва да си прекъснат лятното спокойствие, за да участват в предвиденият от Министерството на финансите аукцион, който ще се проведе в понеделник. На него ще се предложат за продажба допълнително 200 млн. лева номинална стойност от емисия с падеж след 20 години.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Смятате ли, че резкият спад на туристи на българското Черноморие ще се оправи с правителствени решения?

Подкаст